© Associated Press
Смисълът на евродоклада е да видим къде стоим, но той не може да реши проблемите ни.
В доклада на Европейската комисия за върховенството на правото и борбата с корупцията в страните от ЕС има констатации, които не би трябвало да ни учудват. Има и разширяване на обхвата в сравнение с досегашния механизъм за сътрудничетво и проверка: в посока преглед на средата за независими медии с отбелязване като проблем, че не е прекъсната връзката на политиции и медии; също и поглед към други институции - Народното събрание например, което досега не е правено.
С тази част - четвърта част в доклада, проверка и баланс на властите, са въведени новите според мен теми, с които се засяга ролята и на парламента, и на омбудсмана, и опитът за нов закон за НПО-тата /неправителствените организации/, който да ги подложи на рестриктивен режим по отношение на финансирането.
Категорично е отбелязана необходимостта от реформиране на институцията главен прокурор
- отбелязан едновременно и като безотчетен, и като недосегаем за наказателно преследване.
Подчертано е силното му влияние във Висшия съдебен съвет, резултат на неговата недосегаемост , както и огромната му власт над всички останали прокурори. Посочено е като проблем и атакуването на магистрати, конкретно съдии, за техни решения. Не са пропуснати и слабостите на КПКОНПИ - Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, като е отбелязано ниското доверие в нея от 18 процента от хората и свързаните с това причини за напускането на председателя на комисията.
От дипломатичния език на доклада
не става напълно ясна тоталната неефективност у нас на този механизъм за наблюдение
въпреки че негативната оценка е изразена. Пропуска се спецификата на българското състояние на законността, при което борбата с корупцията се използва за натиск върху опоненти на статуквото.
Смисълът на подобни доклади е да видим къде стоим сред другите страни, но не и да бъдат съзрени в дълбочина най-сериозните проблеми и пътищата за тяхното решаване.
Същевременно, виждайки сходство в някои проблеми с другите страни - например Чехия, не можем да не отчетем и различията.
В България се говори например за проблеми с общественото обсъждане и оценка на въздействието на проектозаконите, тоест нямаме прозрачност на законодателния процес и резултатът е ниско качество на законите, особено в последните четири години.
В сравнителен план за Чехия, с която имаме сходства в други проблеми, е отбелязано наличие на прозрачност на законодателния процес, който се подобрява. Там НПО-тата се включват в изготвянето на проектозаконите, а тук се воюва с тях, като се предлагат закони от Путински тип.
Новият механизм за наблюдение на върховенството на закона и борбата с корупцията би бил полезен, ако се прилага сравнителният метод за отделните страни в ЕС. Тогава наистина ще видим кой какви проблеми има, на каква база са възникнали според спецификата на всяка страна и оттам - какви са механизмите за тяхното решаване за всяка страна. Само когато проблемите са открито и ясно посочени и задълбочено анализирани, Европейският съюз може да бъде реален фактор и механизъм за решаването им.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
