Окопната война на Борисов

Борисов разчита на умората и изтощението на протестиращите, но копаейки траншеите си, да не вземе да се закопае сам.

© Георги Кожухаров

Борисов разчита на умората и изтощението на протестиращите, но копаейки траншеите си, да не вземе да се закопае сам.



Анализът е препубликуван от "Тоест".


Окопна война. Изглежда, че в тази фаза навлиза противостоенето между власт и граждани в България: властта се опитва да изрови по-дълбоки траншеи, за да се укрие, а протестиращите не напускат "Триъгълника на властта" - площада, рамкиран от Президентството, Министерския съвет, а отскоро и Народното събрание. Второто "Велико народно въстание" се оказа на 64-тия ден от протестите и за разлика от първото "въстание" на 2 септември, не се окървави, а премина спокойно и без ексцесии, с изпълнен с хора площад.


Въстанията - известно е от историята - не приключват за ден.




А "авторитарните режими не се предават без кръв и бой", както пише политологът Арцьом Шрайбман в анализ за Беларус, публикуван от Московския център "Карнеги". Манипулациите и репресиите, извършени от режима на беларуския президент Александър Лукашенко преди изборите с цел сплашване на опонентите и победа, както и "затварянето на всички клапани, през които да излезе протестната енергия", в един момент я накараха "да излезе със силата на взрив", коментира Шрайбман.


Европейският дневен ред


България не е Беларус. И ако протестите там са сред най-значимите (по определения на анализатори) събития в постсъветското пространство и дори влязоха в дневния ред на ЕС, българските не успяха. Европейски дипломати дори изразиха подкрепа за протестиращите беларуси, посещавайки носителката на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич в дома ѝ. Независимо че Беларус не е член на Общността. Независимо и че продължаващите трети месец протести в България с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев бяха отразени от авторитетни западни медии, разкривайки причините за недоволството -


ширеща се корупция, олигархични зависимости в съдебната система, овладени медии.


И в последната оценка на инвестиционния климат в България, изготвена от Държавния департамент на САЩ, се акцентира върху ендемичната корупция (особено в инфраструктурата и енергийния сектор), проблемите с върховенството на правото, бюрокрацията. Европейските фондове, от които България се възползва от 2007 г. насам, са послужили за облагодетелстване на една определена клика, но не и за съществено подобряване на условията и качеството на живот на българските граждани, за да ги доближат до средните нива в ЕС. Те все така са най-бедните, а нацията - най-бързо топящата се.


В Брюксел са напрегнати от растящото напрежение между Турция и Гърция заради газовите сондажи в Средиземноморието, тема и на Срещата на върха на ЕС на 24-25 септември. Но дори и да не бяха, едва ли публично биха коментирали протестите в България. Благоразположението към Борисов, освен на принадлежността му към управляващото политическо семейство на ЕНП, се дължи и на


възможността да се използват добрите му контакти с турския президент Ердоган.


(Освен всичко на територията на Турция все така се намират над 3 милиона мигранти, макар че за първите 6 месеца на тази година броят на преминаващите турско-сирийската граница е намалял почти двойно спрямо същия период на миналата - от 19 812 на 10 257.)


"Следим внимателно"


Но да припомним, че Брюксел не се намеси и когато в центъра на Прага миналото лято се събраха над 250 000 души с искане за оставка на чешкия премиер Андрей Бабиш заради обвинения в корупция. Нито пък при протестите в Унгария през юли, когато авторитарният режим на Виктор Орбан превзе и последната независима медия. Независимо че управления като тези на Бабиш, Борисов и Орбан разрушават ценности, базови за ЕС - свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, зачитане на човешкото достойнство и правата на човека. (На практика същото прави и режимът на Путин в Москва.)


Тези ценности имат основополагащото значение, но Съюзът не е предвидил ефективни процедури за действие при нарушаването им,


въпреки заложените в чл. 7 от Договора за ЕС. Примерите с Унгария и Полша го показаха. Дори и след твърде дългата процедура да бъде констатирано, че правовата държава е застрашена, налагането на санкции за която и да е страна членка на ЕС изисква единодушното решение на останалите. Подобен консенсус в ЕС, чиято консолидация днес е крехка и по-скоро ситуационна, не е възможен.


Разбира се, Европейската комисия "следи внимателно" (типичен евробюрократски израз) процесите в страните членки. Така както следи от години и корупцията по високите етажи на властта в България, и безотчетността и безконтролността на главния прокурор. И продължава да следи, както се разбра от изявлението тази седмица на еврокомисарката по ценностите и прозрачността Вера Йоурова, бивша зам.-председателка на партията на Бабиш - АНО ("Акция на недоволните граждани").


"Европейската комисия не може да направи много, ако демокрацията не функционира добре нито "отгоре надолу", нито "отдолу нагоре".


Демонстрациите от последните месеци показват колко важно е за хората доброто управление, и ЕК следи внимателно случващото се", заяви Йоурова на заседание на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Евродепутати социалисти и политически съперници на ЕНП я обвиниха в зависимости от Борисов заради "връзките му с част от влиятелните групи в този парламент и в ЕС изобщо". Йоурова отхвърли обвиненията и заяви, че ЕК не е конституционен съд, не е прокурор, нито може да влезе в ролята на арбитър във вътрешнополитически план.


Бялото знаме


Въпросът за 1 милион долара, който си задават всички в България, е: ще успее ли Борисов да се задържи на власт, за да проведе и изборите? Срещу исканията за оставка, честни избори, работещи институции, нормалност и правов ред той вади проект за конституция, уволнява палячовци, които сам е назначил за (поредните) министри, и раздава парите на данъкоплатците. Обяви протестиращите за "мафия", осигурявайки си алиби да не преговаря с тях. След като не показва желание за диалог, значи не се чувства слаб - така би могло да се тълкува поведението му. Но винаги съществува хипотезата, че когато се реши на такъв, ситуацията може да е променена и вече никой да не иска да преговаря с него.


Обяснимо е, че Бойко Борисов не иска да вдигне бялото знаме. От една страна, това ще навреди на ГЕРБ на следващите избори - и имиджово, и ако с организацията им се заеме служебно правителство. От друга, би било силен удар по егото му - да си отиде свален и низвергнат, вместо да обира лаврите като човека, управлявал най-дълго след кумира си Тодор Живков. Това упорство може да му струва скъпо. Ако "внимателните наблюдатели" от ЕК решат, че Борисов вече вреди повече, отколкото помага. До този извод могат да стигнат и "наблюдатели" в България, макар и поради други причинно-следствени връзки.


С кои от протестиращите обаче би могъл да влезе в диалог Борисов?


С "Отровното трио", Мая Манолова, отец Дионисий, АБВ, Евролевицата и т.н.? БОЕЦ, "Демократична България"? Или с президента, който би могъл да е домакинът на такива преговори, не и страна по тях? Защото опитите на Румен Радев да бъде представен като Водача на "народа", на "борците срещу мафията", не са от полза за институционалността. С поведението си президентът не съдейства за излизане от настоящата криза на доверие към управляващите, а за нейната ескалация.


Очевидно е, че протестите предоставят сгоден случай на Радев хем да отмъсти за ударите, които понесе - разследвани съветници, подслушвани телефонни разговори, - хем да налее основите на предизборната си кампания догодина. Заради новия образ е жертвана, както изглежда, и "първата дама". Дори когато излезе сред протестиращите с вдигнат юмрук, до него беше вицепрезидентката Илияна Йотова. Тишината около роклите на Десислава Радева, оттеглянето ѝ от активна дейност в социалните мрежи и публични прояви я направи невидима - на фона на енергичността ѝ в предишните години.


Ролята на Радев, откакто протестите влязоха в дневния ред на обществото, е дискусионна, освен че е хибридна. Той хем играе действащ политик, хем обединител на отвратените от политическото. От една страна, изпълнява конституционните си задължения - налага вето на закони, договаря посланици, подписва укази, в това число и за назначението на Иван Гешев за главен прокурор, от друга - нарича управляващите "мафия" и с призива "Мутри, вън!" иска оставките им, което не му е работа.


Известно е, че окопната война носи главно жертви, независимо колко смели са войниците, призовани да изскачат в атака от окопите. Борисов разчита на умората и изтощението на протестиращите, но копаейки траншеите си, да не вземе да се закопае сам.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK