Родителите трябва да имат избор присъствено или дистанционно да учат децата им

© Анелия Николова

Анализът е от профила на автора във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник".

Назрява проблем. До началото на учебната година остават 41 дни. Доколкото разбирам правителството се кани да започне учебен процес в началните и средните училища с присъствено обучение във всички възрасти. Става дума за идеята стотици хиляди деца да прекарват заедно часове наред всеки ден в затворени помещения в продължение на много месеци при силно ограничени възможности за физическа дистанция. Това ще се случва в сезоните, когато разпространението на въздушно капковите и аерозолните инфекции е улеснено от много фактори и типично е много високо.

Междувременно средният брой заразени в България не е спирал да расте от два месеца насам и към момента се колебае в стойности над 200 случая дневно. Смъртните случаи бавно нарастват от месец и половина, а от 2 седмици нарастват по-бързо.

В момента почти напълно липсва ефективно контролиране и спазване на официално обявените противоепидемични мерки. Другите европейски държави една по една или ни слагат в списъците си за повишено внимание или директно вече изискват 14 дневна карантина при пристигане от България. Ако горната конфигурация се запази във времето, то до септември обстановката може да е много по-тревожна и от сега.

Започването на присъствена учебна година много бързо

ще превърне хилядите училища в множество епидемични огнища.

Поради безсимптомното протичане на инфекцията при децата, това по дефиниция ще бъдат епидемиологични огнища, които ще бъдат особено трудни за откриване. Те като правило най-вероятно ще бъдат установявани с голямо закъснение чак в резултат на симптоми на вторично заразени възрастни в семействата на учениците, т.е. не с един а с почти два инкубационни периода закъснение. Това ще прави често невъзможно издирването на контактни навреме, преди те самите да са станали заразни и да са предали инекцията нататък. Това само по себе си е рецепта за катастрофа, но не е единственият проблем тук.

Изпращането на децата на училище е задължително по закон и това остава в сила и тази есента. В същото време много семейства имат вкъщи уязвими хора, с рискови фактори за тежко протичане на COVID-19, било то възраст, било съпътстващи заболявания, а в някои случаи и едното и другото. Понякога самите ученици са с хронични заболявания поставящи ги във висок клиничен риск. В резултат очертаващата се задължителна присъствена учебна година рискува да подложи на риск здравето и живота на огромен брой хора и да постави стотици хиляди семейства пред абсурдната дилема между това да пазят здравето и живота си и да спазват закона.

Паралелно с горното, месеците от февруари насам показаха че за много деца и семейства е трудно да учат от къщи. Това може да са семейства, където родители ходят на работа присъствено или работата им е натоварена дори и да работят дистанционно, или пък такива, които по различни причини не са в състояние да помагат на децата си вкъщи, нямат компютърни устройства, интернет или други условия. Отделно има семейства, в които няма хора с висок клиничен риск при COVID-19 или родители, чието възприятие за риска от вируса и инфекцията е такова, че смятат че е ненужно да държат децата си в къщи. За тези категории семейства трябва да има осигурена възможност за присъствено обучение.

Очертава се проблемна ситуация, в която различни категории семейства с много различни важни и жизнено важни потребности

ще бъдат форсирани в общ униформен модел,

който обещава проблеми за всички.

Държавата трябва да даде възможност на хората да изберат дали да изпратят децата си на присъствено обучение или да ги оставят да учат от къщи. Такъв подход би разрешил гореописания конфликт, би смекчил редица потенциални епидемични рискове, като обсъдените по-горе, и би вдъхнал увереност и успокоил десетки хиляди родители, болни или възрастни членове на техните домакинства и обществото като цяло, които очакват с притеснение новата учебна година.

Такъв подход би бил също така много по-гъвкав и устойчив, защото би подготвил училищата и семействата на учениците за широк спектър от междинни сценарии в момент, в който прогнозирането на епидемията месеци напред е невъзможно. Той би предотвратил например риска от присъствено започване, последвано от бърза и рязка отмяна на занятията в училище при променена епидемиологична обстановка, без необходимата подготовка.

Започване в хибриден режим (част от учениците контактно и част дистанционно) на доброволен принцип ще помогне училищата да имат готовност и за присъствено и за дистанционно обучение, в случай че промяната в епидемиологичната обстановка по-късно диктува постепенно или бързо промяна на баланса в полза на единия или другия модел.

Всъщност

решението за конкретния процентен баланс между двете форми на обучение може да бъде взимано гъвкаво

и да бъде оставено за сравнително късен етап преди началото на учебната година, за да бъде съобразено с нивото на предаване на инфекцията към съответния момент. Например, при по-сериозно разрастване на епидемията в България през октомври да речем, може присъственото обучение да бъда ограничено и в много малки класове. Или обратно - при по-контролирана епидемиологична обстановка, повече ученици да са в училище.

Отделен и също важен е въпросът с риска за здравето на учителите и особено тези от тях, които са по-възрастни или със съпътстващи забоявания. Трябва да се търсят възможности на тези учители да бъде предложена възможност, ако желаят, с предимство да водят дистанционните уроци.

В спешен порядък трябва да се работи за

предоставянето на необходимите устройства и интернет свързаност за тези ученици, които ги нямат,

а се налага да работят от къщи по здравословни причини. Когато осигуряване на технологичните условия за дистанционни ученици е невъзможно, трябва да се мисли за гъвкави подходи, базирани на задания на хартия, които да се взимат и връщат в училището от родител периодично. Такава неелектронна форма на дистанционно обучение следва да е придружена от присъствени консултации с учителите с едно, две или три деца наведнъж, в които да им се оказва рутинна помощ с ученето.

В този момент трябва са се мисли много внимателно и за децата, които са във висок риск от изключване от образование и как обсъжданите форми трябва да се адаптират към тяхната ситуация, така че проблемите при тях да не се усложнят допълнително или дори да се търси възможност чрез дистанционните форми, ако е възможно тяхното обхващане от образование да се подобри. Това е особено важно, тъй като за такива ученици нуждата от образование и ползите от него са най-отчетливи.

Важно е да се подчертае, че макар и затварянето на училищата да е важна противоепидемиологична мярка, тя нито е единствената, нито може да спре вируса сама по себе си. Решенията за спиране или ограничаване на присъствието в училище трябва да бъдат обсъждани

винаги в съзвучие с останалите противоепидемични мерки,

като работа от къщи, носене на маски ограничаване на масовите събирания, ограничаване на заведенията на закрито и други. Всяка мярка има своето ниво на полезност срещу епидемията, но и съпътстващите го неудобства и икономическа цена. Решението как да се контролира епидемията трябва да се взима след внимателен анализ на съотношението между ползите и вредите от мерките, така че да се избере арсенал от способи, който ограничава предаването на вируса максимално на най-ниска социална или икономическа цена.

В тази ситуация родителите трябва да имат избор и да могат да решават за себе си във всеки един момент дали предпочитат присъствено или дистанционно обучение за детето си, отчитайки семейната си ситуация, наличното ниво на помощ за децата вкъщи и на технологичните условия за дистанционно обучение. Те трябва предварително да имат достатъчно информация по въпроси като предвижданите размери на класовете от септември, планираните противоепидемични мерки, носене на маски, управление на контакта между класовете в междучасията и наличието на топла вода, сапун и лични дезинфекционни средства в училище, която да им помогне да вземат информирано решение.

Накрая е важно да уточня, че повечето от тези разсъждения са с известна условност. Определени развития на епидемията до септември и след това, особено такива характеризиращи се с бурно разпространение на вируса, ще диктуват така или иначе пълно спиране на присъственото обучение като мярка за намаляване на предаването в обществото като цяло. Целта на този текст е да приканя при всички междинни сценарии, които не налагат затварянето на училищата, да се подготвим да предоставим свобода и избор на родителите как тяхното дете да учи.