А, бе, Немец, кой си ти, бе, и що ни речиш

© Susanne Schleyer

"Дневник" и младият германец Кристофер Неринг започваме поредица за "приключенията на един немец в България", както ги нарича той. Познавате името му от публикации за "Дойче веле". Решихме да представяме текстовете му така, както ги е написал на български, с редакторска намеса, клоняща към нулата. Те ще са в неговата коментарна колонка "А, бе, Немец, к'во ще кажеш за България?". Днес Кристофер обяснява защо иска да ни разкаже преживяванията си.

Гутен таг, България! Нека да се представя: Кристофър се казвам аз. Дългичко е, знам де. Ама у България ме наричат или Крис (което хич не обичам), или Немеца, или Стирлиц. Едни приятели ме викат само Шпионин, същото съм писал докторската си за ДС, Щази и другите им тайни приятелчета. Е, добре де, светът е голям и всеки ден някой ще те нарича както ще. Ама нека за вас да бъда Немеца.

От 15 години идвам аз насам, живял съм тук няколко години. След това избегах обратно в родната ми Немция. И пък дойдох в България, и пък избегах. И така до ден днешен. Историк съм и писах една магистерска и една докторска работа за България. Работил съм за един български евродепутат, в две държавни ведомства и три вестници. Кумувах на българин-шоп - добре де, бракът не бе мно'о удачен, ама хич не бе моя вина, обещавам, дадох всичко от себе си на свадбата! Ама ще ви разкажа тази история по-натам.

Направо си имам българско семейство тук, с всичките си хубави и неприятни страни. Нема начин да се измъквам от тази България. И ви обичам. Обичам абсурдностите на ежедневието ви, обичам изгледа от вилата на кума към връх Ботев, обичам звездите над Родопите и шопска салата вече си правя и у нас в Немция. Знам си аз едно-две неща за България и българина.

Когато хората ме срещат за пръв път, има два сценария, как ще протече разговорът: Едните хора направо падат на колене, хвалят Германия и немците, бият се в гърдите колко ги харесват и изкарват суперлативи, пред които дори раят изглежда като руините на Кремиковци. Искат да ме поканят у дома си, да ме почерпят, да ме разходят и най-вече да ме пазят от другите българи, че щели да ме прецакат.

Ви си мислите, че само такиви хора Немеца може да срещне у България, знам си аз. Така обичате да мислите за себе си. Ама има и втори начин, как може да протече тази първа среща. И нали е като при романтични срещи: нема втори шанс за първа среща.

Има и един друг тип хора, 'дето много ми се дразнят и стават супер груби още на първата дума. Еми, може и да са от обикновените олигофрени (много обичам тази дума, ще я чувате често). А може би са тези, на които цял живот некоя българска баба, политици, учители и тв репортери са им надували главите с нек'ви нереални измислици, колко перфектна била тази Германия и колко зле били българите. Еми, комплексари. И са, когато те срещат нашия немец, ги изкарват тия комплекси на него.

Мислят, че аз ще се правя на голям и още преди да съм казал една дума, почват: "А, бе, що сака тоя немец? К'во ми говори? Нищо не знае тоя, бе! Да си ходи обратно у Германия при бежанците! Нали ги бихме 1994 г. на първенството у САЩ? Я се разкарай оттук, преди да ти е.. майката".

Така е, не се шегувам, има такива, не са малко на брой и хич не се стесняват да ми обяснят к'ъв съм и к'во мисля. И защо и Немеца да не срещне един или друг 100% оригинален български простак-грубиянин? Нали и вие ги срещате увсекъде? А, бе, знам си аз тия работи

Едно общо нещо имат двете групи от хората, които за пръв път срещнат българоговорящия Немеца: задават ми едни и същи въпроси. Всеки път. А, бе, понякога просто не мога да ги чуя вече; струва ми се, че вече съм ги обяснил на поне 5 милиона българи, ама продължават да ме питат. Знам ги наизуст, ето ги:

"А, бе, ти германец ли си, или си българин от чужбина? М'ноу странно говориш, бе...

На нашето море ходил ли си, Немец?

Знам, хората нищо лошо нямат на ум, ама немате представа как е да отговориш 15 години на буквално едни и същи въпроси. Тези от вас, които са живели на Запада (и хич не сте малко), го знаят какво означава това: И след 10 години да ви кажат, че добре говорите, означава, че още на първо изречение вие си личи, че "не сте като нас".

Как да обясня, че просто съм си учил български - и то най-вече с кумеца ми по софийски кръчми? Как така всеки ден по десет пъти да обясня, че не съм син на български емигранти, че знам кои са Бате Бойко, Бай Тошо и Бай Ганьо, че знам к'во е шекембе чорба и шопски пуканки, и боза (и по-натам и ще чуете к'во от това ми харесва), че съм обикалял България от Шопландия до Родопите, от морето и до връх Вихрен, че знам за 9 септември, 10 ноември, за 24 май и за Св. Трифон Зарезан (а бе, тежък празник си е, да знаете)?

Ето, и за това е тази колонка.

Убедих приятелите в "Дневник" да ми дадат възможност да разкажа моите истории у Булгаристан. Сега наистина ще се запознаем: Немеца и Българите. Вие, българите, имате много опит с това да сте чужденци в чужбина; ама немате опит к'во е да си чужденец у България. Ето, са ще го четете в тази колонка.

Хората винаги ме питат: "А, бе, Немец, к'во ще кажеш за туй или онуй? Как ги виждаш нещата у нас и у Германия?" Ето го, сега ще можете да го четете, черно на бяло, ще разберете, к'во мисля за вас и к'во ми се е случило тук.

В идващите седмици до Коледа ще можете да го четете тук две пъти седмично в колонката "А, бе, Немец, к'во ще кажеш за България?". Некои статии ми са мнението по актуални въпроси, за политика, за обществото и културата; некои статии са антропологическите ми хипотези за homo sapiens bulgaricus; и пък други са личните ми истории и случки у вас. И то какво ли не се е случило на Немеца у България: лични срещи с корупцията, с тежкия соц и мутри, ходил е на запой из цяла страна, обикалял е София в такси, понаучил е няколко български псувни, направил е туршия и люти чушлета.

Знам, че всичко това ви е адски интересно. Ама не знам дали ще се радвате на това к'во пиша. Не знам дали ще го харесва на колегите в редакцията и на приятели ми. Некои ще ме мразят: "Чужденци навън! Кой е тоя, бе, как смее да ни каже к'ви сме ние? К'ъв арогантен западняк, бе, и за к'вио ни се прави на тарикат?" Да де, милите ми сладурчета, знам го, ама к'во да направя? Ако не ви харесва, недейте да го четете!

Едно нещо мога да ви обещая: Ще опознаете Немеца и заедно с него ще се забавлявате много! Не ви пиша с немска сериозност, а със силна ирония и сарказъм. И нали имате голямо чувство за хумор? Егати, кеф ми е да пиша тия редове, егати, кеф наистина!

И ако отдавна ви е било интересно как Немеца ги вижда нещата у вас - пишете в коментарите долу и го шервате яко: "А, бе, Немеце, к'во ще речиш за" и може би ще има отговор на това в една от следващите колонки.

Айде, скъпи другари, умната и пазете се от корона, корупцията и други болести, които се въртят по улици у България!