Game, Set & Match, или как европарламентът затвори "българския" кръг

© European Parliament

Приемайки резолюцията за върховенството на правото и основните права в България, Европейският парламент затвори кръга, започнат от Европейската комисия "Юнкер". Кръгът, очертаващ опита за промяна на оценката за прилагането на европейските стандрати за законност и демокрация в България.След него България навлиза в нова фаза на отношенията си с европейските институции, в която тонът ще е по-категоричен, а похвалите - още по-оскъдни.

С първия си официален документ по темата - незаконодателна резолюция В9-0309/2020, Европейският парламент се присъедини към другите две основни европейски институции, които през последните месеци вземат отношение по състоянието на върховенството на правото и основните права в България. Този факт предопредели и ожесточеността на дебата, предхождащ гласуването и на задкулисната битка за съдържанието на резолюцията.

Първа беше Европейската комисия, която преди година обяви, че България е изпълнила повечето от задачите си, наблюдавани чрез Механизма за сътрудничество и проверка, и предложи действието му да се прекрати. Това беше при Юнкер и се случи въпреки, че тогавашните комисари за правосъдието Вера Йоурова и отговарящият за механизма Франс Тимерманс не споделяха оценката на председателя. Но той беше обещал.

Последва Съветът, който въпреки, че няколко пъти обсъжда поисканото от еврокомисията становище за готовността на България за отпадане на мониторинга, продължава и до днес да мълчи. Съветът не е длъжен да даде мнение, но тъй като искането е било разисквано няколко пъти на работно ниво, може с голяма вероятност да се каже, че причината Съветът да не се произнесе, е липсата на съгласие между държавите членки.

След това отново беше Комисията, която в първия общоевропейски доклад за състоянието на върховенството на правото в ЕС, огласен на 30 септември, посочи множество проблеми в правосъдната система, свободата на медиите и в разделението и контрола на властите в България. Логично Йоурова, вече вицепрезидент за европейските ценности и прозрачността, обяви в Европейския парламент, че не може да посочи дата за свалянето на мониторинга. Така България и Румъния останаха единствените европейски държави, в които законността се наблюдава от ЕС чрез два различни механизма - общоевропейски, и специален, създаден за тях.

С първата декларация за България, приета с мнозинство от 81 гласа (358:277:56) и при само 14 неучаствали в гласуването евродепутати, европарламентът прибави и своето мнение.

Какъв портрет нарисува Европейският парламент на България

Портретът не е в розово и макар че в него има и няколко похвали, никоя власт няма да го сложи в рамка. ЕНП твърдят, че в него има неточности и неприсъщи елементи, които не са в стилистиката на ЕС, но като цяло картината е изчерпателна и се простира далеч извън недовършената съдебна реформа и липсата на резултати в борбата срещу корупцията по върховете.

С "българския" портрет Европейският парламент констатира "значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите".

Според документа България е държава, в която продължават системните проблеми в съдебната система и липсва законов ред за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Страна, в която "управляващото мнозинство набързо да приема законодателство, често пъти без необходимите разисквания или консултация със заинтересованите страни", Народното събрание се ползва с "много ниско обществено доверие", а журналистите нямат възможност "да осъщестяват медиен контрол над работата на законодателния орган" и като цяло ситуацията със свободата на медиите се влошава.

В очите на парламента България е държава, в която разследванията за корупция по върховете на властта не завършват с резултати и в която "общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие".

В нея условията в затворите са нехуманни, решенията на Европейския съд по правата на човека не се прилагат, правата на заподозрените и обвиняемите не се зачитат. Държава, в която банки си затварят очите пред прането на пари на организираната престъпност и терористи.

Парламентът рисува портрет на България, в която високопоставени политици използват език на омразата срещу роми, хора с различна сексуална ориентация и жени и където има враждебност срещу малцинствата. Държава, в която властите не реагират срещу "изопачаването на съдържането на Истанбулската конвенция", в което участват и парламентарни партии и което "допълнително допринася за стигматизирането на уязвимите групи, изложени на риск от основано на пола насилие" и "допълнително одързостява извършителите на престъпления, основани на пола, и им дава усещане за безнаказаност".

Страна, в която хора, нуждаещи се от международна закрила, "са били възпрепятствани да влязат на територията на България или експулсирани понякога с употреба на сила, без възможност да кандидатстват за убежище и без индивидуализирана преценка".

25-те пункта в резолюцията оцеляха въпреки ожесточената битка за смекчаване на тона на документа.

Защо резолюцията мина

Начинът, по който изминаха 90-те часа между дебата за България и огласяването на резултатите от гласуването на резолюцията, показа, че ЕНП все още се бори с представата си за себе си в новата реалност. А тя се промени след европейските избори през 2019 г. Макар да остана най-голямата в европарламента, ЕНП вече не е достатъчно силна да предопределя решенията му и е изправена пред все по-сложни маневри, за да намира съюзници. 182-мата християн-демократи трябва да търсят сложни коалиции със 154 социалисти, 108 либерали, 76 крайнодесни, 67 зелени, 61 консерватори и 40 комунисти. Времената, в които десноцентристите и социалистите бяха достатъчни за прокарване на решения, вече са само носталгичен спомен.

Макар че ЕНП издаде нарочна декларация, в която обяви, че резултатът от "българската резолюция" е плод на партийно инженерство от "някои групи" и по-специално от социалистите, е ясно, че и социалистите сами не можеха да прокарат позицията на парламента за България. При това от ЕНП прибягнаха до "партийния" подход едва когато стана ясно, че не могат да се наложат. Чак тогава те обвиниха социалистите, че са си затворили очите за сходни проблеми в Словакия, Румъния и Малта, когато са били обсъждани в европарламента. Въпрос, който не беше коментиран по време на дебата в понеделник.

Макар и с по-малка тежест, позиционирането на българските евродепутати също имаше значение за крайния резултат. В институция, която работи на принципа на търсенето и намирането на подкрепа, сред българските евродепутати няма нито един заместник-председател, квестор или дори председател на парламентарна комисия с влияние, които да повлияят на разпределението на силите извън собствените си групи. Дебатът за България на 5 октомври за пореден път показа и че сред българските евродепутати няма и оратори, които биха могли да привлекат внимание. А тези, които все пак настояват да го правят, се опитват да постигнат целта си с персонални нападки, а не защитавайки тези.

Извън математиката конкретният политически контекст в Брюксел изигра може би най-голяма роля за приемането на "българската" резолюция. Категоричното мнозинство зад критичния тон на Европейския парламент може да бъде обяснено с желанието на евродепутатите (от всички групи, без евроскептиците) да се приеме механизъм, обвързващ достъпа до европейско финансиране със съблюдаването на законността. Преговорите за създаването на този механизъм със страните членки в момента са в решителна фаза и са изключително трудни. Всяка точка може да е решаваща. Позиционирането на още една държава сред "проблемните" е силен аргумент в полза на създаването на действащ и категоричен механизъм, за който настоява парламентът. Прозирането за проблемите с върховенството на правото в България идва точно навреме, за да подсили гласовете на поддръжниците на механизма, които се борят с нежеланието на Съвета да "персонифицира" проблема с "лошите момчета" - Унгария и Полша, защото виктимизирането им обрича на неуспех вземането на решение.

Коментарът е от личния блог на автора и се публикува със съгласието ѝ.