Икономика на дупката: човешкият фактор и икономиката на България през 2020 г.

В разходната политика на правителството не са включени самоосигуряващите се, трайно безработните и малцинствата, най-вече ромите.

© Юлия Лазарова

В разходната политика на правителството не са включени самоосигуряващите се, трайно безработните и малцинствата, най-вече ромите.



Анализът е препубликуван от "Икономически живот".


През март тази година с Красимир Лаков, Валентин Павлов, Силвия Илиева (СУ), Евгени Райков и Димитър Чобанов (УНСС) си поставихме задачата да проследим какво се случва в икономиката, вследствие на пандемията и на политиките за справяне с COVID-19.


Порталът САТ (COVID-19 Activity Tracker) бе разработен от Института GATE на СУ и колегите на проф. Силвия Илиева. За да е възможно проследяването, се наложи частично да модифицираме методите за наблюдение на БВП. Резултатите, които получихме, са интересни и до голяма степен все още валидни. Измененията, настъпили в живота и икономиката след август налагат известна актуализация на наблюденията и позволяват да се направят някои изводи.




От следващата седмица порталът ще бъде достъпен и на английски и ще има ново име - РИЙТ, REAT, от "Recovery Economic Activity Tracker". И както се подразбира, ще проследява възстановяването на икономическата активност.


Счупване на моделирането: БВП


От март до началото на август международните финансови институции и почти всички анализатори актуализираха своите очаквания за спад на БВП, с тенденция към влошаване на предчувствията и прогнозите. Данните по всички показатели на годишна основа (т.е. по месеци от тази към миналата година) често предизвиква политически и медийни коментари, сякаш настъпва краят на света. От средата на септември и особено през октомври корекциите са вече в обратна посока.


За България главоблъсканицата изглежда по следния начин.


- Чувствителна е разликата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за поведение на икономиката - от минус 3.5% до минус 13.1% спад на БВП през 2020 г.


- Според последния доклад "Световни икономически перспективи" на МВФ българската икономика ще претърпи спад от 4% и новата оценка потвърждава дадената през месец април прогноза.


- Moody's, по повод актуализацията на кредитния рейтинг на страната, прецени, че рецесията тук ще е 3.5% през 2020 г., но ще последва възстановяване от 2.7 % през 2021 г. Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3% от БВП през 2020 г. и от 1.6 % през 2021 г., смятат от кредитната агенция


- Според Fitch, които правиха оценка малко по-рано, очакваното свиване на икономиката на България е от 5.7% от БВП през 2020 г., което е леко влошаване спрямо оценката им от 5.1% през април. Те отчитат отрицателното влияние на пандемията върху потреблението, инвестициите и износа. Но правят уговорката, че икономиката може да пострада повече при рязко увеличаване на броя на заразените.


- "Уникредит" преценяват свиването на стопанската дейност като отрицателен ефект върху БВП от -6% за тази година (при 7.2% спад в сравнение с предишната им прогноза) и по-слабо възстановяване от 3% през следващата година (при 6.7% при предишната прогноза). Подобни са преценките и на ОББ. При Raiffeisen Bank предвиждането за спад е по-оптимистично - минус 3.9%, почти като МВФ.


- Прогнозата на ЕК за българската икономика бе сред най-песимистичните -7.1% от БВП за тази година. Вероятно скоро ще бъде направена нова и спадът няма да се предвижда чак толкова дълбок. Световната банка прогнозира спад от -5.1% на БВП през тази година. Подобен е предвижданият спад на българската икономика и от ING Bank -5%, но тук той бе актуализирана надолу от минус 4.5% в края на юни.


- Спад на икономиката от -8.5% през 2020 г. прогнозира и БНБ в "Икономически преглед", който обаче бе съставен по данни до юни. Новият тримесечен обзор "Макроикономически прогнози" от тази седмица коригира очаквания спад на БВП за 2020 г. на 5.5%. За сравнение, бюджет 2020 е ревизиран при очаквания за - 3% понижение на реалния БВП.


БВП и човешкият фактор


През март и април ние предприехме по-емпиричен подход на проследяване на динамиката на БВП, основан на приноса на отделния зает чрез брутната добавена стойност (БДС). Основанията ни бяха донякъде теоретически и много практични. Теоретични, защото както при всички исторически пандемии - за разлика от класическите рецесии в следствие на неосъществени различни причини сделки - и през тази година основа на спада в стопанската дейност е ограничаването на човешкия фактор в нея. Практични, защото през заетостта е възможно наблюдение в почти реално време.


От гледна точна на спада в заетостта през април при нас се получи спад БВП към декември тази година от 6.548 млрд. лева, което е 5.17% от прогнозирания му обем в макрорамката на държавния бюджет.


Засега не се налага корекция на тези изчисления. Причината е в текущите развития. А тяхната картина е 14 октомври.


Към средата на октомври новите безработни (с отчитане на онези, които са си намерили работа) са почти 108 хиляди. Това ще рече, че на един летален изход от COVID-19 (932 към 14 октомври) се падат 116-117 нови безработни. БВП и фискът се влияят от ефекта на всички временно или постоянно отпаднали от стопанския живот индивиди - новите безработни, починалите и карантинираните. Общо от средата на март досега става дума за засегнати по този начин около 6% от населението. В подробности тяхната категоризация е следната:


- 322 057 души карантинирани до момента при среден срок на карантината от 14 дни;


- За сравнение: от 13 март до 6 май към 6 май т.г. 118 хиляди души бяха под карантина и хоспитализирани; макроикономическият ефект бе непроизведена БДС от 128,4 млн. лева; иначе казано - с увеличаване на броя на хората в тази група следва да се очаква почти право пропорционално увеличение на отрицателния стопански ефект;


- Текущо 13 025 души са под карантина;


- 25 774 души са реално боледували при среден срок на възстановяване от 17 дни;


- 107 686 души (нетно) са безработните след 13 март.


Стопанските загуби в резултат на карантинирането и увеличаването на безработицата за периода достигат 2.3 млрд. лева - непроизведена БДС и 0.5 млрд. лева в пропуснати фискални приходи за държавния бюджет.


97% от тези загуби са поради безработица, докато останалите 3% са резултат от смъртността и реалното боледуване в резултат на заразяване с вируса. Ефектът от безработицата без съмнение е най-значим, тъй като има по-дълъг хоризонт на проявление спрямо боледуването или карантинирането. Само пропуснатото потребление представлява 24% от загубената добавената стойност и достига 0.5 млрд. лева.


Средно дневните ефекти в резултат на проявлението на вируса и взетите мерки за борба достигат 2.5 млн. лева пропуснати фискални приходи и 11.7 млн. лева непроизведена добавена стойност на ден. Разпределени към броя на засегнатите от коронавируса хора (заболели, починали, карантинирани, безработни) тези ефекти добиват микроикономически облик от 5 лева на ден на човек загубени фискални приходи и 26 лева на ден на човек пропусната БДС.


Тези параметри на стопанските ефекти от COVID-19 позволяват да се предвиждат ефекти както микро равнище (семейство или предприятие), така и равнището разпределители на държавния бюджет.


Политически мероприятия


Ефектът от потенциално прекарване на болестта в условията на каквито и да е мерки би бил около 314 млн. лв. загубена добавена стойност. Т.е. чрез взетите мерки тази стойност - без тук да обсъждаме дали би било възможно да не се предприемат някакви или вече приложените - вече е надхвърлена над седем пъти от средата на март до средата на октомври. Потенциалната загуба на стойност боледуване "без мерки" се доближава до пропусната БДС в резултат на карантирането на хора през изминалия период (380 млн. лева).


Затова най-логичната политика е поддържането на статуквото в заетостта.


У нас тя се случи чрез поемане на част от разходите на работодателите за заплати и осигуровки за техните работници (60 на 40 според постановления 55 и 151 от тази година).


Към 10 октомври по техния ред са изплатени общо 383.2 млн. лв. за запазването на 662.9 хил. работни места (578.06 лв. на работно място). Следователно средно на месец са запазени около 95 хил. работни места.


Макар да има много значими вариации може да се предполага, че:


а) запазените работни места са близки като доход до средна заплата от около 1000 лв;


б) поради типичните разходи на работодател схемата е близка до 50 на 50;


в) част от отношения с фиска са преминали в светлата част на икономиката;


г) тази политика практически не засяга работещите за себе си, самоосигуряващите се, както и хората, които са трайно безработни или извън формалния пазар на договори за работа.


Сред най-големите получатели на помощ тук през последните месеци са държавните "Арсенал", "Български пощи", рудниците от комплекса "Марица Изток". От частните предприятия - "Идеал Стандарт Видима", "Интегрейтид Микро Електроникс България", "Пашабахче България", "Палфингер Продукционстехник България", "М+С Хидравлик", "Луфтханза Техник София". "Евро Геймс Технолоджи" и други.


Средствата по тази политика (засега изразходвани около 40% от сумата, която е планирана за 1 млрд. лв.) се финансират чрез заем от програмата на ЕС SURE (Support to mitigate Unemployment Risks in an Emergency), която има същата очевидна и логична цел - запазването на работни места. Сумарно новите заеми в края на годината ще бъдат около 8 млрд. лв.


Междувременно спадът в оборотите в промишлеността (с изключение на минното дело, където има ръст - без въглищата) до август е над 10%, в електро- и топлоенергетиката - малко на 6%. И вносът, и износът спадат отпреди март, COVID-19 задържа и засили тази тенденция. Спадът в търговията на дребно е 11-12%, в строителството - 6.5-7% (вероятно заради отложените капиталови инвестиции от бюджета). Частното строителство и ремонти очевидно продължават. Но покупките на битова техника, компютри и телефони спадат с 10%, а на дрехи и обувки - с 30%. Очевидно е, че домакинствата спестяват или поне рационализират разходите си.


Някои изводи


Изглежда, че има забавяне на спада на БВП, но поради общата тенденция в реалния сектор, той ще продължи до края на годината и вероятно до пролетта.


Дори при увеличаване на броя на заболяванията, допълнителни масови карантини изглеждат слабо вероятни: от една страна, те имат висока цена, от друга - вече е придобит достатъчно опит са спазване на необходимите предпазни мерки на индивидуално равнище. По-подробни наблюдения е трудно да се правят, поради липсата на достатъчно подробна и лесно намираема информация.


Следва специално да се анализират перспективите за спад и възстановяване по отрасли. Особено нестабилно е положението при отраслите, обслужващи потреблението на домакинствата. В разходната политика на правителството не са включени самоосигуряващите се, трайно безработните и малцинствата, най-вече ромите. Последните поради натрупан обществен и политически антиромски пресантиман вероятно ще се окажат най-потърпевши. Но разходната политика изобщо създава проблеми и за трите групи. Попълнението на категорията на засегнатите под една или друга форма близо половин милион граждани ще бъде предимно от тези групи.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2759 Неутрално

    Много добър и качествен анализ на реалността ,въпреки ,че предвижданията не са много сигурни , особено за спада на БВП ,а това ,че бедните ,безработните и най вече ромите ще са потърпевши е много несигурно ,много от тях са вече закачени към немската и други европейски социални системи и живеят охолно ,без изобщо да работят нищо и да се вълнуват от това ,дали ще вземат тук помощ или не ,само в общината , в която живея ,броя на хората на социални помощи е паднал с 90% спрямо преди 2-3 години .

  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 2908 Неутрално

    Един интересен детайл :"и вносът, и износа спадат още преди март, а COVID-19 засили този спад...". Значи, кризата я има ПРЕДИ, а не ЗАРАДИ коронавируса. Той само се явява удобно извинение. А предупреждения за настъпващата финансова и икономическа криза, имаше още лятото миналата година. Без никакви мерки в тази насока.

  3. 3 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2157 Неутрално

    Българската икономика се справя най-добре в ЕС. Неоспорим факт. Поради много причини.

  4. 4 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2703 Неутрално

    За съжаление много отдавна на практика никой не инвестира в професионалната квалификация и специализация на хората, никой не изгражда капацитет и адаптивност към така нареченият "пазар на труда"...!

  5. 5 Профил на telqk
    telqk
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    До коментар [#4] от "selqnin":

    Напротив - инвестират в калинки и "специалисти" по нищоправене. А да и да не забравяме и така наречени специалисти по фонда на фондовете и нормотворчество по евро проекти!

  6. 6 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1838 Неутрално

    Красен Станчев що не ги сложи в неговата разходна част тези на снимката, ние не сме спонсори.

  7. 7 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3925 Неутрално

    До коментар [#2] от "Vlado Nikolov":

    " Един интересен детайл :"и вносът, и износа спадат още преди март, а COVID-19 засили този спад...". Значи, кризата я има ПРЕДИ, а не ЗАРАДИ коронавируса. Той само се явява удобно извинение. А предупреждения за настъпващата финансова и икономическа криза, имаше още лятото миналата година. Без никакви мерки в тази насока."

    Да, вярно е ! Кризите имат цикличност - на всеки 10 години, приблизително, поради което се очакваше да настъпи още 2018 от финансисите, но заради (и) ниските лихви и високото кредитиране, парите се изливаха в икономиката и поддържаха нивото и до началото на 2020 г. А и европейската кономика беше във възход - нещо, което вече не е така и вещае икономическата крива да тръгне бавно надолу ! Доколко сме изградили устойчива на сътресения икономика ще се види тепърва ! Лично аз смятам, че голяма част от евросредствата отидоха в корупционни схеми около властта и въпреки че икономиката ни се държи засега добре на случващото се в световен аспект, тепърва ще усещаме ефекта на стагнацията на гърба си......

  8. 8 Профил на стефан иванов
    стефан иванов
    Рейтинг: 797 Неутрално

    За съжаление много отдавна на практика никой не инвестира в професионалната квалификация и специализация на хората, никой не изгражда капацитет и адаптивност към така нареченият "пазар на труда"...!
    —цитат от коментар 4 на selqnin


    И какво ,ще работят висококвалифицирани кадри тука?Структората на икономиката ни е такава ,че 80-85% се падат на нискотехнологично свързано с много ръчен труд производство и услуги.За останалите 15% явно кандидати бол щом заплатите са като сегашните.Единствено ай ти и работещи изцяло за външни клиенти чувстват недостиг.Влез в сайтовете за работа ще се изненадаш но средната предлагана заплата е около 1000-1100лв.Има и предложения за по 2-3 000 но те са за наистина висококвалифицирани тесни специалисти с изискване за поне 2 езика.И какво,тези хора навсякъде по света ще взимат между 5-10 000 Е та ще работят тук за германска минимална заплата?Естествено ,че ще си бият камшика то и затова само такива не достигат.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10 Профил на стефан иванов
    стефан иванов
    Рейтинг: 797 Неутрално

    Лично аз смятам, че голяма част от евросредствата отидоха в корупционни схеми около властта
    Е това отговаря на повечето въпроси защо сме на това положение.

  11. 11 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 4107 Неутрално

    Не знам как уважаван икономист, като г-н Станчев, си затваря очите, за това че вносът пада със 50-80% повичи от износът. Това е от най-голяма полза за малкия спад на икономиката, сравнено с други страни.
    Нашето потребление носи печалби основно на чужди компании, внасяме стоки, много повече от колкото изнасяме.

    "Спадът в търговията на дребно е 11-12%, в строителството - 6.5-7% (вероятно заради отложените капиталови инвестиции от бюджета). Частното строителство и ремонти очевидно продължават. Но покупките на битова техника, компютри и телефони спадат с 10%, а на дрехи и обувки - с 30%. Очевидно е, че домакинствата спестяват или поне рационализират разходите си."

    Естествено статистика за частното строителство няма. НСИ е е дна частна институция, работеща в полза на бизнеса.
    Търсих един ден информация, колко дни средно годишно почива българинът - няма, но пък има колко % са туристическите пакети, спрямо общите разходи за почивка.

    Любовта ще спаси света!!!
  12. 12 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4836 Любопитно

    Красен Станчев що не ги сложи в неговата разходна част тези на снимката, ние не сме спонсори.
    —цитат от коментар 6 на НеКой


    Нещо по темата имаш ли да кажеш? Или плюене по автора е герберската опорка?!

  13. 13 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4836 Неутрално

    Няма как да няма криза! Всички големи чужди инвеститори избягаха! Никой не иска да инвестира много пари в превзета от мафията държава!

  14. 14 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 940 Неутрално

    Над 60% от брутния обществен продукт в западните държави със свободна пазарна икономика, по американски модел, се генерира в сферата на услугите и само под 10% в селското стопанство и хранително- вкусовата индустрия. А единственото нещо, без което човек не може е храната: човекът е топлокръвно животно (37градуса ТТ) и около 2000 ккалории базална обмяна. Никой днес не познава основите на икономиката; не се говори за производителни сили (земята, полезните изкопаеми, слънцето и водата, енергетиката..) и производствените отношения (човекът със своя труд). Едно наглед тривиално събитие като пандемията от корона вирус, стана причина за преоценка на нуждите от пътувания, курорти, ресторанти, забавления, доведе до катастрофален срив в икономиките на държавите. "ИЗКУСТВОТО Е АБСОЛЮТНО БЕЗПОЛЕЗНО" - ОСКАР УАЙЛД. Да внимават тези, които по цял ден се мотаят по улиците, които тровят живота на хората с безсмислените си крясъци, тъпани и зурли , с тоталния тормоз на гражданите чрез блокиране на улиците, с прахосването на хранителни продукти, че може скоро да получат, това което си пожелават и започнат да мечтаят за доматите и яйцата, с които замерят държавните учреждения на България.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8160 Неутрално

    До коментар [#14] от "bobhunter":

    Аз пък викам, да внимават герберските калинки, защото като си отиде Борисов, не знам кой ще ги вземе на работа.

  18. 18 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1212 Неутрално

    Проблема на цялата иконометрия е че се мери в долари/евро за период (в т.ч. внос и износ). В условията на бясно "количествено улеснение" (на точно тези две валути) всички сметки от порядкъка на 2-3-4% се размиват в "количетсвеното улеснение". Отделно сметката за спадналия внос, спокойно може да (и вероятно се) се дължи на ниските цени на енергоносителите. Износа - има логика, предвид експозицията ни към авто сектора и видимия спад на този пазар. Сделките пък с ценни книжа и имоти казват ощо по-малко за нивото на строителна продукция или капиталообразуване. Не че нещо пртив анализа (смислен), само като тема за размисъл на любознателните.
    С две думи - на база на предишни (грешни) сметки, сегапните ни казват нещо, но не толкова колкото бихме искали да знаем.
    Комунистите го бяха решили проблема - мереха в тонове стомана :-)

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  19. 19 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2043 Весело

    За съжаление много отдавна на практика никой не инвестира в професионалната квалификация и специализация на хората, никой не изгражда капацитет и адаптивност към така нареченият "пазар на труда"...!
    —цитат от коментар 4 на selqnin


    Ми вземи ти инвестирай в професионална квалификация и "обери каймака" щото нали няма други... Или май си пропуснал две-три дреболии около инвестирането, професионалната квалификация и пазара на труда в България.
    Аре жокер: у варненско, яко се инвестира в обучението на медицински сестри (най-вече самите те), ама на пазара на труда в същия град е "суша"...

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...
  20. 20 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 2043 Любопитно

    До коментар [#18] от "misho73":
    Това едно на ръка, ама как точно измерват подготовката на различните бизнеси за следващата карантина и как ще се отрази тази подготовка на икономиката като цяло. Щото някои може да са научили що е това "диверсификация" с какво се мЕзи, и при следващата "вълна" може да изплуват (или поне да не се нагълтат с много вода), което не го виждам да го "хваща" анализа.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK