Контролът върху наказателното преследване – необходимата реформа

В континентална Европа първоначално наказателният процес е инквизиционен, т.е. разследващият, обвиняващият и решаващият орган не са разделени.

© Асен Тонев

В континентална Европа първоначално наказателният процес е инквизиционен, т.е. разследващият, обвиняващият и решаващият орган не са разделени.



"Дневник" ще публикува в няколко части анализа на Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд, заради важните въпроси, които повдига, решенията, които сочи, и фундаменталното значение на темата за постигане на върховенство на правото - проблем, отбелязан и от Европейския парламент. В първата част е направен исторически обзор на прокуратурата и описание как функционират европейските прокуратури сега. Утре четете сравнение с българския модел. Андрей Янкулов доскоро беше прокурор, но напусна системата в знак на несъгласие със случващото се в нея.


Резюме


Този анализ предлага концепция за адресиране на основни проблеми на системата на наказателно правосъдие през правомощията на прокурорската институция, като бъдат:




- изцяло елиминирани фактическите проявления на функцията по "общ надзор" на прокуратурата като отживелица от времето на тоталитарната държава;


- предвидени форми на външен процедурен контрол върху към момента напълно безконтролния начин, по който се провежда наказателното преследване - дали, на кого, кога и за какво да бъде повдигнато обвинение за престъпление от общ характер.


Този контрол трябва да се осъществява от съда и да засяга както случите, в които носителят на правомощието да обвинява - прокуратурата, го упражнява, така и онези, в които не го прави.


Процедурните възможности за контрол и въздействие от съда върху начина на осъществяване на наказателното преследване биха създали по-добри предпоставки за постигане на по-качествено функциониращо обвинение и оттам на по-добре работещо и справедливо наказателно правосъдие, отколкото уповаването единствено в създаването на някакъв дори и перфектен механизъм за институционален контрол върху прокуратурата.


През последните месеци все по-съществено място в обществения дебат започва да заема темата за необходимата реформа на прокуратурата като


важна предпоставка за постигане на върховенството на правото в България, a оттам и за благополучието на нейните граждани.


Това е безспорно положително явление, доколкото за проблемите на наказателното правосъдие започва да се говори от широк кръг граждани не само емоционално, под въздействието на поредния притеснил общественото съзнание конкретен казус, но и аналитично, с търсене на генезиса на съществуващите проблеми, които действащият модел на наказателно правосъдие е създал, съответно и как да бъдат разрешени. Дори само това е голямо достижение на гражданското общество у нас, защото публичността сама по себе си ограничава възможностите за своеволно прекомерно използване на лостовете на наказателната репресия, съответно за липса на реакция при очевидни за множество граждани причини те да бъдат задействани.


Целта на настоящото изложение е да подпомогне развитието на публичния дебат по темата като представи една


гледна точка за най-съществените проблеми, касаещи прокуратурата, и техните възможни решения.


Важно е още тук да се уточни, че за съжаление едва ли е обективно възможно състоянието на правовата държава да се подобри рязко в резултат единствено на каквито и да е (дори и идеални "на хартия" или пък великолепно сработили някъде другаде) нормативни регулации, които като с магическа пръчка да излекуват
всички недъзи на обществото, особено посредством наказателното правосъдие. Такива надежди не бива да му бъдат възлагани, защото то никога не би могло да ги оправдае.


Преди да се премине към същината на анализа, от първостепенно значение е да се представи контекстът на съществуващия модел на прокуратурата и наказателния процес в България, за което се налага кратко изложение на европейската и в частност българската история на функцията по наказателно преследване.


I. Възникване на прокуратурите в различните правни системи


Действащите правни системи в съвременните общества могат да бъдат обособени в две големи групи - от семейството на континенталното право/civil law (Франция, Германия, Испания, Нидерландия и др.) и на англосаксонското/common law (Англия/Уелс/ Северна Ирландия, Ирландия, САЩ, Канада и др.).


В континенталните системи прокурорите се появяват още в края на феодализма първо във Франция, за да осъществяват наказателно преследване от името на държавата.


В континентална Европа първоначално наказателният процес е инквизиционен, т.е. разследващият, обвиняващият и решаващият орган не са разделени.


С т.нар. Наполеонов Наказателно-процесуален кодекс (НПК) от 1808 г. се създава ministère public, което изпълнява ролята на прокуратура. В следващите години подобни структури се създават и в другите страни под френско управление, които след възстановяване на независимостта си ги запазват.


В Германия прокуратурата (Staatsanwaltschaft) се създава в средата на 19-и век при отделяне на разследващото от съдийското правомощие на инквизиционния съдия. До края на 19-и и голяма част от 20-и век в Германия разделянето на функциите на съдия и прокурор не е завършено. В този период компетентността върху досъдебната фаза се поделя между прокурора и германската версия на съдия-следователя, до отмяната на фигурата на последния през 1975 г., след което прокурорът поема контрола върху разследването преди внасяне на делото в съда. Във Франция, обратно, значителна роля в хода на досъдебната фаза, макар и по много ограничен кръг тежки или сложни дела, се запазва за съдия-следователя (juge d'instruction).


В англосаксонските правни системи прокуратурите се появяват значително по-късно от тези на континента. Наказателното преследване се осъществява традиционно по инициатива на частни субекти, а не на публични органи. Дори в Англия и Уелс някаква форма на прокурорска институция е създадена едва в средата на 80-те години на миналия век, а истински облик на съвременна прокуратура започва да добива едва след Criminal Justice Act от 2003 г.


II. Европейските прокуратури в днешно време


В Европа съществуват различни модели на устройство на съдебната власт, като в някои системи прокуратурата е част от нея, а в други е извън. Това разделение в наши дни има обаче по-скоро формален, а не същностен характер, що се отнася до статута и функциите на прокурорите. Дори и там, където прокуратурата формално е част от изпълнителната власт (Германия, Австрия, Нидерландия, Дания) и представители на последната принципно имат правомощието да дават указания на прокурорите дори по конкретни дела, това на практика не се случва или се случва много рядко.


В европейските демократични общества е налице ясна тенденция към все по-независим от политическо влияние статут на прокурорите, тъй като пределно ясна е опасността от


използване на инструментите на наказателната репресия за политически цели.


Показателни в това отношение са остро критикуваните от европейските институции съдебни реформи в Полша, които включват, освен създаването на механизми за политическо влияние върху съда, и прехвърлянето на прокуратурата към изпълнителната власт.


Съвременните прокуратури се занимават основно с наказателно преследване, като възлагането на прокурорите на допълнителни функции извън наказателното правосъдие крие сериозен риск за правовата държава, защото означава свръховластяване при липса на механизми за контрол и възпиране. Подобно разпростиране на прокурорски правомощия вън от полето на наказателния процес се наблюдава в държавите от бившия съветски блок като реминисценция от статута на прокурорите по време на комунизма.


III. Принципи на наказателното преследване в различните правни системи


Както вече стана дума по-горе, традиционно континенталните правни системи се характеризират с инквизиционен тип наказателен процес (inquisitorial system). Съвременният инквизиционен модел на наказателен процес обаче е много различен от своя първообраз, като промените се дължат както на привнасяне на елементи на състезателност, така и на развитието на разбиранията за справедлив съдебен процес.


Този тип процес може да се дефинира като официално единно разследване от държавата на някакви обстоятелства с цел да се установи какво в действителност се е случило в живота. Досъдебната му фаза е
добре развита, за да се установи истината още преди съдебния процес и да се предотврати пращането на невинни хора на съд. Съдията не е единствено пасивен наблюдател на поведението на страните, а му е отредена активна роля и в най-съществения елемент от процеса - доказването - трябва сам да събира доказателства, за да установи обективната истина, дори когато страните бездействат.


Обратно, англосаксонските правни системи традиционно изповядват състезателен тип наказателен процес (adversarial system) - съдията е само арбитър в спора между обвинението и защитата, не събира доказателства, досъдебната фаза е слабо развита, за истината се приема единствено това, което е установено в рамките на съдебния процес.


В континенталните правни системи исторически е застъпен принципът на задължителност на наказателното преследване (legality/mandatory principle) - т.е. на съд се предава всеки случай, при който има достатъчно доказателства за извършено престъпление, без право на преценка. Обратно, в англосаксонските системи действа принципът на преценка за целесъобразността на наказателното преследване (opportunity principle) - правоприлагащите органи имат възможност за избор дали да водят наказателно дело в зависимост от
засегнатия интерес.


На континента традиционно отсъства разделението между разследване и обвинение, логично следствие от инквизиционния тип на процеса.


Исторически прокурорските органи съществуват дори преди полицейските, а след възникването на последните, разследването, което започват да провеждат те, бива поставено под контрола на прокуратурите. В англосаксонските системи полицията съществува преди прокуратурата и дори след появяването на последната, продължава да бъде налице по-ясна линия на разделение между полицейското разследване и обвинението.


В съвремието в много от различните типове законодателства има все повече заемки от други системи. Принципа на задължителност на наказателното преследване например го няма в чист вид в модерните общества - винаги в дадени случаи съществува все пак някаква дискреция дали да се водят наказателни дела. Инквизиционният наказателен процес в първоначалното му проявление без разделяне на функциите по разследване, обвинение и решаване - разбира се също не се среща. Някои от важните им характеристики обаче са се запазили и до днес. Разбирането на този момент е ключово за същината на това изложение.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2464 Неутрално

    Кой и как може да принуди прокурора да внесе обвинение, след като прокуратурата притежава монопола върху тази дейност? То е същото, като да накараш гл. архитект да издаде разрешение за строеж, ако не иска да го направи, дори съдът да го е осъдил да го издаде, каквито случаи има в София напоследък. Ето в тази посока следва да се мисли, напр. държавното обвинение да има артернатива.

  3. 3 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2775 Неутрално

    Кой и как може да принуди прокурора да внесе обвинение, след като прокуратурата притежава монопола върху тази дейност? То е същото, като да накараш гл. архитект да издаде разрешение за строеж, ако не иска да го направи, дори съдът да го е осъдил да го издаде, каквито случаи има в София напоследък. Ето в тази посока следва да се мисли, напр. държавното обвинение да има артернатива.
    —цитат от коментар 2 на volarok


    Ами да направим няколко прокуратури. Една герберска, една автентична, една дубайска, и т.н.! Всеки ще си има прокуратура и ще замяра другите с дела. И който Фърга повече и по-далеч, той пИчели!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  4. 4 Профил на Jordan J
    Jordan J
    Рейтинг: 731 Неутрално

    Благодаря, г-н Янкулов!
    Много полезен текст за всеки, който не е безразличен към държавата и обществените отношения в нея.
    Не се очаква да бъде възприет от тикви, мисирки, тулупи и всякакви тролове.

  5. 5 Профил на Blaga Yankova
    Blaga Yankova
    Рейтинг: 210 Неутрално

    Защо не допускате коментара ми?

  6. 6 Профил на Blaga Yankova
    Blaga Yankova
    Рейтинг: 210 Неутрално

    Браво г–н Янкулов!Точно сте предали на ""РАЗБИРАЕМ""език проблема и решаването му //естествено само като възможни вариянти //и обсъждането им от НЕЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЕКСПЕРТИ //прокурорите са ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА//!!!!!!ВИДНО е с просто око /фактите за ""пладнешки "грабежи/че прокуратурата не е успяла да запази ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС през годините на прехода а в обществото има ""усещането ""за НЕЕФЕКТИВНОСТА и! Дори ""усещане ""за НЕДОПУСТИМА задкулистна ОБВЪРЗАНОСТ !

  7. 7 Профил на Dariya Koleva
    Dariya Koleva
    Рейтинг: 2976 Неутрално

    Кой и как може да принуди прокурора да внесе обвинение, след като прокуратурата притежава монопола върху тази дейност?
    —цитат от коментар 2 на volarok


    Проблем в БГ е съдебната система, много съдии са назначени от БКП/БСП и защитават червени олигарси!







За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK