Всички наши страдания

Всички наши страдания

© Associated Press



За учениците във Франция понеделник бе първият учебен ден след страховития карнавал за празника на Вси светии. Но и първият след ужасния 16 октомври, когато в парижкото предградие Пантен беше обезглавен учителят Самюел Пати, защото показа карикатура на пророка Мохамед по време на урок за свободата на изразяване. Точно в 11 ч. на 2 ноември, преди едноминутно мълчание в негова памет, 12 милиона ученици в цялата страна чуха ето това:


"В ръцете си вие държите интелигентността и душата на децата, вие носите отговорност за родината. Децата, които са ви поверени, ще трябва не само да се научат да пишат и да вникнат в съдържанието на написаното, да разчетат знака на ъгъла на улицата, да събират и умножават. Те са французи и трябва да познават Франция, нейната география и история - тялото и душата си. Те ще бъдат граждани и трябва да знаят какво е свободна демокрация, какви права им дават, но и какви задължения им налага суверенитетът на нацията. В края на краищата те ще бъдат хора и трябва да познават човека. Трябва да знаят, че всички наши страдания се коренят в


егоизма - във всичките му форми




А в основата на величието ни е единството между гордост и състрадание".


Текстът, който се е превърнал във философска база на съвременната образователна система във Франция, е част от писмо до учителите, публикувано през 1888 г. от Жан Жорес - самият той преподавател, политик и основател на левия вестник L'Humanite.


Посланието на Жорес е било внимателно подбрано от екип на френското образователно министерство, подготвил отделен протокол за отдаване на почит към Пати, съобразен с възрастта на децата във всеки етап от обучението им. Този път никой във Франция нямаше право на грешки. През 2015 г. стряскащ брой ученици отказаха да участват в едноминутното мълчание за жертвите от атентата срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо". Някои от тях дори открито застанаха на страната на терористите.


За да не се повтори това, делегати, избрани във всеки гимназиален клас, вчера участваха в срещи с преподаватели и психолози, на които от името на съучениците си зададоха всички въпроси, които ги тревожат след убийството на Самюел Пати. Но и, за да разбере всеки от тях, защо трябва да помълчи в негова памет.


"Тази минута може да замести молитвата


и да позволи на всеки - вярващ, атеист или агностик да участва във възпоменанието - това е толкова важно в едно демократично и светско общество, каза пред един от големите френски телевизионни канали преподавателят по психология Клер Льоконт. Това е минута на братство, споделяне и солидарност, които са същността на нашата история".


В дните, в които френската образователна система се е подготвяла за минутата мълчание в памет на Самюел Пати, а експертите й са търсили грешките си от 2015 г., за да не ги повторят отново, на 26 октомври Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) публикува поредния си доклад. Това е най-задълбоченото и всеобхватно проучване на образователните системи, подготовката на преподавателите и състоянието на подрастващите по света.


Според текста на доклада 15-годишните български ученици попадат в групата на връстниците си, които проявяват най-малко уважение към културата на другите, те са сред най-нетолерантните към мигрантите, не познават особено глобалните проблеми, а по тази причина нямат и особено рационални решения за тях.


Децата от "следващото поколение" българи


които образователната ни система подготвя в момента, не са и сред най-любопитните за това, които се случва по света. А склонността им да изслушват и приемат различни гледни точки е под средната в глобален план.


Под 50% от директорите на български училища, анкетирани в проучването на PISA, са съобщили, че международните конфликти и причините за бедността намират място в образователния процес, който организират. За равенството на половете се говори в 60% от училищата у нас, а в не повече от 30% от тях преподавателите обсъждат с учениците контакта с други културни и религиозни общности.


Тези разлики в способността и желанието на тийнейджърите в България да разбират и приемат гледната точка на другия ги подреждат сред връстниците им от Доминиканската република и Обединените арабски емирства. И фатално ги отдалечават от 15 годишните в съседни балкански страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и дори Турция.


В България


училището твърде отдавна не е ценност


Заради липсата на обществен контрол върху системата на образованието тя непрекъснато се разпада на безброй самоцелни реформи, на измислени стандарти, на фалшива, имитирана активност. Така чиновниците печелят още един мандат за оцеляването си, докато класните стаи продължават да изхвърлят на улицата бъдещи граждани, все по-неспособни да се справят с живота. Хора, които не могат, но и не желаят да разбират света около себе си.


Затова и подкрепата за каузите на солидарността у нас все по-често е анонимна, виртуална, фейсбукска.


Но най-лошото е, че 15-годишните в България с всеки ден губят шанса да научат, че "всички наши страдания се коренят в егоизма - във всичките му форми. А в основата на величието ни е единството между гордост и съчувствие".

Всички наши страдания

© Associated Press


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK