© Юлия Лазарова
Ако България е истинска майка, време е да пусне македонците да вървят свободно, където са решили.
Текстът е препубликуван от блога на автора.
Безсилно да се справи с разрастващата се епидемия, уплашено от кекавите и бездарни, но иначе нахални протести, правителството се опитва да покаже мускули поне по темата "Македония". Всичко тръгна от ВМРО, които видяха в раздухването на тези истерии шанс да си дигнат рейтинга над заветните 4%. И сега заради едни избори напролет България е на път да направи капитална политическа грешка с исторически последици.
Тук-там по медиите ще срещнем признанието, че българската позиция е неразбираема за Европа. Така е, но тя е неразбираема и вътре в България. Какво точно искаме от македонците, за да им отворим пътя към ЕС? Ако питате Екатерина Захариева, после Джамбазки и накрая някой човек от улицата, ще получите съвсем различни отговори. При това Захариева и Джамбазки ще твърдят, че защитават позиция, по която има национален консенсус. И кой е той?
Националният ни консенсус е, че искаме македонците да признаят, че всъщност са българи.
Което няма как да стане и няма как да бъде казано официално и публично. Затова се почват усуквания:
- Защо си наричали езика "македонски"? Ние не даваме!
Както си решат, така ще си го наричат, независима държава са. Дори да е едно към едно еднакъв с книжовния български, пак могат да си го наричат "македонски". А той не е еднакъв. Близо 30 години в България се превеждат и издават македонски автори, "държавниците" обаче още не искат да признят реалностите. Какво значение имат чисто езиковедките постановки за близост и различие?! Хайде, да искаха да си наричат езика "български", а ние да сме "против", защото държим авторското право, би имало някаква логика.
- Трябвало да признаят българските корени на езика и идентичността? Моля?! Да признаят "корени", една метафора?! Това е абсурдно! Как пък Борис Джонсън не се е сетил да тропне по масата и да иска от Белия дом да признаят английските корени на американската идентичност.
- В учебниците пишело, че българите са "фашистки окупатори" по време на Втората световна война. Това е въпрос на интерпретация. Всъщност БСП признала ли е, че у нас не е имало фашизъм и респективно "антифашистко движение"? Може ли в България да е имало "фашисти", а да се сърдим, ако македонците наричат "фашистки" българските окупационни части в Новите територии по същото онова време?
Ясно е, че ние, българите, сме възпитани да гледаме на Македония като на обърканото дете, което е тръгнало по лош път и е забравило родителите си. И какво го правим това дете?! Както се пее в прочутата песен на "Контрол" от началото на 90-те: "Нищо не можеш да му дадеш, затова удряй с лопатата, където свариш".
Време е нашите държавни мъже и жени да си спомнят
притчата за цар Соломон и двете жени, които се карали коя е истинската майка на едно дете.
Когато Соломон предложил да им го раздели, като го разреже по средата, истинската майка казала "Вземайте го, само да е живо". Ако България е истинска майка за Македония, време е да пусне македонците да вървят свободно, където са решили.
Спъването на Македония по пътя й към Европейския съюз е не просто морално незащитимо, то е глупаво от геополитическа гледна точка. Предателство на българските национални интереси е да се работи за това Северна Македония да остане една разединена държавица, останала извън ЕС, раздирана от всевъзможни конфликти и с право обвиняваща за всичко това България.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
