ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Защо ЕС не разбира българското вето за Македония

Защо ЕС не разбира българското вето за Македония

© Reuters



В петък вечер, след цяла седмица интензивни контакти с посредничеството на Германия, България обяви, че ще наложи вето на започването на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония - единствената си съседка, която все още формално не е прихванала европейската перспектива.


Министерството на външните работи, което преговаря от името на България, направи изявление в смисъл, че българските искания спрямо Северна Македония са записани в придружаващата официалния документ за преговорите декларация, което създава у София съмнения, че Европейската комисия, която ще води преговорите, ще ги отстоява. Ето цитат от изявлението:

  • "За България е неприемлив вариантът условията ни към Република Северна Македония да бъдат поставени в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме."


Изявлението на дипломатическото ведомство беше предшествано няколко часа по-рано от заседание на постоянните представители (посланици) на страните членки в Брюксел. На него българският представител е потвърдил по-рано изразената през седмицата от него позиция, че България се готви за вето, ако обстоятелствата не се променят до заседанието на Съвета "Общи въпроси". На 10 ноември министрите на страните членки трябваше да вземат решение по започването на преговорите за членство със Скопие.




Между двете събития влиятелният германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" публикува статия, според която България се намира в изолация от останалите европейски държави по отношение на преговорите със Северна Македония. Дори държави, които по-рано са блокирали преговорите с Македония и с Албания - Франция, Гърция и Нидерландия, не подкрепят българската позиция, се казва в материал, подписан от брюкселския кореспондент и от политическия коментатор за Балканите на вестника. Тъй като заседанията на посланиците в Брюксел са закрити, България отрече, че темата е била обсъждана, но други влиятелни издания опровергаха това.


"Политико" писа на 9 ноември, че "европейските дипломати са фрустрирани" от поведението на България. Според тях то "задържа важен европейски дневен ред с изцяло вътрешен проблем, който би било най-добре да бъде решен двустранно със Северна Македония".

  • "Ако България - изолирана, както е, продължава с некомпромисното си поведение, тя ще загуби цялото добро отношение, на което се е радвала досега от страна на държавите членки", пише "Политико", позовавайки се на дипломат на ниво ЕС.
Макар че изданието не уточнява източника си, формулировката дава две възможности - служител на европейска институция или на германското председателство на съюза. И в двата случая това не поставя София в благоприятно положение.


Сам срещу всички


Никоя отделно взета страна не е печелила дългосрочно битка срещу европейска институция. На някои им се разминава по-леко или пък на Брюксел му отнема повече време да им посочи мястото, но досега никой не е успявал да спечели. Особено ако е сам.


Най-пресният пример за това е Кипър, който блокира въвеждането на санкции срещу Беларус след президентските избори през лятото, за да принуди ЕС да разшири санкциите си срещу Турция, която търси газ в териториалния му шелф. Няколко месеца по-късно 14 души в Минск, включително Александър Лукашенко, бяха добавени към забранителния списък за влизане в ЕС, а авоарите им в европейски банки бяха замразени. Мярката влезе в сила на 7 ноември.


Нови санкции на Анкара не бяха наложени.


Ролята на Германия


В Брюксел правителството на Бойко Борисов се смята за толерирано от Германия заради отношенията между канцлера Ангела Меркел и българския премиер. Борисов публично е казвал, че в Брюксел гледа как гласува Меркел и я следва в нейния избор. Германският канцлер е сред първите, на които звъни, когато има нужда от подкрепа в ЕС и като цяло досега я е получавал (даже когато не си носи маската правилно).


Но Германия е може би най-неподходящия адресат за възприетата от София тактика за извиняване на настоящото поведение с исторически спорове. В момента Берлин председателства Съвета на ЕС и е отговорен за намиране на компромис за преговорите със Северна Македония. Загубила Втората световна война, благодарение на отстъпките, които направи след края ѝ, Германия има решаваща роля за възстановяването на политическите връзки между бившите военни противници в Европа, което е в основата на европейския проект. Тя е давала през годините множество примери на загърбване на миналото в името на бъдещето, включително, разграничавайки се от историята на Третия райх и почитайки жертвите му, поднасяйки извинения на засегнатите и плащайки за възстановяването на градовете, разрушени от германските бомбардировки. Загърбвайки миналото, тя приобщи отново източните си провинции след комунистическото разделение и винаги е била сред генераторите на европейското разширяване, благодарение на което и България успя да се завърне при цивилизационните си корени.


Германия много добре познава бремето на миналото, но е успяла да го надмогне в името на това грешките от него да не се повтарят с катастрофални последици за континента. В този смисъл претенциите на София наистина изглеждат като регионална крамола, която трябва да се реши на място. Реакциите след обявяването на намерението за вето от София показват, че Германия съвсем не е сама в това си разбиране.


Регионални игри


На регионално ниво позицията на България също не среща симпатии. Споменът от продължилите 27 години преговори за името на Македония с Гърция е още твърде силен и евентуалното му повторение в български вариант не се посреща с ентусиазъм. През годините (може би все още твърде малко) България не можа да си създаде международни партньорства, които биха генерирали енергия за продължаващо с години търсене на дипломатическо решение на българските искания, колкото и основателни от историческа гледна точка да биха били те.


Словения се опита при сходни обстоятелства да спре в последния момент влизането на Хърватия в ЕС заради териториален спор, но съюзът не позволи забавянето на процеса. Вместо това Европейската комисия беше натоварена да посредничи, докато двете членки търсят сами решение. В подобна ситуация са и Австрия и Италия, които си оспорват режима за преминаване на граничния алпийски проход Бернер, където ЕС също вижда ролята си като фасилитатор, а не като арбитър на регионални спорове.


Причината за това изглежда очевидна - макар че има множество инструменти да притиска и двете страни за отстъпки, ЕС не смята, че споразумения, постигнати със сила, могат да са трайни, когато става дума за съседи. Те осъществяват ежедневно различни видове контакти, които трябва да са в състояние да провеждат самостоятелно, без нуждата от посредник.


Освен това в случая Скопие изглежда в неравнопоставено положение, бидейки само кандидат, а не член на ЕС. Никой не обича да го поставят в ролята на наблюдател или съучастник, когато бият по-слабия.


Защо ЕС не разбира българското вето за Македония

© Associated Press


Софийските мотиви


От публикациите по темата в чуждестранни медии личи, че за европееца мотивите на правителството в София до голяма степен са неразбираеми.


Най-вече защото това е същото правителство, което издигна в приоритет на българското председателство даването на европейска перспектива на Балканите. Само преди две години и с неистови усилия София успя да изтупа от прахта темата за разширяването на ЕС и да я върне в европейския дневен ред. Именно тази реабилитация позволи политиката за разширяване да бъде реформирана в началото на 2020 г. (за което Франция изви много ръце).


Сега Европа е готова отново да говори за прием на нови членове в бъдеще, а Скопие си спечели адмирации за споразумението с Гърция и с желанието си да угоди, даже сменяйки името на държавата и регистрационните табели на колите. Изтъкваните от София аргументи за македонския език и за малцинство не са се появили междувременно, но сега България ги оценява по различен начин - като непреодолима пречка, без видими промени в условията.


Сегашната позиция на България беше развита в рамкова позиция, приета от Народното събрание през октомври 2019 г., след председателството. В същото време ЕС все още се позовава на Софийската декларация от 2018 г., гарантираща европейска перспектива на Западните Балкани.


За Брюксел Северна Македония си е написала домашното за членството, подписвайки договор за добросъседство и приятелство с България през 2017 г. и с Гърция през 2018 г. Това е било многократно подчертавано от Европейската комисия, особено след еуфорията от Преспанския договор, решил спора с името. Комисията е издала поне три доклада с препоръка за започване на преговори, а готовността на Скопие беше потвърдена и от европейските лидери на Загребската среща в началото на лятото. Единствената пречка пред началото на преговорите остава приемането на преговорната рамка, на която България иска да наложи вето.

  • Ако искаме да влезем в обувките на еврочиновника, не бива да се пропускат и установените европейски практики по отношение на определянето на официалния език. Макар повечето държави да използват за назоваването му производни от името на държавата си, това не е задължителна практика. В Белгия например официални езици са френски, фламандски и немски, а в Ирландия - галски. Но нито Германия и Франция претендират за говорещите ги белгийци, нито в Ирландия се е оформило галско малцинство.
Неясно остава и защо София иска с декларация да се уточни текстът на договора за добросъседство със Северна Македония, но не приема същата форма, когато става дума за преговорната рамка между ЕС и същата Северна Македония. Европейският чиновник търси логика, за да признае аргументи.


Европа се опитва да тълкува


София не би могла да очаква всеки да се зарови в историята на отношенията с Македония, за да си направи собствени изводи. Ето защо повечето медии, които обръщат внимание на темата, се опитват да си обяснят поведението на България с настоящето. Коментарите се свеждат основно до отношенията в българската управляваща коалиция.


Анализите тълкуват поведението на правителството като отстъка на отслабената ГЕРБ към ВМРО с цел оцеляването на правителството и следователно като “вътрешен въпрос”, чието място не е за европейската сцена.



Въпреки всичко обстоятелствата са на българска страна. След преговорите с България и със Северна Македония в Берлин германският европейски министър Михаел Рот, който трябва да председателства заседанието на съвета за преговорите на ЕС със Скопие, обяви, че се карантинира заради контакт със заразен с COVID-19. Рот не коментира факта, че трябва да вземе двуседмична пауза заради, както се оказа, заради българската делегация, в която е имало заразен.


В същото време германското председателство засега се въздържа от всякакви официални коментари по темата. Неофициалните канали за натиск са активно натоварени. Това е добър знак, че според Берлин компромисът е все още е постижим през оставащите осем дни.


Заседанието на съвета по общи въпроси е пренасрочено за 17 ноември.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK