Какъв е договорът, по който Лукашенко може да поиска помощ от Путин

Какъв е договорът, по който Лукашенко може да поиска помощ от Путин

© Reuters



За последните десетина дни президентът на Беларус разговаря 3 пъти с руския си колега Владимир Путин и в неделя Александър Лукашенко заговори за обещания от Русия за всестранна помощ, включително военна. Подобно нещо няма във версията на Кремъл за последните разговори, но се казва за "необходимо съдействие за разрешаване на възникналите проблеми на основата на принципите на Договора за,създаване на Съюзна държава, а при необходимост - и по линия на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ)".


Какъв е този договор за Съюзна държава


Договор за създаване на Съюзна държава между Руската федерация и Беларус има. Съгласно него съществуват - поне формално - общи органи на властта и дори ръководител на Висшия държавен съвет. Този ръководител трябва да се сменя на ротационен принцип, но на практика от 20 години постът се заема от... Лукашенко.


Реално той няма никаква власт, а всички въпроси на двустранните отношения - по принцип, както и в рамките на Съюзната държава - се решават на срещи между президентите им.




Москва направи няколко опита през последната година и половина за реална интеграция (затова имаше и доста спекулации, че така Путин иска да остане на върха след 2024 г., но после това се изпари с поправките в Конституцията, анулирали досегашните му мандати). Съпротивата идваше основно от Лукашенко.


В крайна сметка Съюзната държава съществува по-скоро само по документи, а много от елементите ѝ, описани в договора от 1999 г., са в "спящо" състояние. (Таково е положението за единна валута, но такава така и не е въведена над две десетилетия по-късно.)


Защо Русия се позовава на него


Защото никой не го е отменял. Положенията му са много размити и затова не е съвсем ясно на кои от тях може да се позове Москва. Но ако поиска (и приеме молба от Лукашенко), може да посочи Чл.2, в който е казано, че една от целите на Съюзната държава е осигуряване сигурността и борбата с престъпността. Както и на това, че в сферата на съвместното ръководство и на всяка от страните членки попадат "взаимодействието в областта на осъществяването на демократични промени". Кремъл вече призна преизбирането на Лукашенко и може да обяви, че с намесата си защитава правата на гражданите на Беларус.


Още едно основание за намеса е външната заплаха. Към целите на Съюзната държава е прожедането на обща политика в сферата на отбраната, а държавите членки са поели задължения да осигрят "цялостност и неприкосновеност на територията на Съюзната държава". Иначе казано, ако бъде обявено, че срещу територията на Беларус е извършено нападение, Русия може да се намеси.


На проправителствения митинг в неделя Лукашенко каза, че западните съседи "нарастват военната мощ" и че НАТО "пълзи с вериги" към границата. Днес алиансът заяви, че това изобщо не отговаря на истината. Литва - една от споменатите от Лукашенко страни - директно обвини президента, че лъже. От днес по границата с Литва започна военно учение, след като президентът прехвърли от източната в западната част на Беларус въздушно-десантната бригада на армията.


Какъв е Договорът за колективна сигурност и защо ще го използват само "при нужда"


Той е подписан през май 1992 г. и също дава право на една от страните по него да окаже на друга "цялата необходима помощ, включително военна". Но това става само по молба и единствено в случай на външна агресия. Вероятно затова и в съобщението на Кремъл се говори за прибягване до него само при необходимост.


Друг проблем с този договор е на него се основава ОДКБ. А сега в тази организация членуват още Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Т.е. употребата на сила трябва да стане поне след консултации с тях и не е гарантирано, че останалите ще са доволни от подобни действия на Москва.


Последно, ще влиза ли Русия или не


Никой не знае. Но очевидно двата договора не са решаващите аргументи за взимане на подобно решение. По-скоро те са споменати, само за да напомнят за особените отношения Русия-Беларус. В крайна сметка, за операцията в Сирия бяха достатъчни молба от Башар ал Асад и одобрение от горната камара на руския парламент за изпращане на руски войски в чужбина.


Но опитът с Крим също показва, че сегашната власт в Русия може абсолютно произволно да тълкува международните си задължения.



Така че главни ще бъдат не правните, а политическите фактори. Например, оценка на масовата съпротива - едно е да нахлуваш в проруски настроения Крим през 2014 г. и съвсем друго в страна, къдет оочевидно не искат руска намеса. Големи може да се окажат и вътрешнополитическите рискове - донякъде в Русия се отнасят със симпатии към протестите в Беларус (за разлика от тези на Майдана в Киев). На шествията в Хабаровск недоволните от Кремъл скандират Жыве, Беларусь!


А и международната реакция този път може да се окаже много по-остра, отколкото през 2014 г. Западът може да сметне, че покана от Лукашенко за руска армия и позоваване на Съзната държава са нелегитимни, защото не признават, че на 9 август е имало демократични избори. За Русия това най-малкото ще означава край на опитите за възстановяване на отношенията със Запада и затъване в още по-тежки санкции.


Анализът е на сайта meduza.io - базиран в Рига сайт и агрегатор на новини, основан от руски журналисти, напуснали след натиск срещу изданията им в Русия.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK