© Анелия Николова
Владимир Шопов
"Дневник" публикува откъс от книгата "Британският опит за моделиране на ЕС (1997-2007 г.): идеи, дискурс и интереси в международните отношения" на Владимир Шопов, издадена наскоро. Цялата финална глава, от която е откъсът, можете да прочетете тук.
Владимир Шопов е консултант, изследовател и колумнист, завършил е политология в СУ "Св. Климент Охридски" и London School of Economics and Political Science. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Външен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Гост-лектор в различни европейски университети и дипломатически академии. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001), съветник на министъра на външните работи (2014-2016).
Финалните години на управлението на Тони Блеър до голяма степен са просто продължение и задълбочаване на последствията от неговия стратегически избор в периода 2001-2003 година. Великобритания се връща към исторически най-изявения подход към ЕС като обединение на национални държави, преустановява своето идейно и политическо предприемачество вътре в организацията, изоставя големите идейни дебати и става дискурсивно пасивна.
Общата ѝ диспозиция вътре в организацията става почти изцяло защитна,
цели правно и политическо втвърдяване на актуалното разпределение на правомощия и непрестанно договаря различни opt-outs, които ѝ позволяват да остане встрани от новите интеграционни динамики. Темите за новата конституция на ЕС и еврозоната са извадени от ежедневната политика и оставени на евентуални референдуми, но реалната всекидневна европейска политика на страната е напълно дистанцирана и деангажирана от тези въпроси.
Стратегическото препотвърждаване на съюза със САЩ след 2001 година маргинализира британците вътре в ЕС и не им позволява да бъдат убедителни медиатори или дори участници в големите вътрешноорганизационни дискусии. Лондон престава да бъде генератор на нови секторни идеи и политики и страната постепенно влиза в дългата права на евронегативизъм, който след години ще кулминира в референдума за напускане на ЕС. Блеър изоставя европейската сцена и се опитва да превърне Британия отново в глобален политически играч.
Вътрешнополитически той е в необратима защитна позиция, губи обществено доверие, трупа негативи от решението за военна намеса в Ирак и постепенно се отдалечава от местния политически контекст. Наближава и моментът за предаване на властта на неговия дългогодишен вътрешнопартиен съюзник Гордън Браун. Нагласата, подходът и енергията на европейската политика от първите години на управлението на Блеър са вече исторически спомен, а самият Браун е идеологически по-скептичен към ЕС от своя колега и това ще стане видно още в първите месеци на неговото управление.
Лейбъристите трупат външнополитически негативи,
а в опозиционната консервативна партия навлиза ново поколение евроскептични депутати. Партията на независимостта на Найджъл Фараж пък непрестанно набира политическа скорост и поставя за първи път под сериозен натиск отдясно торите, при това по тема, която фундаментално ги разделя от десетилетия и заплашва отново да ги изпрати на ръба на разцеплението.
Конструктивисткият подход към международните отношения набра популярност през последните десетилетия и постепенно се превърна в една от базовите парадигми за тяхното изследване. В това развитие има известна логика. Разширяването на кооперативните полета в международната система не просто частично трансформира вековната нагласа за real politik, но и стимулира идейно и дискурсивно предприемачество, което намери своя завършек в настояването за пълна автономия и субектност на самите идеи, мисловни конструкции и дискурсивни фигури. Мнозина започнаха да настояват, че именно те произвеждат реалност, рамкират дебати, политики и структурират действия. Думите правят нещата.
Някои промени в международната среда улесниха подобно настояване. В десетилетията след падането на Берлинската стена се увеличиха полетата на сътрудничество, на разширена и задълбочена интеграция, на множествените мирно договорени международни норми и режими на отношения и регулации. Тежките конфликти и военни действия намаляха,
мирът заприлича на неотменима, широко структурираща норма,
сякаш фундаменталният въпрос за сигурността загуби своето централно място и се превърна в банална рутина на новия свят на сътрудничество.
В подобна среда започнаха да се случват поне две неща. Първото бе деконструкцията на цялата палитра от презумпции, концепции и поведения на многовековната линия на историята на държавите, нациите и обществата. Фундаментални понятия като национален суверенитет, държава, сигурност, насилие и други бяха разглобени и обявени за остарели.
Вторият ход бе конструирането на техни заместители. Започна да се настоява, че светът на отношенията вече идва от международното гражданско общество, от все по-разгърнатото идейно поле на сътрудничеството, от етиката на новите кооперативни отношения, от многостепенните нива на мрежово управление, което измества междудържавните отношения, от моралните ограничения на отказа от война, от новата win-win менталност, от трансцендираната човешка природа, от дискурсивното предефиниране на групови и национални интереси, от отдалечаването от същностни и исторически дефиниции на всички базови единици на съвременната политика. Светът на оголените, фронтални и материални интереси, мотивации и идентичности сякаш бе заменен от
свят на нови, предоговорени, оценностени, комплексни, подвижни и дискурсивни реалности.
Независимо от своята полезност и принос обаче, този подход рискува да остави анализа на външнополитическото поведение в самозатворената рамка на език, идеи и дискурс, без да отдава достатъчно на вече съществуващи и устойчиви културни рамки, интереси и институции. Подходът страда и от исторически дефицит, от подценяване на историческото измерение. Не просто като вече съществуващи структури, практики, навици и истории, но и като недооценяване на историческия отрязък, в рамките на който даден дискурс и идеи може да получи развитие и резултати.
Съществуват проблеми от още по-съществен порядък. Сред най-съществените е опитът за универсализиране на европейския интеграционен проект и превръщането му в общовалидна и неотменима норма на междудържавни отношения. Неговата дълбока интеграция с всичките необходими предпоставки за нея е не просто историческо изключение, но е специфичен исторически резултат, чиято широка приложимост е проблематична. Тя все още може и да е модел, но едва ли може да бъде предпоставена като историческа крайна точка, към която са се устремили всички нации по света. Вековната логика на балансиране на силите и отношенията се завръща на глобалната сцена в момента, в който относителната стабилност и структурна предвидимост на еднополюсния неолиберален порядък започна да се разклаща, а хиперглобализацията усети първите удари по собствената си логика и легитимност.
Съществуват проблеми и със самата интерпретация на европейския процес.
Конструктивизмът го анализира като динамика отвъд държавно-центричната мотивация, изрично идейно и ценностно базиран, с нова дискурсивна активност, с деконструирана национална субектност и ново разбиране за национални интереси и сигурност. По неговата логика националната държава влиза и функционира в тази политическа култура и структура с фундаментално променен баланс и оценка за националните интереси, които създават радикално нова наднационална среда. В този смисъл внимателният анализ на най-проевропейското управление на Великобритания, макар и сред най-скептичните членки на ЕС, би следвало да ни предостави точни ориентири за валидността на всички тези мащабни настоявания.
Политическото, идейно и дискурсивно предприемачество на Тони Блеър по отношение на ЕС е безпрецедентно в британската история. Разгръща се в множество компоненти и линии, укрепено е вътрешнополитически и е солидно институционализирано в резултат на неговата доминираща позиция в цялостната политическа система.
Поведенческият му стил и излъчване са не просто подходящи, но и са използвани в усилията за мащабна и дълбока промяна, вътрешно- и външнополитическа. Логиката и претенцията за управление на глобализацията са дефинирани като основания за частично реконструиране и модификация на държавно-центрирания модел на международни отношения, сякаш те генерират нов етос, който следва да доведе до неговото преосноваване. Европа следва да е в центъра на това усилие. В рамките на няколко години
мащабната политическа претенция претърпява провал по силата на различни причини.
Трансформацията изисква лидерство отвъд дискурсивността и нежеланието и неспособността на Блеър да очертае политически и управленски нов мащаб и политики в рамките на съюза бързо му отнема първоначалните предимства. Той постепенно открива и тягата на историята, установените модели, идеи и поведения в националната външна политика, които не могат да бъдат бързо и лесно трансформирани, още по-малко без дългосрочна стратегия и ангажимент за тяхната промяна.
Събитията и кризите са не просто ежедневието на глобалната среда, но представляват фундаментално предизвикателство пред всеки един опит за осъществяване на многоелементни и дългосрочни доктрини. Те не просто разместват планирани действия и форсират мисловна адаптация, но и връщат във фокус дилеми, които реториката с лекота се опитва да разреши на полетата на абстракциите и дискурса. 2001 година и завръщането на радикалния тероризъм са именно подобен разлом за британския министър-председател. Неговият последващ дискурсивен неореализъм е в крайна сметка пресечната точка на амбиции, способност, среда и концептуален език. Тя се превръща и в напомняне за последствията, когато думите са се отдалечили прекалено много от нещата.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Виж видео 
danvan
Рейтинг: 829 Веселотепърва ще ядат хурката брекзит-джиите ... а после ще понесат и народната любов :)
Българите са малък, но изключително прост народ. Sapienti Satdanvan
Рейтинг: 829 Веселотепърва ще ядат хурката брекзит-джиите ... а после ще понесат и народната любов :)
Българите са малък, но изключително прост народ. Sapienti SatEU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноОпитът завърши с провал и колонизиране.
The best way to predict the future is to invent it.Манчо
Рейтинг: 2139 ВеселоПробританската медия продължава с пробританските си попръцвания.
Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!Еспумизан скоро ще има.
EU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноКазал съм го още през Януари. И както винаги, съм прав.
https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/01/20/4018312_london_gotvi_chestvaniia_za_brekzit_prizna_che/comments/ #comments
Та нещо за "преговорите", Борка :)
То не остана много време.... The best way to predict the future is to invent it.
EU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноСамо да припомня, че само след 3.5 месеца преходния период свършва и Великобритания хвърчи с 200 от Единния Пазар. Нека видим какво е договорено досега за условията по търговията след 1.1.2021:
The best way to predict the future is to invent it.нищо
nothing
rien
nicht
niente
nada
niets
Борка, как я мислиш тази работа :)
Незнайко в Слънчевия град
Рейтинг: 6096 Весело"Светът на оголените, фронтални и материални интереси, мотивации и идентичности сякаш бе заменен от
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботевсвят на нови, предоговорени, оценностени, комплексни, подвижни и дискурсивни реалности.
Независимо от своята полезност и принос обаче, този подход рискува да остави анализа на външнополитическото поведение в самозатворената рамка на език, идеи и дискурс, без да отдава достатъчно на вече съществуващи и устойчиви културни рамки, интереси и институции."
#######
Какъв елитен език, какъв изказ, какво ниво! Онемявам от възторг! А простият превод е: "Ако шикалкавите, ще ви влезе с двеста!!!"
Незнайко в Слънчевия град
Рейтинг: 6096 НеутралноДо коментар [#6] от "EU defender":
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. БотевПравилната дума е nichts или разговорно nix (nothing).
А nicht е дума за отрицание (not).
Незнайко в Слънчевия град
Рейтинг: 6096 НеутралноДо коментар [#8] от "Незнайко в Слънчевия град":
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. БотевИмам предвид отрицание при глагол.
Perkins Humbleton
Рейтинг: 19 НеутралноКакво, по дяволите, е искал да каже вестникът с този "анализ", който е преразказ на "книга" в сегашно историческо време?
Надали някому този доклад ще е интересен, след като скоростта на политическите събития, случващи се пред очите ни, в момента е такава, че заплашва да разбие и пистата и държавата.
Блеър отдавна е на бунището
Незнайко в Слънчевия град
Рейтинг: 6096 ВеселоДо коментар [#10] от "Perkins Humbleton":
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. БотевПосланието е: "вижте при нас, какви супер ерудирани хора пишат невероятни текстове, преливащи от елитарен интелект и които не всеки може да поеме и обработи с тиквата си. Затова ни слушайте без да се съмнявате в казаното от нас и повтаряйте нашите тези, без да се напрягате с излишни самостоятелни анализи."
Костадин Иванов
Рейтинг: 3847 НеутралноДо коментар [#4] от "Манчо":
Еретик"Пробританската медия продължава с пробританските си попръцвания.
Еспумизан скоро ще има."
============
Аз също не обичам британците, но намирам написаното за сдържано негативно или обективно.
Незнайко в Слънчевия град
Рейтинг: 6096 НеутралноДо коментар [#11] от "Незнайко в Слънчевия град":
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. БотевТова го знаем от времената на "научния комунизъм", когато "трудовите хора" трябваше само да ръкопляскат слушайки тежките и неразбираеми партийни тезиси...
vassilun
Рейтинг: 4720 НеутралноДо коментар [#6] от "EU defender":
Нали нямаше да има Брекдит?! А сега Великобритания щяла да излети с 200 след 3.5 месеза!
EU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноДо коментар [#14] от "vassilun":
The best way to predict the future is to invent it.1. Брекзит НЯМА.
2. Брекзит НИКОГА НЯМА ДА ИМА
Можеш ли да оспориш нещо от написаното от мен?
Не нали?
blondofil
Рейтинг: 3404 Неутрално"Блеър изоставя европейската сцена и се опитва да превърне Британия отново в глобален политически играч."
Че то коя дърта уруспия не си мечтая пак да и подсвиркват по улицата.
vassilun
Рейтинг: 4720 ЛюбопитноДо коментар [#15] от "EU defender":
"1. Брекзит НЯМА.
2. Брекзит НИКОГА НЯМА ДА ИМА"
Цитат от коментар номер 6:
"Само да припомня, че след 3.5 месеца преходният период свършва и Великобритания хвърчи с 200 от Единния Пазар."
Та кое от противоречащите си съждения е вярното? Великобритания ще "изхвърчи от Единния Пазар", но "Брекзит НИКОГА НЯМА ДА ИМА". Как ще станат и двете?
Боян Таксиров
Рейтинг: 1894 НеутралноАлабализми, бръщолевения и внушения. Това се прави, когато тезата е твърде дискомфортно да се напише в прав текст.
mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bgМанчо
Рейтинг: 2139 ВеселоНаписаното е, предимно, жалейка. На фона на основната задача на ЕС - навирането на подлата Британия в кучи гъз, за да се неутрализира в максимална степен опита й да продължи с прокарването на антиевропейските американски интереси, това си е направо нонсенс в една ЕС-медия.
Ама тука е така... Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
EU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноДо коментар [#17] от "vassilun":
The best way to predict the future is to invent it.Ами много е простичко - няма да излязат от Единния Пазар. Защото ще изпълнят всички условия, които кажем НИЕ. НИЕ не ги гоним, те искаХА да си тръгнат, ама по ТЕХНИТЕ правила. Сега няма да си тръгнат, а ще останат по НАШИТЕ правила.
Да ти го нарисувам на картинка ли? Очевидно не разбираш писмен текст.
EU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноДа припомня думите на Барние от началото на годината - преходния период НЯМА ДА СВЪРШИ на 31.12.2020. Защото нищо няма да се договори дотогава. То и няма как да се договори, защото Великобритания иска достъп до Единния Пазар, а там преговори просто НЯМА, защото става това което кажем НИЕ. Няма как продавача на сергийката да диктува на фермерския пазар какви да са правилата. Защото той е един от многото, само че ония другите дето са на пазара са членове на фермерското сдружение, а той БЕШЕ член.
The best way to predict the future is to invent it."Преговорите" с Великобритания ще продължат докато съществува ЕС. ЕС няма да съществува дълго :)
vassilun
Рейтинг: 4720 ВеселоДо коментар [#20] от "EU defender":
🤣😂🤣😂 Герцер си, нали?
Прочети отново първото изречение но твоя коментар номер 6!
selqnin
Рейтинг: 1873 НеутралноОт много високомерие и хитруване накрая британците ще го ду...!!!
EU defender
Рейтинг: 1387 НеутралноДо коментар [#22] от "vassilun":
The best way to predict the future is to invent it.Прекратявам да наливам мозък в празната ти глава. Безсмислено е.
Това което казвам аз, това ще бъде. Занапред ще бъде така. Свиквай.
vassilun
Рейтинг: 4720 ВеселоДо коментар [#24] от "EU defender":
😂🤣
DDR
Рейтинг: 2998 НеутралноТрудно за четене.
Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"Манчо
Рейтинг: 2139 ВеселоМа, досега не изпълняваха ли Заповедите Ти? Наглеци, как смеят!
Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
Роси
Рейтинг: 8403 НеутралноТакива кадри избираше Костов, не калинки, като Борисов.
Kosta Delev
Рейтинг: 966 ВеселоИзнесената статия е явно подвеждаща и безкрайно неточна - форумните специалисти тук много добре знаят, че до 2017 година британците са били лудо влюбени в ЕС, а след това за месец-два изведнъж от космоса в ефира по случайност са изпаднали Борис Джонсън и Найджъл Фараж и са ги излъгали като шарани най-вече с няколко поста по Фейсбук, както и с набор от набързо скалъпени лозунга и с един нашарен автобус... За никакви десетилетия на напрежение, съмнения, недоволство и неудобства не може да става дума.
;)
tsvetko_51
Рейтинг: 1835 НеутралноАми хората така четат и толкова разбират - така че да не се учудваме и как гласуват.
Вярно е в конкретния случай, но е вярно и за Великобритания - очевиден идиот като Фараш- а ( именцето пасва идеално:)), печели доверието на мъдрия британски народ. Аферим, машалла.