ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Хълмче тук, селце там - Нагорни Карабах и войните на "рязане на салам"

Хълмче тук, селце там - Нагорни Карабах и войните на "рязане на салам"

© Reuters



Азербайджан и Армения преминават от две десетилетия на "замразено уреждане на конфликта" към ера на "войни на рязане на салам" - малки конфликти, замислени да извлекат дипломатически отстъпки или да си възвърнат територията от противника парче по парче, пише изследователят от Европейския съвет за външна политика и бивш външен министър на Молдова Нику Попеску.


Нагорни Карабах гори. Отново. Една от все по-забравените войни след ерата на Съветския съюз напомня на всички за съществуването си. През последните шест години честотата - и броят на загиналите - при сблъсъци между Армения и Азербайджан за спорния регион се увеличи експоненциално. Някои от тези сблъсъци - като тези през 2016 г. или сегашните - се превърнаха в минивойни, които продължават няколко дни и водят до жертви, обикновено няколкостотин. Един от най-тревожните аспекти на минивойните е, че те сигнализират за бавно, но непреодолимо плъзгане към нова ера на враждебни отношения между Азербайджан и Армения. Страните преминават от две десетилетия на "замразено уреждане на конфликти" към епоха на "войни на нарязване на салам" - малки конфликти, предназначени да извлекат дипломатически отстъпки или да възвърнат територия от противника парче по парче, сякаш се реже салам, а не с една голяма фронтална атака.


Наред с конфликтите в Абхазия, Приднестровието и Южна Осетия конфронтацията за Нагорни Карабах е част от верига от погрешно наречените "замразени конфликти" в постсъветското пространство в продължение на почти три десетилетия. След подписването на крехкото споразумение за прекратяване на огъня през 1994 г. Армения фактически контролира не само самия район Нагорни Карабах (част от Азербайджан с преобладаващо арменско население), но и седем други азербайджански области - превърнати от Армения в силно милитаризирана буферна зона, защитаваща Нагорни Карабах. През по-голямата част от този период преговорите както за статута на Нагорни Карабах, така и за връщането на окупираните територии на Азербайджан почти спряха.




Раздразнен, че преговорите са напълно блокирани от години, Азербайджан все повече се обръща към военни операции, за да бъде чут. През по-голямата част от първото десетилетие на века, тласкан от нарастващите приходи от петрол, Азербайджан започна мощно превъоръжаване. Стратегията му е да промени баланса на силите и да разбие "замразеното" статукво. Азербайджан открито е заявявал, че си запазва правото да си възвърне териториите с военни средства, ако преговорите се провалят. А преговорите се провалят повече от две десетилетия.


Стратегията на Азербайджан обаче не е да започне голяма война, чийто резултат би бил несигурен. Поредното военно поражение ще обрече управляващото семейство на Азербайджан. По-скоро Азербайджан изглежда склонен да започне серия от войни на рязане на салам. Така по-честите и по-интензивни обостряния в конфликта изглеждат неизбежни.


Хълмче тук, селце там - Нагорни Карабах и войните на "рязане на салам"

© Reuters


Една от целите на тези войни е да се върне поне някаква територия - хълм тук, село там. Това би било нещо, което да се покаже на азербайджанската общественост. Втората цел е да се увеличи натискът върху Армения - дори ако се провалят операциите по завземане на територия - като се направи ситуацията неудобна за арменските лидери и по този начин се извлекат отстъпки на масата за преговори.


На практика международната общност не може да направи много по този въпрос освен да премине от предложения за справедливо посредничество към много по-агресивни усилия за налагане на компромис между Армения и Азербайджан - такъв, който включва дипломатически и дори икономически натиск от двете страни. Но Армения и Азербайджан толкова са се окопали в позициите си, че международната общност има малко работещи лостове срещу тях. И макар най-влиятелните сили в региона да не искат война между двете страни, едва ли ще формират общ фронт, който да оказва еднакво силен натиск - върху Армения, за да направи компромис в преговорите, и върху Азербайджан, за да е по-малко агресивен.


Такива обостряния правят всички останали сили да изглеждат или донякъде незначими, или твърде агресивни. Европейският съюз изглежда отново в неизгодна позиция - изправен е пред поредния конфликт в съседството си, в който малцина се интересуват от това какво да кажат европейците. Съединените щати може да са малко по-влиятелни, но не много.


Ситуацията е още по-неудобна за Русия. На хартия Русия има военен съюз с Армения. Русия поддържа важна военна база в Армения, а Армения е част от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), воден от Русия алианс. Гаранциите от ОДКС обаче трябва да се прилагат само за международно признатите граници на Армения, които не обхващат нито Нагорни Карабах, нито другите окупирани области на Азербайджан. Все още не е ясно какво става с руско-арменската договореност за колективна отбрана в неизбежния сценарий на война, която започва около - или заради - Нагорни Карабах, но включва военни действия по международно признатите граници на Армения, чиято цялост е гарантирана от ОДКС. Във всеки случай Русия е готова да избегне вземането на страна. Може да е в съюз с Армения, но има и по-скоро конструктивни отношения с Азербайджан, които не иска да загуби.


Хълмче тук, селце там - Нагорни Карабах и войните на "рязане на салам"

© Reuters


През последните години Русия може да си е изградила репутация, че се придържа и защитава своите съюзници в политическо и военно отношение - независимо дали са в Сирия, Венецуела или Либия. Но за Армения този образ на Русия като надежден съюзник е мираж. Русия прави всичко възможно, за да избегне вземане на страна в Нагорни Карабах, доставяйки оръжие не само на Армения, но и на Азербайджан - а това силно възмущава арменските лидери. Тъй като минивойните между Армения и Азербайджан стават все по-чести и интензивни, балансиращото поведение на Русия ще става все по-несъстоятелно. Донякъде парадоксално (макар и не изненадващо), Франция бе по-откровена от Русия, критикувайки Турция и Азербайджан за ескалацията - въпреки че Русия е военен съюзник на Армения и на теория се очаква да се изкаже по-твърдо в полза на арменския си съюзник.


Турция много силно подкрепя Азербайджан. Има твърдения, че Турция е оказала активна военна подкрепа на азербайджанските въоръжени сили. Има и спекулации за кюрдски бойци, които помагат на Армения, и че подкрепяни от Турция бойци от Сирия и Либия са изпратени да помагат на азербайджанската армия. Турция е все по-нетърпелива да покаже мускули в сирийската война, либийския конфликт и териториалните спорове в Източното Средиземноморие, но не е ясно на колко фронта страната наистина иска да се бори - военно или дипломатически.


Малък е шансът цикълът на конфликтите в Нагорни Карабах да приключи. Настоящата безизходица не нанася достатъчно щети, за да принуди АРмения или Азербайджан да търсят компромис. Чуждестранните сили няма или пък не могат да принудят страните да променят значително подхода си към конфликта. А настоящото разпалване около Нагорни Карабах със сигурност няма да е последното. Почти неизбежно е да има други ограничени войни между Армения и Азербайджан през следващите години. Резултатът от тези войни ще е или промяна в съотношението на силите, при която Армения става по-склонна да направи компромис на масата за преговори, или като алтернатива неуспехът на Азербайджан да извлече отстъпки или да превземе територия. И тогава армиите на страните ще позволят на дипломатите да поведат така наречения "мирен процес в Нагорни Карабах". Това обаче няма да се случи без поне още няколко войни на рязане на салам през следващите няколко години.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK