Шареното училище и едноизмерният човек

Шареното училище и едноизмерният човек

© Надежда Чипева, Капитал



Началото на учебната година е традиционен повод училищата да се похвалят с летните си ремонти, а през последните години тази гордост често се фокусира върху най-видимата за обществото част от модернизацията - прясно обновените фасади.


Десетки училища, начални, основни и гимназии, след десетилетия на бавно овехтяване и разруха действително имаха нужда и от малко боя. Затова напоследък доста от тях светнаха с ярки тонове и разнообразни цветни композиции на фасадите. Мнозина смятат, че промяната е към по-добро, а отделните критични гласове се посрещат с възражения като "На децата така им харесва" и "Виж какво е шарено и свежо".


Че на децата им харесва - харесва им. Явно и на немалко родители. Въпросът тук обаче не е дали им харесва, а защо им харесва.


Красивото, грозното и естетическите полутонове




За децата е ясно. Усещането за красиво и грозно у човека е отчасти вродено, но не се изгражда за един ден и преминава през различни етапи. По времето, когато влизат за първи път в училище, повечето деца отъждествяват красивото с веселото, с ярките цветове, с шареното, със слънцето и деня, а грозното - с черното, с тъмните тонове, с едноцветните повърхности, с нощта. При тях все още няма естетически полутонове, цялото възприятие се движи в едно измерение, някъде по оста между доброто (красивото) и лошото (грозното), светлото и тъмното, цветното и безцветното. Този стереотип в детската естетика се подхранва и от моделите на приказките и на детските филми - принцесата е в бяло, вещицата е в черно, принцът е в ярки дрехи, злодеят - в тъмни, а щастливият край в повечето случаи настъпва с многоцветни фойерверки и балони.


И какво лошо има, ще попита някой. Няма лошо на седемгодишна възраст, съвсем нормално е. Но училището е периодът, в който човек трябва да отиде на по-високо равнище в естетическото си развитие. Тогава е времето детето лека-полека да разбере, че има литературни произведения, които са тъжни, но красиви. Че има картини, които са мрачни, но гениални. Че има музика, на която може и да не можеш да танцуваш или да пееш, но може да изпиташ радостта дори да страдаш с нея. Че хармонията често не е в екзалтацията, а в спокойствието на правилната пропорция.


Че има книги, известни с богатите си описания, но и книги, известни именно с пълната липса на описания. Че има автори, които имат пищен стил и такива, които са известни с лаконичността и икономичността си и то не защото не владеят употребата на достатъчно прилагателни имена, а именно защото са превърнали отсъствието им в изкуство. Че има картини, пълни с детайли, но и картини без никакви детайли. Че има фотографи, които правят черно-бели фотографии нарочно. Че понякога по-малкото е повече.


Предполагам, че всеки работещ в сферата на образованието би определил тези разсъждения за изкуството като очевидни от само себе си, обидно тривиални, които не заслужават нито да бъдат писани, нито да бъдат четени. Същевременно обаче по неизвестни причини мнозина от тези, които имат отношение към ремонтите в училище, са убедени, че в архитектурата липсата на много цветове и пестеливостта на детайлите се дължат не на художествена изразност, а на някакви технологични затруднения или на недоимък в миналото, които днес сме призвани да поправим чрез мощта на химическата индустрия и достъпността на различни пигменти. И с няколко кофи боя те искат да демонстрират целия вкус към красивото, цялата щедрост към образованието и любов към децата, които вярват, че притежават в по-големи количества, отколкото са имали стиснатите или небрежни към хубавото и шареното градители на българските училища.


На какъв език говори сградата на училището


В училище е времето, в което учениците трябва да придобият поне най-основни познания за стиловете в изкуството. Или поне да чуят, че има стилове в изкуството и всеки стил има своите изразни средства. И - ако пренесем тази логика към архитектурата като част от визуалните изкуства - че всяка сграда, включително и тяхното училище, има свой стил и говори на свой език. Че с нея нейният създател, архитектът й, е искал да каже нещо, да предаде някаква естетическа визия, художествено послание или творческо убеждение.


Всъщност, освен учениците да рисуват с променлив успех с водни бои, в часовете по изобразително изкуство могат да се кажат и тези неща. И докато все пак понякога и сега в час става дума за подобни теми, няма причина това да се ограничи до разлистване на албуми или до посещение в галерия, а би могло да се поговори и за стилове в архитектурата. И какъв по-добър и по-удобен пример от самата сграда на училището? Защо да не се поговори за нейната история, кога е построена, кой е архитектът й, към кой архитектурен стил принадлежи, какви са особеностите му, каква е логиката и посланието на този стил.


Дори и да не се сбъднат всички тези добри пожелания, архитектурата, както всяко визуално изкуство, има силата да говори без думи. Самият контакт с едно произведение на архитектурата автоматично въздейства.


А сред училищата в България има прекрасни сгради. Има училища, построени в първите години след Освобождението, които носят чара и оптимизма на епохата си с цялото декоративно богатство на фасадите си. Има преднамерено семпли, но хармонични и елегантни образци на модернизма от 30-те години, в които се усеща първият полъх на съвремието в България. Има тежки сталинистки сгради, които може и да притискат наблюдателя със студената си маса, но изпращат несъмнен сигнал за солидност и монументалност. Има и по-късни сгради, в които функционалността е съчетана със светлина и лекота, каквато липсва при по-ранните училища.


За бояджийския хъс на образователния фактор


Как обаче тези сгради могат да предадат своето послание, когато са боядисани меко казано произволно? Как може например едно училище от епохата на предвоенния модернизъм да говори без изчистените си линии и първоначален равномерен светъл цвят? Как могат тежките колони и дебелите стени на училище от 50-те да предадат усещането за масивност и непоклатимост, ако са розови? Какво остава от минималистичната, но сериозна и делова функционалност на едно училище от 60-те - 70-те години, ако е нарисувано с лилави балони?


Шареното училище и едноизмерният човек

© Цветелина Белутова, Капитал


Всички тези мечти за опознаване на езика на сградите умират пред бояджийския хъс на днешния образователен фактор. Колкото повече архитектът на едно училище се е опитал то да говори с тих и сдържан глас, толкова по-ярки и многобройни цветове избира за него реноваторът му. Колкото повече архитектът се е постарал да подчертае хоризонталните линии на сградата, толкова повече бояджията днес иска да нарисува по него вертикални черти. Или обратното. Колкото повече авторът на проекта е искал да изтъкне обемите на сградата, толкова повече съвременният "подобрител" на делото му иска да ги размие с цветни петна с неправилна форма.


И, най-вече, как ще демонстрираме на децата, че естетиката не се изчерпва с принципа, че яркото е красиво, а ненатрапчивото - грозно? И че в техния живот усещанията не трябва да се движат между партито и скуката, веселието и безсмислието, между екзалтацията и апатията? Че има много други емоции, които човек може и трябва да преживее, че красотата е на много места, стига да има очи да я види, и не е нужно тя да му се рекламира с ярки цветове?


С две думи - училището не би трябвало да бъде просто място, което се харесва на седемгодишните. Училището е преди всичко онова място, на което седемгодишните трябва накрая да станат деветнайсетгодишни - не само хронологически, физически и интелектуално, но и емоционално и естетически. Да им отвори очите за всичко, което още не са могли да възприемат като малки, да вдига непрекъснато летвата на познанието, но и на моралното, емоционалното и естетическото порастване, а не да я сваля изкуствено за радост на питомниците си.


А шарениите по училищните сгради са точно такова сваляне на летвата до нивото на естетиката на циркова шатра. И вместо децата да научат как да четат абстрактния език на сградата на своето училище, тя се профанизира с буквалистична и първосигнална декорация, която заглушава и посланието, и историята й.


Какво пък да кажем за абсурдната гледка, която представляват гимназистите, вече практически възрастни хора, които всеки ден влизат в нещо, което прилича в най-добрия случай на детска градина.


Кр-р-расота


Естествено, че сградите сами по себе си, както и да ги боядисат, сигурно не са най-големият проблем на образованието. За сериозни неща може да се говори и в шарена сграда. Но хората, които са допуснали да превърнат достолепните училищни сгради в подобие на парти-клуб за деца в почти кърмаческа възраст, са същите, които решават какво и как да се учи в училище. Същите, от които очакваме (защо не?) да научат децата ни да различават готическа катедрала от будистки храм, а те самите не различават произведение на архитектурата от място за проява на наивистично декоративно изкуство. Същите, от които очакваме да възпитат вкус към красивото, а възпитават масов вкус с оправданието, че това се харесва на масовия вкус.


Затова нищо чудно, че естетически едноизмерните деца, за които красивото и грозното се идентифицират с интензивността и броя на цветовете, след като преминат през инфантилната естетика на българското училище един ден - вече пораснали - ще предпочетат "шарения" Слънчев бряг пред някой "скучен" пуст плаж, "музика за душата" пред музика за духа, а литературата винаги ще бъде за тях твърде бавна, тягостна, тъжна, тъмна и безцветна, за да отговаря на желанието им да живеят живота си като непрекъснат цветен купон. Ще си направят къща с крещяща декорация, ще си купят шарени дрешки от магазина, ще си пуснат забавна музика, в която ще се смесват прости радости и скърби, и ще казват като Елочка Шчукина: "Кр-р-расота!".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Трябва да има и частни основни училища.Да се учиш заедно с простаци е непоносимо за някой,който харесва ученето и го подиграват на зубрач.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 6 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 716 Неутрално
  6. 7 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 877 Весело

    Някъде тук се крие мидуит меме с уоджакове.

    Сега, хубаво за естетиката, но това трениране може да ти отрови живота и възприятието за години напред. Някои стилове и видове вкус са ми направо депресивни, още сънувам кошмари от соц минимализма в някои държавни институции. Навяват мисли за лудница, затвор...абе може да те хване паника. Уж съм парче умнокрасива, а хич не ме кефят "изчистени" неща, има в тях някаква нечовешка хипноза.

    Та така, нека си боядисват, училището също така е сграда-консуматив, просто трябва да си някъде и да не вали. И да не забравяме, че човек е свободен и няма нужда да се кланя на нечия концепция за архитектурна естетика, особено ако е обвързана с идея за контрол над възприятие и съзнание.

  7. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 10 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    Въпрос на вкус. Ненатрапчивото често е безлично и стандартно.
    Откакто лятото боядисах всички стени в апартамента шарени, с всякакви преливки(но леко пастелни и хармонизиращи), цялото ни семейство - жената, котката и аз, се чувстваме многократно по добре! Коридорът е като водопад! Изобщо целият апаратамент стана като някакъв оазис!

    Искат да ни стандартизират и да ни кажат, че безличното, стереотипното, сивото, шаблонното, окастреното, монотонното, било красиво, че било цивилизовано и културно - нанай!

    Същото искат да направят с мисленето и човешките отношения!

    Добро утро :)

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  10. 11 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    Сега по сериозно.
    Темата е обширна, и разбира се, има сгради, чийто стил и послание вървят със съответните цветове. Но това не е правило и към всеки случай следва да се подхожда индивидуално. Да не забравяме, че не е нужно подобни сгради непременно да стоят консервирани във времето и там, където обстоятелствата позволяват, подобни сгради могат да живеят и да се развиват, както всичко останало. Не всички сгради са носители на някаква архитектурна и художествена стойност, не всички са културен еталон и носят някакво послание. Нито пък трябва непременно да се внушава и възпитава строгост и шаблонност в съзнанието на учениците.

    Едно по гъвкаво отношение би било само от полза, вместо да се опитваме да съхраняваме някакъв "абсолютен идеал", който всъщност не съществува.

    А да харесваш шарено не означава да харесваш и Слънчев Бряг пред пустите плажове...
    Подобен паралел е манипулативен.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  11. 12 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1812 Весело

    да изпиташ радостта дори да страдаш с нея
    **********************************************

    Хахахахаххххххххх, добре ги е накъдрил бърборкото Къдрев в това нафукано общонищонеказване ;)

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  12. 13 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 716 Неутрално

    Значи шаренията с ярките спектрални цветове, ми навява много политкоректни неолиберастки лбгти усещания. Да ги обработвате децата още на такова ниско ниво като цветовите решения с които вероятно са боядисани някои школа, визуално привикване в толерастия. Добре, че поне в моя град хората са консервативни и държат на истинската нормалност, а не на новата ненормалност.

    мурзилка
  13. 14 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    До коментар [#13] от "Маршалов":

    Най добре е така да изглеждат нещата, във всеки аспект:

    http://www.blite.eu/assets/content/HTML5/Control2/

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  14. 15 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 680 Неутрално

    Шарени сгради
    "Мисли позитивно"
    "Всички сме приятели"

    Фасада, която крие бездушие, безразличие и егоизъм. Не, не са едноизмерни хората - имат си едно измерение като за пред хора - шарено и едно вътрешно, което се опитват да заглушат.
    Нищо чудно, че интровертността се превърна в последната мода сред младежите

  15. 16 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    Казармено зелено. Класика.

  16. 17 Профил на Stargate
    Stargate
    Рейтинг: 2172 Неутрално

    Четох, петох, отегчих се от безсмислени тези и не дочетох! Какъв беше смисъла от тази статия?!?

  17. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 21 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 877 Весело

    Някъде бях чела, че с опростяването на архитектурата се появяват графитите. Ако няма орнаменти, окото не обича прави и чисти линии. Затова колкото е по-геометрична една сграда, толкова повече хомо сапиенс сапиенс иска да наруши правата линия, като я изрисува. Особено с нещо нецензурно, което да добави пиперливост към скуката.

    Все пак туристите се редят за Гауди и Хундертвасер, никой не ходи да снима къщата на Витгенщайн, щото може да е перфектно издържана според незнам какви теории, но също така лъха на депресия.

    Иначе позицията на едноизмерния човек по отношение на архитектурата е главно "пиши коментар и да бегаме"...

  21. 22 Профил на karatista
    karatista
    Рейтинг: 2567 Неутрално

    преди време имах колега, който е роден в лука, тоскана. чудех се, какво е да си роден и порастнал в такава красота.

  22. 23 Профил на anx55520847
    anx55520847
    Рейтинг: 9 Неутрално

    Съгласна съм с атвора - нещата трябва да се правят с вкус. В моето детство имаше един такъв проект "Красива България", по който боядисаха една възрожденска църква в пинково розово. Не можете да си представите какъв потрес произведе това в малкия ни градец, та и до ден днешен - от едната страна на класически площад, послан с камък и градинки с чемшири в геометрични форми се мъдри едно розово петно като пръднато от еднорог... Но може да бъде и по-лошо - обредният дом, който се помещава в сграда от края на 19 век, беше боядисан в лайняно кафяво, чак да те е гнус да я гледаш! Имам чувството, че едно от основните изисквания да работиш по проекти за реновация на сгради, е да си естетически инвалид!

  23. 24 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2155 Неутрално

    Боже, какво прочетох току-що? А защо го изчетох докрай така и не мога да си обясня сам на себе си. Значи ако господин Къдрев изживява някаква лична драма, довела до тежка депресия и нихилистични мисли, да бъде така добър да потърси специализирана помощ, а не да се опитва да компенсира някакви дефицити, като обяснява как на децата трябва да им е гадно като гледат сградата на училището си (което повечето обичат), щото то така се учело. Ами дай да им пускаме филми за Холокоста, Голодомора и други зверства от малки - то и това трябва да научат. Егати "интелектуалците" се навъдиха в тази държава.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  24. 25 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 476 Неутрално

    Еклектиката и крещящият сбирщайн стил са си дълбоко вкоренени в българската градска среда, в домовете, в главите на хората. Няма държава в Европа с по-грозни надписи по улиците и с по-неконсистентно изглеждащи сгради. От една страна имаме къса памет и не разбираме епохи, стилове и т.н., от друга се стремим към някаква утилитарност, примесена с шарения.

    Просто България е една от последните държави, за които човек се сеща когато говори за индустриален дизайн и кадърни дизайнери. Швеция например е емблема в минималистичния скандинавски дизайн, Италия също е легенда в дизайна, Германия и Швейцария са лидер в премисления премерен ергономичен индустриален дизайн и т.н.

  25. 26 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 716 Неутрално

    До коментар [#21] от "lil_alex":

    Тия дето рисуват, поне тия с грозните мизерии, може и да са хомо, ама сапиенс не са

    мурзилка
  26. 27 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    Като чета мислите и нравоученията на автора, стигам до убеждението, че въпросния сигурно е фен на психопата Скинър.
    Системата да моделира хората по свой вкус, да ги свиква да се подчиняват, да търпят, да се гърчат, дори да страдат, и да нарича това култура и цивилизация.
    Или многоизмерност :)))

    Разбира се, боята е само повод да се избълва текста. Може да се хване и за плочките на тротоаритеq и за и пейките в парка - как примерно прекалено завъртяният им дизайн, или това, че изобщо ги има, кореспондира по престъпен начин с чалга културата, защото насажда стремеж към удоволствие, сетивни наслади, лек живот и почивка, вместо към готовност за изпитания и тежък труд в полза на Държавата :)))

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  27. 28 Профил на zz_s
    zz_s
    Рейтинг: 1739 Неутрално

    Естетниката е толкова относителна и трудна за описване с думи, а от статията не се разбра какво не му харесва на автора. Четох, четох и се замислих аз и не мога да кажа дали съм срещу или съм на страната автора. Поне снимчици нещо.

    Покажете ми едно турско, гръцко, германско, френско .... училище и ми покажете разликата с едно реновирано българско.

    "Терминът "русофоб" е измислен от руснаците и техните мекерета, за да дамгосат българските патриоти, поставящи интересите на България над интересите на Русия." #GRETA, GO TO SCHOOL !
  28. 29 Профил на wpo34378687
    wpo34378687
    Рейтинг: 494 Неутрално

    Много букви,думи,изречения,а истината е много по-проста .За цветното боядисване се плаща по-скъпо.Мислите ли че бай мангал ще боядиса с точния цвят който архитекта е избрал? Не разбира се ,ще открадне поне 1/3...А що се отнася до архитектурното внушение съм абсолютно сигурен ,че вътре в школото е по-важно какво ще се случи отколкото как е нашарено или не.Мноооого думи ,а важното е какво става вътре. Явно автора е пропуснал този въпрос.

  29. 30 Профил на Ники
    Ники
    Рейтинг: 481 Неутрално

    Ох, много мъка!
    Като гледам колко хиляди думички е изписал авторът, сигурно от това му зависи хонорарът. Жалки, патетични фрази. От цялото нещо се разбира следното:
    1. Авторът не обича цветно. То е пошло и долнопробно.
    2. Авторът смята, че на всички деца трябва да се набива неговото естетическо предпочитание, тъй като то е висшо.
    По първия въпрос бих препоръчал на автора да се запознае малко повече с изкуство, преди да се изказва толкова високопарно. Просто не е тук мястото да го ограмотяваме (за Хундертвасер вече се спомена).
    По втората част, какво е добро за децата е достатъчно ясно, и едва ли г-н авторът знае по-добре от педагозите и проектантите на сгради за деца, при това по целия свят се правят цветни и жизнерадостни, от Западна Европа, през Америка до Китай.
    Разбирам, че в България всеки е експерт по всичко, ама хайде не толкова надуто ако може. Времето на комунистическите култур-трегери, громящи пошлия Запад, мина отдавна.

  30. 31 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1812 Весело

    Съгласна съм с атвора - нещата трябва да се правят с вкус.
    —цитат от коментар 23 на anx55520847


    Авторът не твърди, че нещата трябва да се правят с вкус. Твърди, че нещата трябва да се правят по неговия вкус!
    Разликата е огромна!
    Какъв е неговият вкус? Малък пример: нещата са наред, когато децата се радват, съпреживявайки страдание в изкуството, по повод на което Къдрев естетски се е накъдрил с радост. Но ако страданието е предизвикано от неприемлив / за Къдрев/ дизайн на сграда - децата не бива да се радват. Неправилно е, все пак Къдрев не се радва, нали така ;)

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK