Подреждането на България в интерес на гражданите е постоянно усилие

© Георги Кожухаров

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

И това усилие е естествено продължение не само на протестите от 2013 г., но и на тези от декември 2015 г. Тогава ГЕРБ, със скритото съучастие на ДПС и видимото на БСП, АБВ и псевдо патриотите, минираха конституционните промени и исканията на българското съдийско съсловие и част от българските граждани за независим съд и отчетна пред обществото прокуратура.

Затова сега не бива да забравяме станалото тогава и да отстояваме след оставките на правителството и главния прокурор реформите да продължат. Оставките са минималното условие за започване на каквато и да било промяна по същество, а не крайна цел.

А промяната, в резюме, трябва да се изразява най-малко в следното:

разграничение на конституционно ниво на мястото и ролята на съда и на прокуратурата.

Съдът следва да получи гарантирана независимост поне чрез намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет, който избира председателите на съдилищата и оценява, наказва и повишава съдиите.

Трябва да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез редуциране влиянието на главния прокурор и да се гарантира обективността на прокуратурата по обвинителната ѝ функция, в това число и в успеваемостта на произведените обвинения в съда. Тази независимост следва да се разглежда в контекста на защитата на публичния интерес.

Макар и изведено по тълкувателен път, прокуратурата е отговорната институция за упражняване на наказателната политика на държавата, включително и осъществявайки функцията на единствен защитник на обществения интерес.

Но как се стигна дотук?

След като ГЕРБ провалиха реалната съдебна реформа, не само че не подобриха нищо, ами напротив, драстично влошиха нещата с поредица изменения на Закона за съдебната власт, приемането на конфискационния закон за КПКОНПИ и спорни поправки на процесуалните закони. За информираността на читателя сме длъжни да отбележим, че главен техен идеен вносител и поддръжник е Данаил Кирилов, но всичките му инициативи са щедро подкрепени от ДПС и т.нар. патриоти. Тоест оттук насетне от ГЕРБ, ДПС и уж патриотичните им патерици не можем да очакваме промяна към по-добро. Длъжни сме да отбележим, че БСП са били или против, или често пъти - пас, като партийният им разлом е проличавал в редица действия.

Има ли как статуквото да спечели днес?

Категорично ДА - при подмяна на обществения дневен ред и самите протести.

Досега опитаха, чрез вдигане на етническата тема, замяна на искането за правова държава на това със социална такава. Социалната държава обаче е белег на правовата такава. Няма как да има повече социални придобивки, ако мафията и повсеместната корупция се вихрят, тъй като те буквално изяждат изкараното и платено от гражданите и бизнеса под формата на данъци, включително и средствата от Европейския съюз.

А мафиотизираната и корупционна среда сломява желанието за инвестиции както на българските предприемчиви граждани, така и на чуждестранните инвеститори. Последицата от това е, че обществото ни няма откъде да реализира повече приходи, следователно - и да захранва социалните плащания.

Апропо, във философски план, конфликтът винаги е по оста права срещу блага. Но няма как да имаш блага, ако нямаш права, с които да ги защитиш. Тоест това, с което се опитват да ни залъгват този път, е отдавна известно.

Как да внимаваме, да не стане подмяната? Важното не само днес

Ако падне Борисов, ентусиазмът ще стихне. Тогава е твърде възможно Гешев да се укрепи. Именно във времето на смяна на правителства фигурата на главния прокурор в настоящия ѝ модел се превръща в реален център на властта, тъй като държи компромати срещу политическия елит.

А предвид факта, че добре помним кой и как избра Гешев не е трудно да се досетим, че би го използвал да разубеди всеки политически лидер от инициативи именно за реформа на прокуратурата. Така вероятността да я подкараме бързо постарому остава, а никак не бива. Дефицитите в организацията на прокуратурата при всяко управление раждат своите тумори, от които България трайно боледува.

Като няма отчетна прокуратура и независим съд:

- ги има групировките в началото на 90-те години;

- има я престъпната приватизация;

- обикновените мутри от 90-те днес са успешни бизнесмени и икономически, че и политически, първенци;

- има презастрояване по Черноморието, където дюните не са дюни, а хотелите са подпорни стени;

- има разграбване на еврофондове без принос към модернизиране и развитие на икономиката;

- има разпадащи се магистрали и ремонт на ремонта на новооткирити улици и друга публична инфраструктура;

- здравната система е постоянно недофинансирана при видимо намаляващо население и увеличаващ се бюджет и т.н.

Ако всяка от тези последици беше разнищена от прокуратурата и бяха внесени издържани обвинения в съда с годни доказателства, вероятно всеки последващ етап от мафиотското развитие и разграбване на държавата нямаше да се случи.

Какво предстои да видим

Безспорно по-същественото е на всяка цена оставката на Гешев. За целта протестите трябва да адресират ясни послания към отговорния за това Висш съдебен съвет. До този момент с открито политическия си активизъм Гешев дава основания за предсрочното си освобождаване. А те са тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения (избирателно обвинява едни и пази други), както и накърняване престижа на съдебната власт.

От години е ясно, че реален механизъм за освобождаването на главния прокурор няма и именно сега е времето това да проличи, за да стане точка от желаните дългосрочни промени.

Хаосът е естественото състояние, организираната чрез право държава е постоянно усилие на всеки гражданин. Остава да видим ще има ли политическа фигура с достатъчната харизма да обедини и отстоява исканията за съдебна реформа.

Апропо Радев може да подпомогне процеса, изпълнявайки на практика инициативата си от декември миналата година и упражнявайки президентското правомощие за изменение на конституцията като предложи конкретни текстове като план минимум, с който да е обвързано всяко следващо управление след Борисовия над 10-годишен застой.