© Юлия Лазарова
Прокламирането на формалната невъзможност на главния прокурор да контролира определени постановления на други прокурори съвсем не означава, че автоматично решаваме проблема с подчинеността в една строго йерархична система
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник".
Решението на Конституционния съд от вчера по чл. 126 от конституцията не може да бъде никаква изненада - при пълно единодушие се произнася по нещо, сравнително безспорно и за множеството колеги, занимавали се по-задълбочено с темата.
Същественият въпрос обаче е: какво от това?
Това решение не може да послужи като основа за създаване на работещ механизъм за независимо наказателно разследване на главния прокурор в изпълнение на решението на Европейския съд за правата на човека по делото "Колеви срещу България", защото изяснява единствено, че е възможна хипотеза, при която главният прокурор да не може да отмени засягащо го произнасяне на негов подчинен.
И какво от това?
Прокламирането на формалната невъзможност на главния прокурор по конституция да контролира определени постановления на други прокурори по реда на надзора за законност върху дейността на всички прокурори съвсем
не означава, че автоматично решаваме проблема с подчинеността в една строго йерархична система.
Тук съм дал някои аргументи, статията е от 13.12.2019 г.:
"...В този ред на мисли, напълно постижимо и при действащата конституционна рамка би било законово положение, при което отделен прокурор, прокурорско звено и пр. биха били дори изключени от цитирания йерархичен контрол при разследвания със строго определен предмет. "Надзорът за законност", който главният прокурор би имал и върху тях по силата на конституцията, както и върху всички останали прокурори, не би се разпростирал и върху ревизия на конкретните им решения да го преследват наказателно, като го привлекат в качеството на обвиняем например, така както и "върховният съдебен надзор" на ВКС по конституция не означава, че с решение на ВКС може да се ревизира всеки съдебен акт.
Разбира се, при поглед върху по-голямата картина веднага се вижда, че
кариерната съдба на всеки прокурор е в ръцете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,
която пък е съставена основно от бивши и бъдещи административно подчинени на главния прокурор. Макар и досега все пак краткото време на съществуване на прокурорската колегия също показва, че в нея цари пълно единомислие със становището на главния прокурор по всички съществени за институцията въпроси. Тоест не е много вероятно да се очаква, че дори и да има формална функционална независимост за конкретно разследване, който и да е прокурор би дръзнал да го проведе.
Трябва да се вземе предвид и институционалната култура - дори и заложената в закона строго йерархична структура да бъде формално коренно променена от днес за утре, манталитетът на работещите в нея като част именно от такава организация не може да бъде променен така лесно..."
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
