В навечерието на изборите в Беларус: най-важното

В навечерието на изборите в Беларус: най-важното

© Associated Press



"Дневник" публикува текста на Андрей Ляхович с бележка на Деян Кюранов и в негов превод:


Андрей Ляхович е един от най-добрите непартийни и независими беларуски политолози. Притежава не само ум и интуиция, но и несравним опит: последните петнадесет години той пише ежемесечни доклади за политическа Беларус, на руски и английски. Това не са "анализи", както казваме по инерция - а истински политологически синтези: именно защото са синтези, те му позволяват да прави и прогнози; при това прогнозите му най-често се сбъдват. Текстът, който следва, е мой превод от руския оригинал, написан на 7 август в отговор на моя въпрос: "Кое, според Вас лично, е най-важното в ситуацията преди президентските избори на 9 август?" С негово разрешение публикувам това негово лично писмо.


От 2002 до 2011 година аз се занимавах изключително с Беларус. И постепенно разбрах с учудване, че ние, българи и беларуси, много си приличаме. За съжаление, предимно в лошото: примерно, проявяваме характер по изключение, в краен случай - и то малцина го правят; масово се стремим не да живеем, а да оцеляваме; приели сме, че печелившата стратегия е търпеж и приспособяване, а не да се опълчим. И като се попитаме защо сме такива, и българи и беларуси си го обясняваме с тежкто историческо наследство: зависели сме през по-голямата част от истрията си от по-могъщи чужди общества, близки и далечни. Поради което възприемаме миналото си като трагично и се побояваме от бъдещето. Само дето беларусите не са имали Балкан да ги брани. (Който си спомни Петър Мутафчиев за ролята на Балкана в българската история, ще разбере.)




А Беларус е равничка, вярно, и реките са преграда, но няма теснини и Орлови върхове - и преминават руснаци и татари от Изток, поляци и немци от Запад, а народът се заравя в земята заедно с картофите. И за жалост помни и се оставя да го формира това, а не периода ХV-XVI век, например, когато Беларус е била по-силна от Полша и е деляла мегдан с Русия и Швеция. Но нали и ние се оправдаваме за всичко все с това "турско робство", вместо да се засрамим от спомена за Симеонова България, за Шипка и Сливница... Пък Ляхович и днес помни българската "икономика на бурканите" - силно го е впечатлила още през 2002, без друго заради "беларуския дух" който му лъхна от нея!


Ето писмото на Ляхович; минималните мои (бел.ред. - на Деян Кюранов) пояснения са в квадратни скоби:


Най-важното в тази ситуация е, че обществото се събуди.


Онези, които преди изкарваха пари и си пътешестваха (предприемачи, IT-специалисти, сътрудници на неправителствени организации и немалка част от младежта), и доскоро казваха, че политиката не ги интересува - сега излизат на улицата, участват в митингите и пишат в социалните мрежи, че са за промяната, че Лукашенко трябва да си ходи.


Преди ареста си, Тихановски [блогър, популярен с проправославни и проруски послания, лишен от възможността да се кандидатира за президент, защото "не бил подписал необходимете документи", а не ги е подписал, защото политическата полиция - в Беларус тя още се нарича КГБ - го арестува с изфабрикувано обвинение в хулиганство] събираше привърженици предимно от средите на неквалифицираните и нискообразовани работници: на тях им харесваха неговите безсъдържателни, но много емоционални речи, предлагащи за сложните проблеми прости решения.


Но нещата се измениха, особено след задържането под стража и на Бабарика. [Виктар Бабарика също беше кандидат за президент: блестящо образован, 20 години председател на Белгазпромбанк - предполагаемо свързана с руския Газпром - и също бе отстранен от президентската надпревара, заради арест по изфабрикувано обвинение.] Хората от този тип - по-простички - намаляха: махнаха с ръка ("нищо няма да се промени" и тръгнаха по виличките да си гледат зеленчука. (Вие [визира се адресатът Кюранов] на времето разказвахте много интересно за "бурканената икономика" [в България от 1990-те].)


Сега обаче по митингите тръгнаха всички недоволни от Лукашенко.


Ще прогнозирам следното: Лукашенко ще обяви, че е спечелил с 80%. [Преди обявяваше повече, средно 85-90%, различно в различните области. В други свои материали Ляхович цитира конкретни свидетелства за фалшификации на произвежданите от миналата седмица "предварителни избори"за президент. В Беларус, както и в Русия, те са законни - на места изборите започват далеч преди "главния изборен ден" и позволяват всякакви държавни уйдурми: наблюдатели броят колко хора влизат/излизат от изборния пункт, след това успяват да се доберат до протокола - и там се оказват записани с 1/3 повече гласували! А Лукашенко бил попитал заплашително Конституционния съд дали са законни екзит-половете! А от близо 2000 членове на избирателни комисии в страната, представителите на опозицията са 2 (словом двама), 0,1 - една десета от един процент! И т.н. (все още?) непознати у нас електорални чудеса...]


В Минск и в други градове [в протестите против фалшификацията на изборите] ще вземат участие много повече хора [в сравнение с предишни избори, също опорочени от режима]. Досега такива следизборни протести ставаха само в Минск: за пръв път ще има и в провинциалните градове.


Но режимът ще се удържи. Както винаги, проблеми ще има, първо - с организацията на протестите: за успех трябва да се насъберат над сто хиляди души; второ - с мотивацията: минималната необходима решителност. За по-сложно мислещите хора, ще е трудно да почнат да бият силоваците, дори ако са много на малко.


А за да падне властта, ще се наложи да се громят правителствени здания, да са палят арестантски бусове и да се бият силоваци. Лукашенко не остави на хората други варианти. Или Майдан - като в Киев - или Лукашенко ще устои.


За омоновци [ОМОН - съветски термин, "Отряди на милицията с особено назначение", употребителен в Беларус и Русия и днес] набират млади спортни момци, склонни към агресия; набират ги от депресивните провинциални градчета ("мухлясалите кътчета"), в които заплата 300 долара е голяма работа. В Минск им дават хубави жилища в "милиционерско-омоновските блокове". Дават им заплата, за каквато са могли само да мечтаят. И им казват да действат "с най-голяма твърдост". Ако изпълняват послушно, пенсионират ги на 45 години и им дават без пари апартамент в столицата. Плюс добра по беларуските представи пенсия, допълнена с възможност за работа в контролираните от силоваците фирми и учреждения.


И още един щрих. Лукашенко неслучайно назначи осетинеца Караев за министър на вътрешните работи на Беларус [една година преди изборите]. Източният човек е по-предан на своя "господар". Ако на улицата излязат повече демонстранти, отколкото силоваците могат да разпръснат, Караев ще е подсигурил хора, които да стрелят и да хвърлят гранати. [По съветско време авторът Ляхович е служил в "спецназ", знае какво говори.] Може да ги набере и от своите северокавказки роднини и приятели.


Янукович [сваленият от Майдана украински свръхпродажен президент, който побягна при Путин] обичаше парите повече от властта. Но заповяда стрелба по демонстрантите.


Лукашенко обича парите и разкоша. Но повече обича властта. Без власт той не може да живее. Няма да си отиде без кръв. Ще остане вкопчен във властта, докато му държат силите.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK