Промени за отчетността на прокуратурата са възможни и без Велико народно събрание

Правото на свободно придвижване може да се ограничава, а властта е длъжна да осигури алтернативни маршрути

© Георги Кожухаров

Правото на свободно придвижване може да се ограничава, а властта е длъжна да осигури алтернативни маршрути



Пред БНР Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ, коментира юридическите аспекти на политическата криза.


В резултат на вековен опит се е стигнало до тази конструкция за неотговорността на президента и търсенето й единствено по политически път. Процедурата по импийчмънт може да стартира, но се съмнявам, че ще приключи.


Един-единствен път тази процедура се разви в Народното събрание срещу президента Георги Първанов. Тогава бях депутат и бяхме на позиция, че има нарушение на конституцията, но това не се разви. Процедурата е доста сложна и изисква високо мнозинство от 2/3 от народните представители да подкрепят такова искане и тогава продължава в Конституционния съд.




По повод протестите са налице две права -


това на придвижване и това на събрание и манифестации. И двете права могат да бъдат ограничавани.


Според практиката на Европейския съд по правата на човека се казва, че правото на политическите права се ползва с висока подкрепа и ако затруднение за гражданите съществува, то в правомощията на органите, които решават подобни въпроси, тоест кметът, трябва да предприеме действия, които да облекчат ситуацията.


Имаме конкуренция на две права едно към друго. В нашата конституция пише, че трябва да се спазва принципът на пропорционалност, тоест


да не се предприемат санкции към тези, които създават затруднения на други хора.


Правото да се отстоява позиция се ползва с най-висока закрила. Когато се предприема, то може да създаде затруднения, а органите трябва да вземат пропорционални мерки. Тоест, ако няма насилие, не трябва да се прилага насилие, а да се осигури свободно придвижване по алтернативни маршрути.


Не смятам, че конституцията е остаряла, но не означава, че в нея всичко е съвършено. Стара моя позиция е темата за прокуратурата, там трябва да има промени, да се търси нова отчетност. Не съм привърженик на изцяло нова конституция и свикване на Велико народно събрание. Смятам, че промените са възможни и без него на базата на практиката на Конституционния съд, особено след едно от последните му решения, което прие, че може да има еволюция в разбирането на определени въпроси.


Конституционната конструкция за служебно правителство е в разрез с това, което имаме в нашата конституция. В момента виждаме, че


това е част от проблема за разсичане на конфликта между институциите и протестиращите.


Служебното правителство е изкуствена конструкция, която липсва в почти всички конституции, ползвани като основа за правенето на нашата. То е с предназначението да подготви предсрочни парламентарни избори, но това е правителство, което има всички правомощия като редовното, но при него липсва възможността за контрол. Единственият, който може да го контролира, е президентът.


Институтът на служебното правителство създава напрежение, а не решава проблеми.


Най-важното за едни избори е да има емоция, която да доведе избирателя до урните, и то много хора до урните, като така купеният вот ще потъне.


Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK