Експерт от съвета на Гешев: Жалбата пред ВКС отпада в интерес на оправдания

Не е случайно, че пълната касация (по всички наказателни дела от общ характер) просъществува съвсем кратко.

© Юлия Лазарова

Не е случайно, че пълната касация (по всички наказателни дела от общ характер) просъществува съвсем кратко.



"Дневник" покани специалисти по наказателно право и процес да коментират предложенията на главния прокурор Иван Гешев за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обявени преди две седмици. Адвокатите Емилия Недева и Стоян Мадин и гл. ас. д-р Красимир Манов от Софийския университет вече анализираха рисковете в проекта по отношение на правата на гражданите. В интервю за "Дневник" Емил Дечев, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и съдия в наказателното отделение на Софийския градски съд, нарече поправките опасни.


Потърсихме и членове на експертния съвет към главния прокурор, на които се позовават предложенията му. Всички потърсени отклониха въпросите. Единственият, който се съгласи да говори по темата, е Ивайло Цонков, главен асистент в Катедрата по наказателно-правни науки в СУ "Св. Климент Охридски", преподавател по наказателен процес. Най-често посочвано в аргументацията на текстовете е неговото становище, изготвено през юни т.г. по поръчка на главния прокурор.


Гл. ас. Цонков обясни, че е имало две изисквания от ръководството на прокуратурата: предложенията трябва да са прагматични и насочени към повишаване ефективността на наказателния процес, и същевременно да са изцяло съобразени със стандартите на справедливия съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и практиката на Европейския съд за правата на човека. В отговор той е предоставил писмено становище от 50 страници.




Преди да отговори на въпросите на "Дневник", г-н Цонков изрично акцентира, че стои зад всяка теза от писменото си становище. И посочи, че в предложенията на прокуратурата всички цитати, свързани с неговото име, са точни и напълно коректни.
Заглавието и акцентите в отговорите са на редакцията.


На въпрос на "Дневник", че тъй като в практиката има случаи на недобросъвестно събиране на доказателства, например при претърсванията, дали опростяването на процедурните изисквания няма да доведе до съдебни грешки, Ивайло Цонков изтъкна:


Запазени са и дори разширени правомощията на съда да преценява дали да изключи съмнителни доказателства.


Съдът не само ще може, но и ще е длъжен, да изключи доказателствени материали, които прецени като събрани при съществени процесуални нарушения и поставящи под съмнение достоверността на доказателствените средства. И в момента отделни съдебни състави, за да осигурят истинността и справедливостта на своите актове, отказват да изключат доказателствени средства, при изготвянето на които са допуснати не особено съществени (според съда) процесуални нарушения.


Този подход обаче влиза в конфликт с ясната и категорична разпоредба на чл. 105, ал. 2 НПК, която сега не позволява диференциран подход според естеството на процесуалното нарушение - тя разпорежда еднозначно и императивно, че "не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на този кодекс". Без значение кои "условия и ред" в НПК и в каква степен са нарушени; без значение и доколко доказателственото средство е важно за разкриване на истината и за справедливо решаване на делото.


Това е пълно и безапелационно абсолютизиране на формата, т.е. процесуален формализъм. С предлаганата промяна се дава легална възможност на независимия и безпристрастен съд да преценява - след изслушване на страните - дали да изключи конкретно доказателствено средство или да го използва с "повишено внимание". Същността на съдебната функция е тъкмо такава - да преценява и да решава справедливо, затова и съдът не може да бъде заместен от компютър, прилагащ алгоритъм.


За най-критикуваното предложение - да бъде премахнато обжалването пред Върховния касационен съд (ВКС) на присъдите, които са потвърдени или само изменени от апелативните съдилища, г-н Цонков обясни:


Това няма да наруши права, защото и при евентуалното приемане на предложението осъденият ще може да иска възобновяване на делото при абсолютно същите основания, на които сега може да иска касационна проверка - и ако е нарушен материалният закон, и ако са ограничени процесуалните му права, и ако наложеното наказание е явно несправедливо. Искането се отправя до същия съд, до който и касационната жалба - до ВКС, който пак ще решава в състав от трима върховни съдии. Следователно, неоснователни са и изказваните опасения за "феодализиране" на наказателното правораздаване, т.е. за създаване на неправилна регионална правоприложна практика, неподлежаща на контрол от ВКС.


ВКС обикновено се произнася по такова искане за възобновяване в рамките на няколко месеца, ето защо няма значение дали наложеното наказание е една година лишаване от свобода или доживотен затвор. При това, отбележете като особено важно, за отправяне на това свое искане за възобновяване осъденият не зависи от никого - т.е. той разполага с напълно ефективно средство за защита.


Няма да преразказвам аргумента, посочен в документа на прокуратурата, но напълно го споделям - че действащият закон дава привилегия за министри, депутати, магистрати, военослужещи и др., като им предоставя право на касационна жалба при извършено от тях престъпление, за каквото престъпление обикновеният гражданин няма право на касационна жалба.


Например, за едно и също престъпление един министър, с потвърдена присъда от Софийския апелативен съд, има право на касационна жалба, а един гражданин, осъден от районен съд и с потвърдена от Окръжния съд присъда, няма право на касационна жалба. Това не ми изглежда съвместимо с основен принцип на правовата държава - равенството на гражданите пред закона, регламентиран в чл. 6 от конституцията.


Ако ми позволите ще добавя и още един аспект, пропускан в обсъжданията. Предлаганата промяна е безспорно в интерес на подсъдим, оправдан от две съдебни инстанции. Два съдебни състава са се произнесли, че е невиновен, но понастоящем той ще трябва още месеци наред да е с неустановен правен статус, в несигурност и под напрежение, защото прокурорът е подал касационен протест или частният обвинител - касационна жалба.


Принципът за правна определеност също е елемент на правовата държава, а разумният срок за достигане на такава правна определеност е основна харакетристика на справедливия съдебен процес по чл. 6 от КЗПЧОС. Ако се приеме направеното предложение, ще се укроти амбицията на прокурора по делото и на частния обвинител - те нямат право сами да искат от ВКС възобновяване, както може да поиска осъденият, а трябва да се обърнат към главния прокурор.


А дали той, както казваха старите хора в детството ми, "ще им кандиса на акъла" - зависи от преценката за наличие на действителни, а не мними, касационни основания. Тази преценка обикновено се основава на анализ от прокурори от ВКП, които не са били ангажирани с поддържане на обвинението пред съдебните инстанции, което пък е психологическа предпоставка за по-голяма тяхна обективност.


Запитан защо не се въведе право на жалба до ВКС и за всички дела, подсъдни като първа инстанция на районен съд, за да няма процесуална привилегия само за едни, г-н Цонков коментира:


Това е прекрасна идея - като всяка утопия. Още по-прекрасно би било всички българи да са доларови милионери, но за съжаление и за двете идеи липсват ресурси.


Не е случайно, че пълната касация (касация по всички наказателни дела от общ характер) просъществува съвсем кратко. Беше въведена през 1998 г., а само една година по-късно се наложи да се ограничи (с изменение в НПК от средата на 1999 г., което влезе в сила от 01.01.2000 г.) - защото съдебната система щеше да рухне под непосилния товар.


Конституционният съд също се е произнесъл, че конституцията не предвижда право на триинстанционно разглеждане на делото - дали да има и по кои дела да има трета инстанция е въпрос на законодателна целесъобразност, а не на конституционосъобразност. Международните стандарти също изискват само осигуряване на възможност за еднократно обжалване, при това с изключения.


С оглед на всичко изложено, предлаганата промяна не нарушава нито конституционни, нито международни стандарти. Между другото ще посоча и това, че ако Вашата идея за всеобща касация бъде реализирана, първи ще възразят съдиите от Общото събрание на наказателната колегия (ОСНК) на ВКС - защото няма в света Касационен съд, който може да поеме и да разглежда като трета инстанция всички наказателни дела в съответната държава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK