Груба грешка е зависимостта на българската икономика от еврофондовете

Досега България се е ограничавала с това, което оперативните програми могат да финансират. Ние нямаме стратегическа визия каква да бъде икономиката ни.

© Дневник

Досега България се е ограничавала с това, което оперативните програми могат да финансират. Ние нямаме стратегическа визия каква да бъде икономиката ни.



Илияна Цанова, бивш вицепремиер на две служебни правителства, зам.-управител на Инвестиционния фонд на Европейския съюз, известен като "плана Юнкер", коментира пред БНР общия европейски възстановителен фонд за подпомагане на икономиките заради пандемията от коронавирус. Премиерът Бойко Борисов се похвали с 29 млрд. евро, които би трябвало да дойдат в България.


Преди всичко е важно да отчетем факта, че договарянето на фонда за възстановяване на Европа е успех за целия Европейски съюз. Преговорите бяха много тежки. Имаше риск този план да се договори с огромно закъснение или въобще да не се стигне до него. Но фактът, че такова споразумение се постигна, за мен е успех за всяка една страна, включително и за България.


Дали можем да се похвалим с тези 30 милиарда, които България има възможност да инвестира, е въпрос как ние ще подходим към тази възможност. Защото




имаме този бюждет, но той не е гарантиран.


Всичко е в наши ръце. Първо, дали ще направим адекватен, амбициозен план за възстановяване, който ще работи през първите три години, тоест 2012-2023 г., за да договорим средства за възстановяване, които са 12 милиарда. Останалите пари България ще получи по отделните оперативни програми за следващия програмен период - те се управляват по правилата на европейските структурни и кохезионни фондове.


Ако инвестираме умно този ресурс, с ясна визия и стратегия, това е шанс за България да трансформира икономиката си. Ако ние ги пропилеем без стратегия и без икономическа програма, такава ние нямаме от доста години, това ще са огромни пропуснати ползи за обществото и за това поколение, което в момента иска повече перспектива, иска възможност да живее и работи в България.


Каква е нашата роля за договарянето на тези пари - честно казано, нямам информация каква е била позицията на България или поне с какви изходни точки ние сме влезнали в този дебат. Тези пари ще бъдат обект на сериозен контрол.


Формулата за разпределяне на парите е една и съща за всички държави. Логично е обаче, когато една държава е с по-развита икономика, да получава по-малко помощи - като една Полша.


Ние се хвалим, че имаме повече пари, то това е така, защото напредваме по-бавно.


Ако ние успяваме да ги инвестираме адекватно в стратегически проекти, които имат висока добавена стойност, ние трябваше да се доближим до средните нива в ЕС, а ние напредваме много по-бавно. Няма пазарене страна по страна, просто има справедлив метод, който се прилага за всички.


По отношение на върховенството на закона, записаното в крайното споразумение беше доста размито. Но на мен ми хареса, че в този план за възстановяване, която всяка членка трябва да изготви, трябва да включи два стълба - реформите в отделните сектори и какни са стратегическите приоритетите за инвестиции. Това няма да са едни пари, които просто ще получим наведнъж, а ще можем да искаме плащания, отчитайки напредъка по тези критерии и реформи, които сме направили. Които така и не се случват. Аз чета препоръките от Европейския семестър за България - те са едни и същи.


В каква посока България би могла да търси модернизация на икономиката си - в областта на енергетиката и околната среда. Енергийна трансформация, енергийна ефективност. България остава с най-неефективната енергийно икономика в ЕС, с най-големи емисии на парникови газове.


Второ, в сферата на образованието. Качеството на образованието не е добро. Здравеопазването също. Корона-кризата беше сериозен стрес тест за здравната ни система. Много ниско ниво на дигитализация.


Ако не направим реформите, много трудно ще се изкачим от ниските нива, на които се намираме.


Досега България се е ограничавала с това, което оперативните програми могат да финансират. Ние нямаме стратегическа визия каква да бъде икономиката ни. Дават се стотици милиони за електронно управление, а още е далече на хоризонта. Много е зле образованието, където кризата ясно показа, че трябва да сме готови за дистанционно обучение.


Тепърва ще трябва да оценим икономиката си. Развитите европейски държави не разчитат на европейските пари като основен ресурс за финансиране. Те разчитат на частния сектор, на националния бюджет и на финансиране от капиталовите пазари. Това са източници на пазарен принцип и затова там има много по-голяма активност на частния сектор и респективно по-голям напредък.


В България това не е така. Тук 80% от публичните инвестиции са с европейски ресурси. Това е изключително сериозна зависимост от тези средства. Това е груба грешка, според мен, защото нашите нужди са много по-големи, отколкото това, което имаме по европейските програми.


Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK