"Помниш ли 94-та?" Футбол, ударът на Стоичков и българо-немските отношения

"Помниш ли 94-та?" Футбол, ударът на Стоичков и българо-немските отношения


"А бе, Немец, к'во ще кажеш за България?" е коментарна колона на германеца Кристофер Неринг специално за "Дневник". Представяме текстовете му така, както ги е написал на български.


Гутен таг, България! Немеца е. Нали Ви обясних тази седмица в понеделник, какво-що Ви пиша? Оригинален, 100%-ов Германец съм аз де, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата. И такиви неща ги има много. За к`во Ви требва моите виждания? ´Ми, ти ще решиш за к`во. Ако не Ви е интересно, недейте да го четете тогава.


Постянно - наистина постоянно, поне веднъж на ден - хората в България ме питат: "Абе, Немеца, помниш ли мача 94-та година? Яко Ви бихме...помниш ли удара на Стоичков?" Дори когато работех в Европарламента и влезнах в стажантската (т.е. "детската") стая, един ме пита това. След това ми го пусна по Youtube. И още веднъж по емeйла. За до го помня. Яко клипче беше, дето самия Д-р Стоичков като пич говори с едни немци на басейнчето на некакъв си хотел и им разправи как ни е бил: "Я, их айнц цу цвайн Дойчланд...кажи бе, айнц цу цвайн цу драйн - дрън!"




Питат ме: Какво означава това? Имаше ли такава песен по стадионите или какво каза нашето момче? Sorry, ама нищо не означава. Ясно, че казва, че България спечели два на един. Ама другото няма ник'ъв смисъл. Ама нека да се радва Д-р. Стоичков, че гола му беше страшен.


Още от първото ми идване до България разбрах, че тоя мач тук има угромно (речи пък: у-гро-мно!) значение. Толкова много, че дори жени ме питат как аз Немеца го виждам. Ето как:


Бех забравил мача. Тотално бех го забравил. Чак когато за пръв път дойдох тук и буквално всички ме питаха, си спомних.


Как го преживях? Бех на 10 годинки, много слънчев ден беше и семейството се събра у баба и дедо. Запалихме скара и го гледах с брат ми и дедо ми. След един на нула за нас от Лотар Матеус в 48-ма минута излезнах с брат ми в двора да играем футбол и ние. Върнахме се точно на време да видим гола на Лечков в 78-ма минута. Дедо ми се ядосваше. Когато свърши, отидохме в градината при скарата. Никой нищо не каза за мача, повече спомени не останаха. И така, удара на Стоичков не бех виждал на живо аз.


Но идва си Немеца у България, и - опааааа! Всички питат, говорят, радват се, гордеят се. То има за какво, де, най-големият успех в история на българския футбол. И какво ли не хората ми разказват как са празнували след мача. Яки купони и диви изпълнения с хвърляне на бомбички и стрелба с пушки. Ако не са преувеличили тия истории когато ми ги разказват.


Знае си Немеца, че некои хора понякога имат навик да подхождат по-отпуснато в отношенията си към истината. Особено, когато става въпрос за вълнуващи и емоционални истории. Ама нали, през тия години дори Господът е бил българин? И то само години след падането на Комуниз-Ъ-ма. (Да де, Немеца си знае как правилно се пише Комуниз-Ъ-ма...не по речника, а по селски).


"Тъй, тъй, Немеца, хубаво си дрънкаш, ама к'во искаш да кажеш с това? Нема как да се измъкнеш, загубихте и край...и ние дори щехме да спечелим титлата, само дето съдията ни излъга за дузпа срещу Италия...и Бразилия щехме лесно да ги бием..." Да, де, така е, ние губихме, Вие спечелихте и то така си остава за винаги. Чак до титлата не достигаше, ама все пак. Само едно нещо не разбрах: Как така от Стоичков е станал доктор на науките и Йордан Лечков са го избрали за кмет? Лотар Матеус дори за секретарка няма до го вземат.


Ама нека са да се конценрираме върху важното: К'во мача Германия - България през 94-та година ни показва за българо-немски отношения? Този мач е изключително важен, когато хората се опитат да намерят некаква връзка с мене. Мачът е една допирна точка между голямата Германия и малката България.


Германия е навсякъде у България, Германия стои в центъра на повечето от сравненията в България, икономика, култура, политика; толкова много немски гимназии като в България само в Германия бех виждал. От Германия се търси бира и политическа ориентация. Не всеки, де, ама нали знаете к'во имам наум? Ех, и сега немците вече пишат колонки по български вестници.


Но: това виждане от България към Германия е еднопосочна улица. В ежедневието у Немция България не само не играе важна роля, а никаква. Това просто го казвам, без обида. Просто си е така. И точно заради това този мач в Германия е забравен.


Кой български отбор? Стоичков? Лечков? А верно, де, той нали играше в Хамбург. Нашият национален отбор по футбол през 90-те спечели две титли (световно 90-та и европейско 96-та, и един загубен финал 92-ра). 94-та за нас просто е една тъпотия, която сами си причинихме, защото след гола на Матеус момчетата вече мислеха за полуфинала и не се фокусираха. И тогава Д-р Стоичков извади един удар и Лечков един удар и край. И така се концентрираме върху собствените си грешки и усилия и к'во и как можем да подобрим следващия път. Съперника в това мислене има само пасивна роля. Малко (или много?) самовлюбено и нарцистично е, знам де. Ама си е така.


Така изглежда немската гледна точка. И това също така обяснява, защо този незабравим мач нa 10-ти юли 1994г. в Ну Йорк има това у-громно значение в България: Допирната точка между Германия и България в този мач обръща йерархията. Малката България бие голямата Германия, шампион от 90-та година. И връзката, която така остана между нас поради този мач е един от случаите, в коите малката, незначителна за Германия България може да се отнася към нас германиците като победител - тоест, като български пичове. И то съвсем заслужено.


Обясних цялата тази история през октомври 2020г. на едни събутилници у една кръчма (да де, тествам ги аз разказите преди да Ви ги пусна). И к'во ми разправят тия? "Абе, Немеца, е т'ва е! Т'ва е разликата между Нас и вас." Не знам дали са ме разбрали.


Oглеждам се в заведението аз и що да видя? Надпис на една стена: Ger - Bulg 1:2. Все пак ни бихте и хвала да Ви е.


И на Д-р Стоичков и г-н Кмет Лечков.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK