Прокурорските поправки на НПК – повече скорост, по-малко качество

Както прокурорът незаконосъобразно не желае да се почувства "убеден", така може и да не "намери", че пачките евро в шкафчето са предмет на престъпление или къщата в скъп европейски град е предмет на пране на пари.

© Неизвестен

Както прокурорът незаконосъобразно не желае да се почувства "убеден", така може и да не "намери", че пачките евро в шкафчето са предмет на престъпление или къщата в скъп европейски град е предмет на пране на пари.



"Дневник" покани специалисти по наказателно право и процес да коментират предложенията на главния прокурор Иван Гешев за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обявени преди седмица. Адвокат Емилия Недева вече направи анализ на поправките, като посочи, че прозрачната цел е да се постигне неотменяемост и непререшаемост на делата на Специализирания съд и да се позволи на прокуратурата "законно" да накърнява правата на гражданите. Предлагаме ви анализа на адвокат Стоян Мадин, който е бил и съдия, и прокурор.


Според проф. Роналд Кас от правния факултет на Бостънския университет, прокурорите притежават внушителна власт. Те вземат първото решение (започване на наказателно преследване) и понякога окончателното (у нас винаги окончателното) решение (внасяне на обвинтелен акт в съда) дали да стоварят цялата държавна мощ върху едно лице, да задействат механизъм, който може да завърши с реализиране на върховната власт на държавата и да наложи наказание на провинилите се. По-нататък, според професора, степента и механизмите на контрол върху тази власт дефинират как едно общество приема принципа за върховенство на правото.


В България по отношение на прокуратурата са констатирани десетки проблеми на институционално ниво, които се сочат като причина за неефективно разследване. Поставени са обаче и въпроси дали определени институти на наказателния процес не са пречка за възтържествуване на справедливостта. В тази връзка прокуратурата предлага промени в НПК и съответно внесе предложение в Народното събрание.




Една от критиките, които могат да се направят най-общо срещу предложението е, че


липсват примери, специфични случаи и статистика, от които да е видно,


че в хода на наказателно-правната си дейност прокуратурата е спъвана именно точно от тези законови разпоредби и те са причината да нямаме ефективно, качествено и бързо разследване. Няма позоваване на емпирични данни и специфични примери за провалени наказателни производства заради текстове и институти, чиято промяна се иска.


Съмнително е, че тези изменения и допълнения могат да бъдат поставени под знаменателя на единствените фактори, които ще превърнат българското наказателно правосъдие в модерно европейско такова.


Още в началото на документа четем, че в него се съдържал задълбочен анализ на констатираните проблеми в действащото законодателство и се дават мотивирани предложения с цел постигане на по-висока ефективност и качество, както и ускоряване на наказателното производство. Акцентите са върху ефективността, качеството и ускоряването на производството.


Определено някои от предвижданите изменения и допълнения могат да доведат до ускоряване на производството - сред тях са например разпоредбите, свързани с възможността за поправяне на очевидна фактическа грешка в открито съдебно заседание, когато участват всички страни, премахването на разпоредбата, регулираща събраните доказателства при изтекли срокове на разследване (това може да доведе и до забавяне на производството, ако отпадне дисциплиниращият ефект на сроковете).


Други от предлаганите промени ще повишат качеството и ефективността - предвиждане право на жалба на ощетеното юридическо лице срещу постановлението за спиране на наказателното производство, включване на компютърните престъпления за които може да се иска предоставяне на трафични данни, оптимизиране на разпоредбите свързани с постановлението за привличане на обвиняем.


Има обаче предложени изменения, които биха довели до занижаване на ефективността,


качеството и бързината на производство. Такова е предвиждане на възможност за ползване на показания на свидетел, който първоначално не е упражнил правото си да не дава показания срещу свой съпруг, низходящ (деца), възходящ (майка и баща), братя и сестри и лице с което живее във фактическо съжителство. Идеята на прокуратурата е, че след като веднъж свидетелят не се е възползвал от това свое право, то и на по-късен етап, да не може да се позовава на него. Това означава например съдът да прочете показанията му дадени пред разследващите органи. От прокуратурата не се сочи нито едно конкретно дело, което се е провалило именно заради това съществуващо към момента правило.


За какво качествено и ефективно разследване говорим, ако цялото разследване е изградено върху разпита на един или двама роднини, възходящи или низходящи? При извършения анализ на дела, провалени заради този отказ, направена ли е проверка, защо не са събрани други доказателства, защо не е имало адекватна стратегия по делото, за да се спаси същото дори и при последващ отказ на основния свидетел-роднина от показанията си? Прокуратурата трябва да даде отговор на тези въпроси, иначе в обществото ще остане съмнение, че се прави опит за спасяване на дела, които се градят на разпити на роднини, проведени в началото на наказателното производство в полицията, без да е осигурено на тези свидетели право да се консултират със защитник и без да е ясно до каква степен е разяснено правото на тези хора да откажат да дават показания.


Именно в тоталитарните държави обвиняеми и подсъдими са били пречупвани


като са им показвани протоколи от разпити на техни близки. Така у тях се е създавало усещането за обреченост, изоставяне и в крайна сметка, чрез една изцяло психологическа принуда, се е стигало до неистински самопризнания.


По-нататък не е ясно и не са приведени емпирични данни и статистика за провалени дела поради формални нарушения в процеса на събиране на доказателства. Прокуратурата по-точно иска да се предвиди, че не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства следва да води до негодността му. Наистина залегналият в НПК принцип е, че доказателствените средства се изготвят по реда и условията, предвидени в НПК. Съществуват обаче цял набор от доказателствени средства, които не са изготвени по ред предвиден в НПК - писмените доказателствени средства като документи, ревизионни актове, одитни доклади и други посочени в чл.127 от НПК.


В теорията от проф. Чинова се сочи и че няма предвиден ред за изготвяне на фотоснимки, схеми, отливки, пръстови отпечатъци. С други думи това абсолютизиране на формалността на българското доказателствено право не е коректно. В Решение № 6 от 27.03.2018 г. на КС по к. д. № 10/2017г. се казва, че "доказателствените средства се явяват актове на самия процес, органическа част от процеса, процесуални средства за установяване на интересуващите делото факти" и "тези средства са предварително определени в кодекса и са такива, каквито ги създава законодателят."


Ако търсим ограничаване на формализма, то не е ли по-логично да се предвиди такъв ред и условия за събиране на доказателствата, които да са минимално формални с максимална гаранция за достоверност, а не да се предоставя на съда едно твърде широко правомощие да преценява кои процесуални нарушения са съществени и кои не, и


да санира пропуски на разследващите органи, но за сметка на правата на гражданите.


На следващо място и при така действащата редакция съдът /прокурорът могат да преценяват дали са допуснати несъществени нарушения при събирането и изготвянето на доказателствените средства. След като в наказателното производство може да се ползват доказателствени средства, които не са изготвени по реда на НПК - писмени доказателства, то може да се допуснат и такива, събрани при несъществени нарушения. Това се извежда и от общите разпоредби на НПК, където са заложени принципите на разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение.


Също така фактът, че едно доказателствено средство е изключено от делото, не е пречка да се ползва друго за установяване на същите обстоятелства. Учебникарски пример в тази насока са нарушенията при съставяне на протокола за претърсване и изземване. Протоколът се изключва от доказателствената маса. Има обаче практика на Върховния касационен съд, че в този случай фактът на намиране на инкриминираните вещи може да се установи със свидетелски показания - на поемните лица или на полицейски служители, които са участвали при претърсването.


По отношение на съставянето на обвинителния акт в предложението се прави допускане, че проблемът идва от изискването прокурорът да е убеден, че са събрани необходимите доказателства, за да внесе обвинителен акт. Предлага се това да се замени с "намери". Тук само трябва да се каже, че както прокурорът незаконосъобразно не желае да се почувства убеден, че


пачките евро в шкафчето са предмет на престъпление или къщата в скъп европейски град е предмет на пране на пари,


така може и да не "намери" това за такова. Даже глаголът "намирам" предполага наличие на много повече обективни факти. И към този момент няма изискване да е налице определен обем от доказателства, за да се внесе обвинителен акт в съда.


И към този момент могат да се пишат по-кратки обвинителни актове, стига съответните прокурори да излязат от клишираните си бланки. При съставянето на обвинителните актове по-скоро проблемите са свързани с дефицит на знания. Примери за това може да извлечем от документните престъпления - повдигане на обвинение за съставяне на диспозитивен документ с невярно съдържание, пропуск да се посочи пред кого е ползван документа, опит да се докаже дата на съставяне на частен документ, при положение, че релевантна е само датата на ползването му.


Могат да се дадат и още примери, но те главно се свързват със затруднения при описване на механизма на деянието, което и по настоящия НПК следва да не е нищо повече освен посочване на обективните елементи на престъплението и запълването им със съдържание.


Във връзка с продължителността на прилагането на специални разузнавателни средства, не може да се обясни защо промени се искат само във връзка с организираните престъпни групи и престъпления против републиката. Съмнение остава, че промените се правят с оглед единствено на специализираните съдилища и прокуратури. По отношения на срока на прилагане на СРС, спорно е дали въобще следва да съществува такъв, доколкото не е ясно една престъпна дейност колко ще продължи.


Така например в Германия разрешението е до три месеца, но може да бъде продължавано в зависимост от резултатите от прилагането. Подобно е разрешението и в Испания, където срокът е три месеца, но може да бъде продължаван докато е необходимо. Поставя се въпросът дали ако се гони ефективност и качество, то следва да се изменят сроковете или трябва се създадат по-добри гаранции за съдебен контрол от една страна, а от друга, контрол от органи, стоящи извън съдебната система - парламентарни комисии и реално работещо Бюро за контрол на специални разузнавателни средства. Например в Испания е приложимо общото правило за ограничаване на основни права - мерките биват приложени само за стриктно необходимото време и всяко продължение на срока следва да бъде предмет на съдебен контрол и основано върху необходимостта мерките да бъдат продължени.


Проблемът в България не е в продължителността на сроковете, а във формалния съдебен контрол.


С помените се прави опит този формален съдебен контрол да бъде бетониран.


Това ще стане, ако се предвиди възможност за протестиране на разпореждането за отказ пред - забележете, не по-горния съд, а председателя на по-горния съд. Това ще са председателите на 7 апелативни съдилища в България. Така съществува опасност с назначението на един удобен председател на Апелативен съд, да се "регулира" и цялата практика по даване на разрешения за използване на специални разузнавателни средства в "правилната" насока.


Относно ограничаването на делата, подлежащи на касационен контрол пред Върховния касационен съд, това може да доведе до някакво ускорение на процеса, но неминуемо ще влече занижаване на ефективността и качеството. Принципът следва да бъде по-голяма потенциална възможност за касационно обжалване, но и по-голяма дискреция на върховните съдии, които по-лесно да могат да отхвърлят дела, по които няма проблеми и да се концентрират върху съществените такива. Отново остава съмнение, че търсената промяна е за да се превърне Апелативния специализиран наказателен съд в последна инстанция.


Разширяването на компетентността на военните съдилища и прокуратури също не би довело да ефективност и качество. Международният правен стандарт е не само да се ограничава компетентността по отношение на лицата, като отпада възможността цивилни да бъдат съдени от военни съдилища, но и до стесняване на компетентността само до престъпления, извършени по време на международен или вътрешен военен конфликт.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Георги Христов
    Георги Христов
    Рейтинг: 582 Неутрално

    То дори не е нужно да си специалист по право, за да разбереш каква е целта на каскета в намерението му да промени кодекса. Засилване на автокрацията!

  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 2761 Неутрално

    Толкова поправки, предложени от прокурорите бяха приети. И все с една цел - по - бързо и лесно правораздаване. А става все по - зле. Пътят към ада е постлан с добри намерения. И едно предложение от мен, когато сме осъдени в ЕСПЧ, виновния прокурор да плаща от джоба си.

  3. 3 Профил на sarunka
    sarunka
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    като цяло се разбира, че проблем не са поправките, а това че липсва статистика, която да покаже, че промените ще действат ефективно.
    прав е . задължително, когато се приемат промените, депутатите трябва да изискат статистика за да е сигурно, че ще проработи.
    да няма после "що ручахме жабетата"

    Политиката на Дневник за администриране на форума е най-грозното лице на цензурата. Към съфоромците с най много плюсове. Кефи ли ви , че лоената топка ви ги блъска?
  4. 4 Профил на ck
    ck
    Рейтинг: 1181 Неутрално

    Никакво разследване на записа на Тиквата и снимките от спалнята му. Каскетът не си го причинява, но прибира заплатата на главен прокурор.

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7659 Неутрално

    Качеството е резултат от работата на качествени хора.

  6. 6 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2455 Неутрално

    Никакво разследване на записа на Тиквата и снимките от спалнята му. Каскетът не си го причинява, но прибира заплатата на главен прокурор.
    —цитат от коментар 4 на ck


    А какво има за разследване бе комуне, врякащо за законност! Записите са НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, И НЕ СА НАПРАВЕНИ ПО ЗАКОНОВИЯ РЕД! аМА ЗА ВАС "ЗАКОННОСТ" ОЗНАЧАВА ДА СЕ СЪДИ СПОРЕД ТОВА, КОЕТО ВИЕ ИСКАТЕ! Айте къш!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  7. 7 Профил на Rhapsody of Fire
    Rhapsody of Fire
    Рейтинг: 710 Весело

    [quote#6:"lz2"][/quote]

    Ако ти попадне подобен "незаконен запис" на жена ти с някой, ще кажеш ли пак Айде къш?

    Путинофилите и Тръмпанарите възприемат: Учтивия- за лицемер; Възпитания-за слабак;Толерантния-за гей; Културния-за лигльо; Разумния-за будала; Образования-за соросоид.
  8. 8 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2455 Неутрално

    [quote#6:"lz2"]
    —цитат от коментар 7 на Rhapsody of Fire
    Ако ти попадне подобен "незаконен запис" на жена ти с някой, ще кажеш ли пак Айде къш?[/quote]

    Нали все за законност врякате бе комуне?! Де ви е законността?! Няма я! Тя е само фасада за да вземете властта! А после, я Народен съд, я присъди по целесъобразност, а недосигаемите олигарси си знаят-за тях закони няма!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  9. 9 Профил на Клюводървец
    Клюводървец
    Рейтинг: 1149 Весело

    Приемам,адвокатите,да са против,добрата работа на Прокуратурата на РБ ,в момента.Ама що съдиите са против?Нали целта на тези които обвиняват и тези които съдят е една -престъпниците в затвора.Адвокатите са на заработка,а прокурори и съдии ,получават заплатите си от всички Българи.Та недоволните,да станат адвокати и ако са способни че пичелят, повече.

    Ръй! Ръй!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK