Държавен бюджет за купуване на любов

Избирателите трябва много да внимават, когато им подхвърлят огризките от баницата, защото в деня след изборите това може да им струва много, много скъпо

© Николай Дойчинов

Избирателите трябва много да внимават, когато им подхвърлят огризките от баницата, защото в деня след изборите това може да им струва много, много скъпо



На Ото фон Бисмарк се приписва фразата, че "Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов". Ако трябва да перифразираме тази сентенция за случващото се в момента с публичния ресурс в България, може да се каже, че "Най-много се раздава преди избори, а най-много се прибира след избори".


Правителството е поело смел курс към различен вид плащания, без какъвто и да е анализ за ефективността от тях, чиято цел все по-очевидно е опит да се влияе върху резултатите от изборите и да се осигури благосклонността на избирателите.


Международни организации, сред които ОССЕ, ГРЕКО, ИФЕС, от няколко години работят върху проблема с използването на публичния ресурс за предизборни или електорални цели. Тази злоупотреба е особен тип корупционно поведение, което често не е (или не може да бъде) поставено под регулация, но попада в широкото разбиране за извличане на недължащи се ползи вследствие от заемането на служебно положение и позиции в публичната власт.




Оказва се, че


политическите елити на власт в много държави са изкушени да развързват кесията преди избори.


Когато това се прави без план, без анализ, без обществено обсъждане, когато дадено социално плащане например е непропорционално на други периоди, когато няма избори; когато инфраструктурни проекти се откриват непосредствено преди избори (или се обещава да бъдат довършени след тях); когато се оказва формален и неформален натиск върху държавната администрация около предизборния период за риск от уволнения; когато на фирмите предизборно се дават обществени поръчки или обратно - спират се за след изборите, то ние имаме директно негативно влияние върху правото на добро управление и директно върху политическите права на гражданите.


Човек може и да си каже, че тези прояви едва ли са най-важният проблем на обществото ни, при положение че вече никой няма очаквания скандални снимки с пачки евро, злато и оръжие от спалнята на премиера да получат обективно разследване.


Фактът, че се намираме в здравна, политическа и в началото на икономическа криза трябва да ни кара да обръщаме силно внимание и на по-широката картина при злоупотребата с публичните средства. Това е проблем, който не е за подценяване, защото той влияе върху поведението на цели групи избиратели, и то с обществен ресурс, тоест парите, които плаща всеки от нас. Когато Деница Сачева обяснява, че кризисните надбавки от


50 лв. върху пенсиите ще останат до март 2021 г., когато се очаква да бъдат редовните парламентарни избори,


а след това ще се мисли дали те ще продължат, прилича на случай на отвличане с искане за откуп. Създава се недвусмислен намек, че тази политика би била продължена, ако, да кажем, Деница Сачева отговаря в бъдещото правителство за политиките по труда и социалната сфера и след изборите.


Контекстът, в който се започна с голямото раздаване, също не е за подценяване. В началото на извънредното положение, когато мерките бяха най-стриктни и хората имаха нужда от помощ в най-голяма степен, правителството дръпна задна и даде старт на масивно и нецелево харчене едва след началото на протестите.


Международното положение също работи в посока дерегулация, тъй като заради кризата с COVID-19 Европейската комисия задейства клаузата за дерогация по отношение на бюджетните правила и изискването за дефицит, като въведе и временни правила за държавната помощ. Това са адекватни мерки, но не трябва да забравяме, че България е в състояние на овладяна държава, при което доверието в институциите е много ниско и всяко действие на правителството трябва да бъде обект на съмнение дали не е с цел нечие лично, партийно или властово облагодетелстване.


Този текст не е срещу социалните плащания, компенсации или помощи за хората и бизнеса, които в България липсват или са нищожни. Целта му е, да обърне внимание на


антидемократичния феномен на злоупотребата с държавен ресурс


за предизборни и електорални цели, който се наблюдава в България. Унижението, на което са подложени българските граждани и бизнес от обсега и размера на държавната помощ, не трябва да се допълва с това те да бъдат под въпрос спрямо това какви биха били изборните резултати. Тегленето на заеми и използването на европейските средства за справяне с кризата не трябва да стават оръжие за печелене на политическа подкрепа чрез наливането им в нереформирани и пробити обществени системи, в които нито работещите, нито ползващите ги усещат осезаемо подобрение.


И макар че българинът често си казва: "Добре, че идват избори, за да дадат нещо", то проблемът в регулаторната рамка за превенция, разследване и санкциониране на злоупотребата с държавен ресурс за политически цели е осезателен. Публична тайна е, че по време на избори държавната администрация е впрягана да работи за тези, които са на власт. Като се има предвид дългото пребиваване на ГЕРБ във властта, през годините те създадоха армия от войници-администратори, които работят като политически функционери.


Стигало се е до скандални случаи, в които на хора, на които им се полагат например целеви помощи за отопление, им се казва, че


ще ги получат, ако определен кандидат бъде избран.


Още по-проблематично е положението там, където общината е най-големият работодател. Изборният кодекс казва, че е достатъчно кандидат за изборна позиция, когато заема позиция в държавната администрация, да излезе в отпуск за времето на кампанията. Но това не важи за всички други участващи в кампанията, които също са на държавна служба. Неслучайно няма практика и партиите да декларират доброволен труд като част от финансирането на кампанията.


В отделните етични кодекси на държавните администрации, там където съществуват, както и в Етичния кодекс на държавния служител, на практика липсва (или е екзотика да се намери) забрана за злоупотреба с държавния ресурс или служебно положение за изборни цели, която да е експлицитно посочена. Инспекторатите и Главният инспекторат също не обръщат внимание на този корупционен елемент, като няма данни прокуратурата или други разследващи органи да са се сблъсквали с този проблем през годините. Част от причината е в липсващата законодателна уредба, а другата част е в състоянието на овладяване на институциите, които по време на избори са впрегнати да обслужват по разнообразни способи назначилите ги.


Социално-икономическата картина в България е тъжна, но подобряването й не може да стане чрез наливане на публични средства и обществени ресурси с цел спечелването на властта от който и да е политически субект. Това става с експертиза, постоянство и политически кураж. Избирателите трябва много да внимават, когато им подхвърлят огризките от баницата, защото в деня след изборите това може да им струва много, много скъпо.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK