© Анелия Николова
Притеснително е чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина.
"Дневник" публикува отвореното писмо на български и македонски учени във връзка с историческия спор между правителствата на двете държави, който може да доведе до вето от страна на България за приема на Северна Македония в Европейския съюз.
До:
Бойко Борисов, министър-председател на Република България
Зоран Заев, министър-председател на Република Северна Македония
Никола Димитров, вицепремиер по европейски въпроси на РСМ
Екатерина Захариева, министър на външните работи на РБ
Буяр Османи, министър на външните работи РСМ
Уважаеми госпожи и господа,
Ние, представители на хуманитарните и социалните науки от двете държави, се обръщаме към вас в този важен момент, когато на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа. Опасяваме се, че фокусирането на преговорния процес върху проблемите на миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове.
Проблемът е, че в целия сегашен спор по исторически въпроси се изхожда от остарели и твърде ограничени разбирания за националната идентичност, като нещо извечно и неизменно, а за националната история - като нещо свещено. При така изградената смесена историческа комисия също се възпроизвежда един модел от миналото: представителите на двете национални историографии отбраняват и се опитват да наложат утвърдените в собствената си страна интерпретации.
Съвременните хуманитарни и социални науки обаче разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално "изкуствени", а националните истории - като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото.
Притеснително е също така чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина. Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи. Ние живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо нормално.
Поради всички тези причини се обръщаме към вас с призив за разбирателство по актуалните проблеми, а що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси достатъчно би било създаването на една по-диалогична среда.
Досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове. При това този процес не бива да протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите компромиси и споразумения.
Всеки разказ за националното минало подлежи на преосмиляне и преоценка, но това трябва да става в свободни академични и обществени дискусии.
Катерина Колозова (Скопие)
Александър Везенков (София)
Любчо Петковски (Скопие)
Стефан Дечев (София)
Здравко Савески (Скопие)
Чавдар Маринов (София)
Димитър Бечев (Оксфорд)
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
