Изборните поправки на ГЕРБ противоречат на демократичните стандарти

Предложенията на управляващите създават условия за допълнително компрометиране на изборите, за хаос в действията на институциите и за разрушаване на остатъците от обществено доверие.

© Георги Кожухаров

Предложенията на управляващите създават условия за допълнително компрометиране на изборите, за хаос в действията на институциите и за разрушаване на остатъците от обществено доверие.



"Дневник" публикува отвореното писмо на асоциация "Прозрачност без граници" относно предложенията на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс, внесени за разглеждане в Народното събрание.


На 1 септември 2020 г. Асоциация "Прозрачност без граници" депозира в Народното събрание становище относно предложенията за промени в Изборния кодекс.


Като организация, която наблюдава изборния процес от 2001 г. и разполага с експертиза в тази област, изразяваме своята тревога от обсъжданите промени в изборното законодателство. Считаме, че значителна част от предложените промени в Изборния кодекс са необмислени, противоречиви, създаващи рискове и в крещящо противоречие с международните стандарти за провеждане на честни и демократични избори. Те не само не отговарят на съществуващите значими проблеми в изборния процес в страната, но създават условия за допълнително компрометиране на изборите, за хаос в действията на институциите и за разрушаване на остатъците от обществено доверие към демократичния процес в страната.




Считаме за неприемливи предложенията, с които:


➢ Избирателната система за Велико народно събрание се променя в механично смесена, като дори не е посочено дали мажоритарният избор се провежда в един или в два тура, с всички негативни последици от това - намаляване на представителността на учредителната власт в страната, създаване на непреодолими бариери за влизане в парламента пред малки партии, нововъзникнали партии и независими кандидати.


➢ Условията за определяне на броя на мандатите са необмислени, дискриминационни и невъзможни за изпълнение: в многомандатните райони ще се използват неактуални данни за броя на жителите от 2011 г., които ще доведат до намаляване броя на мандатите в големите градове, а в едномандатните райони с мажоритарен избор са неизпълними от математическа гледна точка и не осигуряват възможност за гласуване на българите, живеещи в чужбина.


Промените в избирателната система и в границите на районите една година преди провеждането на избори


противоречат на международните стандарти на Съвета на Европа, както и на чл. 10 от Конституцията


на Република България, която осигурява равно избирателно право, включително правото на избирателите, живеещи в чужбина, да гласуват за кандидати в едномандатни райони.


➢ Идеите за видеонаблюдение в секциите противоречат на чл. 10 от uонституцията, която гарантира тайна на вота, и на международните стандарти на Съвета на Европа.


➢ Удължаването на изборния ден до 48 часа създава рискове от злоупотреби с изборните книжа, организационен хаос и оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата дни. Не са съобразени редица въпроси, сред които: кой съхранява изборните книжа през нощта; ще бъдат ли в състояние членовете на секционните комисии да работят 48 часа и след това да преброят коректно бюлетините и да попълнят без грешки протоколите; ще се наложат ли промени в състава на комисиите през втория ден поради умора и отказ на членове на комисии; какво ще е отражението върху мащабите на купения и контролирания вот, особено при възможността за оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата изборни дни.


Идеите за увеличаване на прага за валидност на преференциите до ниво, което


обезсмисля предпочитанията на избирателите и намалява тяхната роля при избора на народни представители.


Запазването на едновременното гласуване с хартиени бюлетини и с електронни машини, което обезсмисля въвеждането на машини за гласуване и ще затрудни работата на секционните комисии, вместо да я улесни. Не по-маловажно е, че паралелното използване на двете технологии за гласуване и отчитане на изборните резултати увеличава риска от грешки при попълването на протоколите, тъй комисиите ще продължат да обработват ръчно два масива от информация - електронен и хартиен и които трябва да се съвместят.


Ограничаването на правомощията на ЦИК да упражнява контрол върху изработването на софтуера и хардуера на машините за гласуване, поради премахването на правомощието й да дава задължителни указания на изпълнителите на машинното гласуване.


Премахването на възможността наблюдателите да извършват проверка на системата за машинно гласуване, която съществуваше до този момент в Изборния кодекс, като по този начин на практика се


ограничава възможността за граждански контрол и създаване на доверие


в този компонент от изборния процес.


Опростяването на съдържанието на протоколите, което заличава публичността на важни данни (например брой на неизползвани и недействителни бюлетини), които имат важно значение за прозрачността на изборния процес и служат като бариера срещу манипулации при отчитане на изборните резултати.


Призоваваме народните представители да бъдат на висотата на заеманата позиция и да подходят отговорно към приемането на промени в закона, който урежда правилата за избор на базисните демократични институции на страната.


Считаме, че единственото рационално действие е промените в изборното законодателство да се извършват в спокойна обстановка, въз основа на експертна дискусия и на постигнат широк политически консенсус.


Българското общество, в това число и политическите партии, се нуждаят не от създаване на нови проблеми, а от решаване на съществуващите проблеми в изборния процес и от повишаване на доверието в политическите субекти.


В тази връзка подчертаваме необходимостта от мерки, насочени към:


1. Създаване на избирателен регистър с точни данни за избирателите по настоящ адрес.


2. Адекватни правила за избор и качествено обучение на членовете на секционните комисии.


3. Създаване на регионални преброителни центрове, оборудвани с оптични скенери, които отчитат коректно изборните резултати и обезсмислят купения и контролирания вот.


4. Създаване на условия за гласуване на гражданите, поставени под карантина заради Covid-19. 5. Разширяване на безплатния достъп до обществените медии за участниците в изборите като мярка, компенсираща противоепидемичните ограничения при масови предизборни мероприятия.


Тази позиция е отворена за подкрепа от представители на академичната общност, експерти в областта на изборния процес и граждански организации.


Вижте становището на Асоциация "Прозрачност без граници" относно предложените промени в Изборния кодекс в прикачения файл.



Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK