Българският протест в помощ на беларуския

Екатерина Захариева разпространи снимки от срещата си със Светлана Тихановска на GLOBSEC конференцията в Братислава.

© Фейсбук профил на Екатерина Захариева

Екатерина Захариева разпространи снимки от срещата си със Светлана Тихановска на GLOBSEC конференцията в Братислава.



Политреплика на Деян Кюранов:


(1) Вчера, 8 октомври, българският посланик в Минск, Беларус е "отзован за консултации" в София, България. Така България повтори действията на Полша и Литва, предприети от тях в отговор на заплахата от беларуска страна, че техни дипломати ще бъдат обявени нон-грата. Макар че България не е била заплашвана от лукашенковския режим с нищо.


(2) Екатерина Захариева (ГЕРБ), вицепремиер и министър на външните работи, се е срещнала с лидерката на беларуската опозиция Светлана Тихановска.




Не знам дали чиновниците на Захариева са я осведомили, че от 7 октомври Тихановска е обявена за общонационално издирване в Руската Федерация и в Беларус - за неназовано углавно престъпление. Тази жена, обявена за руско-беларуска углавна престъпница и бегълка от правосъдието, същевременно е получила в Братислава награда на международната неправителствена организация GLOBSEС. Била й е дадена "за нейната саможертва" за това, че е приела да стане лидер - и "представител на целия беларуски народ, който се бори за свободата си."


Откакто спечели президентските избори в Беларус, но бе принудена да напусне страната, за да не бъде хвърлена в затвора по изфабрикувано обвинение (както направиха с мъжа й, и така му попречиха да участва в изборите за президент), тя се срещна с Макрон и Меркел, с президента на Словакия, с председателя на европарламента, с премиера на Полша и с неколцина министри на външните работи на страни - членки на ЕС; от САЩ - с един заместник на държавния секретар.


А узурпаторът Лукашенко се е видял само с Путин.


Защо България направи така - виж (1) и (2)? Тази България, скромна, че хрисима в международните отношения под мъдрото гербово ръководство? Скромна, че хрисима едновременно на Запад и на Изток с постоянния риск "да се разкикерчи"? Защо такава недвусмислена позиция в една дипломатически двусмислена ситуация? Неведнъж Европа и Америка са предприемали демарши против Русия, но ние, уж членове на ЕС и НАТО, все сме гледали да се въздържим, ако не и направо да откажем участие. Защо така този път избрахме правилното поведение? При това без пряко да сме били засегнати?


Елементарно: заради Протеста.


Знаем: покрай Протеста Европейският съюз обърна поглед към България, а що се отнася до Борисов - гледа го вече под лупа. Когато включи и рентгена, ще види зад тялото му и други телца, ще научи още български думи, като "Пеевски", "Гешев" и др. И ето г-н Борисов бърза да изпревари действията на ЕС, които ще следват от видяното, изпреварващо да се пре-препоръча: "Ама аз съм от вашите, не, исках да кажа - от нашите! Каквото кажете - това ще бъде, не, исках да кажа - аз сам искам и правя единствено нашето общо желание и действие! Аз още съм ценен, не, не исках да кажа "още"! И т. н. с такива странни политически синкопи.


А ако Протестът не беше накарал евросъюза да се осъзнае относно Борисов - нямаше да има ни 1, ни 2 - нито отзоваване на посланици, нито срещи на вицепремиерки с "престъпнички". Защото Русия може да остане недоволна, а ние, т.е. ГЕРБ, сме за "балансирана", т.е. плужешка, политика.


През деветдесетте години си казвахме с руснаците - не тия, които сега властват - "За вашата и нашата свобода!" Ще си го кажем и с беларусите, колкото и парадоксално да е чрез реакциите на корумпирания режим в София.


От българския Протест за беларуския - поздрав!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK