© Цветелина Николаева, Капитал
Тя тича до Бърза помощ в полунощ, и после в 02.00, и после в 04.00, за да бъде пак на смяна в 07.30.
"Дневник" публикува краткия разказ на Мария Милушева за майка й - лекар в болница в малък град, защото насочва вниманието към проблемите на медиците извън столицата и областните градове и щрихира тежките условия, в които те се справят с пандемията, докато от Министерството на здравеопазването твърдят, че контролират ситуацията. Текстът е от профила й във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник".
Мама е лекар от почти 40 години. От тези, които спасяват себе си последни.
Тези дни почти не мога да я чуя по телфона,
защото е денонощно на работа. Сама с две сестри на смяна.
Тя преглежда, тя приема, тя лекува, тя пише тоновете бюрокрация, тя взима PCR тестовете, тя звъни по болниците да търси легла за тези, на които не могат да помогнат в Карлово (а те стават повече, а леглата ги няма), тя тича до Бърза помощ в полунощ и после в 02.00, и после в 04.00, за да бъде пак на смяна в 07.30.
Шепа жени в едно малко отделение, които са заложници на една гигантска политическа безотговорност. Железни са, нямат избор да не са. И това, което ги държи, не е държавата или милионите източени фондове за кризата, а че насред помията от управленчески егоизъм, безочие и алчност,
все пак светят бисерчета добро и човещина.
Доброволецът Хатип, който пътува часове, за да я отмени поне за малко.
Ключарят, който донася бутилка спирт и две кутии ръкавици, "за да помогна с каквото мога".
Осемдесетгодишната съседка баба Роса, която е сготвила боб и го е оставила вкъщи, за да намери майка ми топла вечеря, когато се прибере в полунощ
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
