Скандално е, ако си мълчим за срамните неща в България

В очите на мнозина, институции като парламента, правителството и прокуратурата са загубили легитимност. Това е причината решението да се търси в протести, в поставянето на проблемите пред ЕС и другаде.

© Надежда Чипева, Капитал

В очите на мнозина, институции като парламента, правителството и прокуратурата са загубили легитимност. Това е причината решението да се търси в протести, в поставянето на проблемите пред ЕС и другаде.



Анализът е препубликуван от "Дойче веле".


"Тези, които тръбят за нашите си, български работи навън са родоотстъпници и национални предатели!".


Подобни упреци могат да се чуят към всички, които се осмеляват да повдигнат завесата пред чужденците за неприятните скандални неща, случващи се у нас: мафиотизация на държавата, широко разпространена корупция, злокачествена и подвластна на олигархични апетити медийна среда, систематични злоупотреби с парите от европейските фондове.




Тези обвинения не подминаха и проф. Велислав Минеков, както и другите българи, инициирали дебата в Европейския парламент (ЕП) за състоянието на върховенството на закона у нас. Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) например стигна до прозрението, че за "проблемите" трябва да се разговаря у нас, вместо "да си веем кирливите ризи" в Брюксел.


Тази реторика не е нова. За нея ни напомниха и назидателните слова на земеделската министърка Танева към производителите да си мълчат за далаверите с евросредствата, за да не спрат парите от Брюксел.


А чии, всъщност, са кирливите ризи?


Попречиха ли ГЕРБ, които са вече десетина години зад кормилото на държавата, на "омърсяването" на родните институции? Дали някои от най-дръзновените, най-запомнящите се техни кадри не направиха точно обратното? Нима "калинките" не задълбочиха проказата, разкапването на държавната машина? Нима редица медии у нас не прокарват със завидно усърдие "правилната", "проправителствена" политика тъкмо благодарение на партньорството между ГЕРБ и ДПС?


Нима управляващите имат воля за ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор, нима тази институция и КПКОНПИ не се превърнаха в синоними на апарати за спешно изпълнение на политически поръчки? Нима полицията, пазеща същото това "диалогично" управление, не посегна на журналистите, които се опитваха да отразяват протестите?


Иначе, по принцип, е конструктивно и правилно да се говори за политически и междуинституционален диалог. Но може ли да се разговаря нормално с човек, който, когато го критикуваш с аргументи, те репликира сприхаво с "хОди пеша, бе!".


Какъв диалог може да има между хората на протеста - студента, завърнал се от чужбина; или останалия тук, който е без работа, защото отказал да се наведе пред местния деребей - и голия цар, блажено спящ до пачките с пари, кюлчетата и патлака?


Ниско одобрение за управляващите и държавните институции


Последните социологически данни отново не вещаят нищо добро за управляващите: повече от 66% подкрепят протестите, одобрението за г-н Борисов се е сринало ("Алфа Рисърч"). Протестите продължават 90 дни, а значителни части от избирателите се оглеждат за нови лица, защото политическата система в днешния ѝ вид е склерозирала. В очите на мнозина, институции като парламента, правителството и прокуратурата са загубили легитимност. Това е причината решението да се търси в протести, в поставянето на проблемите пред ЕС и другаде.


Макар звукът от дебата в ЕП за върховенството на закона в България да прекъсваше, Европа, а и светът ни чуват и виждат все по-добре. Вече има не малко чужди анализатори, които познават отлично България и си съставят мнение от първа ръка; пишат своите анализи почти от "местопрестъплението".


Нима беше нужно някой да праща "писмо до Америка", за да последва шамара с безпрецедентната санкция срещу съдия Миталов, който пусна обвинения в шпионаж Малинов да се разходи до Русия? Както наскоро се разбра и от думите на високопоставения енергиен експерт Франсис Фанън, САЩ не са повярвали и на евтиния трик на Борисов "Турски поток" да бъде маскиран като "Балкански поток".


Разбира се, чужденците нямат да ни измъкнат от блатото. Ние трябва да се извадим от крайпътната канавка, в която не за първи път сами се търкулнахме ентусиазирано.


Няма защо да мълчим


Да, в ЕП има депутати като Фройнд, Стругариу и Дейли, но като цяло дебатът за върховенството на закона (тук визирам поведението на ЕНП и особено на г-н Вебер), показа ясно, че не трябва да се разчита на външен спасителен пояс. Малко вероятно е да бъде приет ефективен механизъм за спиране на достъпа на държави-членки до средства от бюджета на ЕС и фонда за възстановяване от пандемията, при установени нарушения, макар да има призиви от всички парламентарни групи в ЕП.


Но това съвсем не означава, че протестиращите у нас трябва да си "траят". Напротив, те бяха длъжни да опитат и това последно средство. Тези, които държат на мълчанието за външна употреба, поразително напомнят на насилниците в семействата, които използват оръжието на срама, за да заставят жертвите си да не говорят за престъпленията им.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK