Боксови круши или изнудвачи - какво е решението след ветото на Унгария и Полша

В главната роля: Германският канцлер Ангела Меркел с премиерите на Унгария, Полша и Нидерландия Виктор Орбан, Матеуш Моравецки и Марк Рюте – най-горещите противници и привърженици на механизма за върховенството на правото.

© ConsiliumEU

В главната роля: Германският канцлер Ангела Меркел с премиерите на Унгария, Полша и Нидерландия Виктор Орбан, Матеуш Моравецки и Марк Рюте – най-горещите противници и привърженици на механизма за върховенството на правото.



Те твърдят, че са нарочени, че ги използват като боксова круша, че са изкупителни жертви на една империя, управлявана в полза на силните. Унгария и Полша наложиха вето на новите разходи на ЕС за справяне с последиците от коронакризата, заставайки между най-амбициозното икономическо усилие на ЕС от създаването му - 750-милиардния еврофонд за икономическо възстановяване, и желанието на част от европейските държави да бъдат взети допълнителни мерки парите да не изтекат в джобовете на приближени до властта.


В писмо до председателите на Европейската комисия и Европейския съвет унгарският премиер Виктор Орбан, последван от полския Матеуш Моравецки и от словенския пръв министър Янез Янша, настояват че механизмът, който ще позволи злоупотребите с европейски средства, накърняването независимостта на съдебната власт и нарушенията на законността да се санкционират, е насочен срещу непослушните държави. В полския Сейм Моравецки даже посочи механизма като средство за управление на "бюрократичната олигархия", а депутат от неговата консервативна партия направо заяви, че чрез него Германия иска да завладее Полша. Само няколко дни по-късно премиерът Янша в писмо, изпълнено със заемки от корабоводенето, също изрази съмнения в нуждата от допълнителен контрол върху европейските средства.


Механизмът за законност


Механизмът, чрез който достъпът до еврофондовете за първи път се поставя в зависимост от спазването на законност, беше одобрен от европейските лидери през юли. Основният мотив - за първи път в историята си ЕС ще разполага с толкова много общи средства - 1,8 трилиона евро за 7 г. При извънредните ковид обстоятелства парите ще се отпускат при облекчени условия и затова трябва да се положат допълнителни грижи те да се разходват съобразно европейските правила.




Механизмът има дълга предистория, но до огромния спасителен фонд за коронакризата нямаше достатъчно мнозинство, за да бъде реализиран. През юли на срещата на върха на ЕС в Брюксел съпротивата срещу него, основно от новите членки, беше една от причините сбирката да продължи 4 дни и нощи. В резултат се прие текст, който казваше, че има съгласие за създаването на механизъм и се поръчваше на Европейската комисия да предложи как да работи той, така че решенията да се приемат с квалифицирано мнозинство. Тогава Унгария и Полша публикуваха отделно съвместно прессъобщение, в което обявяваха победа, заявявайки, че той никога няма да се задейства.


Европейската комисия и Германското председателство на ЕС обаче ги изненадаха като бързо представиха прототип на процедурата за санкциониране. Европейският парламент се оказа още по-впечатляващ като евродепутатите и Германското председателство успяха да го договорят само за няколко седмици. В условията на lockdown в Белгия те бяха сред малцината, на които беше разрешено да се срещат физически заради приоритетната важност на въпроса и те се справиха.


Така се стигна до компромис, според който Европейската комисия предлага да се санкционират държави при сериозни отклонения от спазването на законността. До месец след това Съветът трябва гласува с квалифицирано мнозинство предложението. Предвидена е и т. нар. "аварийна спирачка" - несъгласната с наказанието си държава може да поиска лидерите на ЕС да влязат в ролята на арбитър. Те трябва да се съберат в рамките на три месеца, през което време решението не влиза в сила.

    • За какво ще се отнемат пари?
    • Първоначалните идеи за компромис на Германското председателство предвиждаха спиране и замразяване на еврофондове, когато се установи ощетяване на европейския бюджет. В окончателния вариант на механизма, той беше разширен и може да се задейства и при:
    • - Заплаха за независимостта на съдебната власт
    • - Невъзможност от страна на властите да предотвратят или да накажат произволни и незаконни решения на публични органи
    • - Ограничаване на достъпа и ефективността на правните средства за защита
    • - Неизпълнение на присъди
    • - Органичения пред ефективното разследване, преследването или санкциониране на нарушения на закона


Какво казват Унгария и Полша?


Според управляващите в Полша, Словения и Унгария не е работа на органи на ЕС да оценяват състоянието на законността в независими държави членки. Единствено независимият съд може да излиза с подобни констатации. Тъй като механизмът предвижда решението да се вземе от Съвета, в който заседават министри от държавите членки, то този орган е политически. Затова за тях подобни решения ще политически мотивирани и ще служат за оказване на натиск и за наказване на "непослушни" държави.


Възразява се и срещу начина, по който Европейската комисия ще преценява случаите на отклонения. Механизмът предвижда това да става най-вече чрез годишните доклади за върховенството на правото, като се имат предвид становищата на организации като Съвета на Европа, Венецианската комисия, ОЛАФ, службата на европейския прокурор и др. Трите държави намират списъка на източниците твърде произволен и недостатъчно обективен.


Ето защо трите държави искат преди механизмът да влезе в сила неговата законосъобразност да бъде оценена от Съда на ЕС, като до излизането на решението, той да бъде оставен "на трупчета". Като условен срок за изчистването на въпроса те предлагат 2023/2024 г., когато ще се направи преглед на приоритетите за бюджетно финансиране. Това практически ще извади фонда за икономическо възстановяване на ЕС от обхвата на контролния механизъм, тъй като се предвижда той да действа само три години.


А другите?


Макар и очаквано унгарско-полското вето (Словения заяви, че не налага вето, а само подкрепя опасенията на двете държави), хвърли бомба в Брюксел. Съпротива на три държави срещу решение, което може да се приеме само с единодушие, предвещава дълга и тежка криза.


То ще доведе до забавяне на задействането на фонда за възстановяване и на преводите на първите траншове към страните членки. Европейската комисия планираше да заеме пари на световните пазари през април, след като парламентите в страните членки я оторизират за това, създавайки възможност за задлъжняване на Съюза. Това обещаваше парите да могат да тръгнат по предназначение от средата на 2021 г.


Не по-малки са рисковете за бюджета на ЕС, който трябва да влезе в сила от 1 януари. След изпадането на Великобритания от Съюза и увеличаването на харчовете, ЕС ще трябва да си гарантира от допълнителни приходи и увеличаване на таваните на разходите, за да покрие нуждите си. Ако новият бюджет за 2021-2027 г. не е приет, пари за всички програми няма да има, тъй като ще може да се харчи месечно само по 1/12 от настоящия европейски бюджет.


Ходът на Унгария и Полша предизвика гняв в много столици. Някои от тях решиха да го вербализират като Франция и Нидерландия. Те заплашиха, че несъгласните ще бъдат изключени от възстановителния фонд, за да не го бавят. Начин за това има чрез т. нар. "засилено сътрудничество" - механизъм, чрез който в определени политики участват само държави, които ги споделят. Такъв пример е Европейската служба на главния прокурор, в която участват 22 от 27-те държави членки. Така Унгария и Полша ще бъдат изключени от фонда и няма да е необходимо механизмът за върховенство на правото да се променя.


Нидерландският премиер Марк Рюте вече каза, че "в сегашния си вид механизмът е минимално възможният". Като говорител на "спестовните държави"- Австрия, Нидерландия, Дания, Швеция (и Финландия), той със сигурност има на своя страна и Европейският парламент, който държи на механизма като условие да подкрепи дългосрочния бюджет на ЕС. А без парламента, който все още предстои да гласува, бюджетът не може да бъде приет.

  • Най-сложно е да се предугади позицията на България поради липсата на информация за провежданата от нея политика в Брюксел. Ако се водим от логиката, България би трябвало да иска максимално бързо да получи достъп до европейските средства от следващия бюджетен период и от спасителния фонд. Данните показват, че тя би била втората най-облагодетелствена страна след Хърватия, от фонда за възстановяване, а бюджетните фондове от години са източник на почти всичките ѝ публични инвестиции. По данни на правителството България разчита на 29 милиарда евро от двата финансови инструмента.

Но нещата, както винаги са малко по-сложни, ако си припомним неотречената и недообяснената реплика на премиера Бойко Борисов към колегата му Рюте по време на юлската среща на върха, когато беше дискутиран механизма и когато той, според вестник "Файненшъл таймс" е обвинил нидерландския премиер, че иска да бъде "полицай на Европа".


Бойко Борисов и Марк Рюте на срещата на върха на ЕС през юли 2020 г.

© Copernicus Sentinel-2 Satellite Image/Maxar Technologies via REUTERS

Бойко Борисов и Марк Рюте на срещата на върха на ЕС през юли 2020 г.


Какво следва?


Германското председателство на ЕС трябва да намери компромис, който може да примири страните. Канцлерът Ангела Меркел и председателите на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския парламент Шарл Мишел, ще водят преговорите на политическо ниво с Орбан, Моравецки и Янша.


Засега преговорите са още във фазата на поставяне на условия, като повечето наблюдатели смятат, че до срещата на върха на ЕС на 2 декември, едва ли ще се стигне до пробив. Един от добрите сигнали за това ще е дали лидерската среща ще се проведе в Брюксел или по видео. Ако премиерите и президентите се срещнат физически, значи ще има шанс за компромис. Видеоформатите не се оказаха удачни за договаряне по трудни въпроси.


Няколко (случайни) съвпадения


Действията срещу механизма за върховенството на правото са един от редките случаи, в които Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) - най-силният регионален инструмент за влияние в Централна Европа, не е единна. Словакия осъди действията на Полша и Унгария, докато Чехия като временен председател, се опитва да балансира между тях.


Забележително е, че трите недоволни държави дават различни аргументи, за да мотивират отношение по един и същи въпрос. От друга страна, това би могло да е шанс да се договорят различни отстъпки за всяка от тях. Унгария тълкува механизма като оръдие за усмиряване на несъгласните с приемането на бежанци и мигранти държави, Полша - с посегателство върху съдебната си система. Словения смята, че европейските институции не трябва да участват "във вътрешни политически конфликти в страните членки".


2020 г. не беше особено успешна в отношенията на Орбан и на Полша с ЕС. Унгария загуби делата в Европейския съд срещу решението си за Централноевропейския университет, който беше принуден да се премести от Будапеща във Виена и за регистрацията на неправителствените организации, получаващи финансиране от чужбина. Полша загуби второ дело по съдебната си реформа. Наказателните процедури срещу двете държави по член 7 продължават, макар и без особен напредък. Унгария, Полша и Словения, които отказват да приемат мигранти, не успяха да убедят новата Европейска комисия да се откаже от квотите за разпределението им от граничните държави към вътрешността, и такова законодателство отново беше предложено през есента.


Скорошно проучване на Европейския парламент показа, че унгарците са най-силно засегнатите от ковид кризата що се отнася до загубата на доходи. Това би намалило подкрепата за действията на правителството в Брюксел, ако те имат потенциал да ги лишат от допълнителни европейски средства. Макар и не толкова, колко България, която ще може да вземе в повече от европейските пари, колкото 11% от БВП, Полша и Унгария ще могат да разчитат на добавка от около 3 на сто от БВП, за да подпомогнат икономиките си.


Това преизчисление на средствата от фонда за възстановяване от коронакризата ясно показва кои са държавите, които биха спечелили най-много от европейската солидарност.

Това преизчисление на средствата от фонда за възстановяване от коронакризата ясно показва кои са държавите, които биха спечелили най-много от европейската солидарност.


В Полша, Унгария и Словения властите трябва да се справят със силна втора вълна от коронавируса с огромен ръст на заразени и починали спрямо пролетта, като са принудени да вземат болезнени за икономиката мерки, които увеличават недоволството сред населението. Един външен враг, пък бил той и съюзник, е добре дошло отклоняване на гнева.


В същото време, най-гласовитите им опоненти, са процентно сред най-скромните бенефициенти на спасителния фонд и сред най-значимите нетни донори към бюджета. Те трябва да бранят парите на своите данъкоплатци от прахосване през схеми за изтичане към приближени на властта в държавите с недостатъчно силна увереност във върховенството на правото.


Рискове и страхове


На европейско ниво кризата може да има сериозни последици в зависимост от скоростта, с която бъде разрешена. Ако парите от фонда за възстановяване се забавят след лятото, може да е късно за някои държави, които ще потърсят самостоятелно спасение, а това ще разклати единството и устоите на Съюза и ще създаде препирни между съюзниците. Настроенията срещу Брюксел в редица държави, но особено сред най-бедните, които разчитат на европейското финансиране, ще нараснат като могат да стигнат до необратими щети. Нови "Брексит референдуми" няма да звучат фантастично, ако ЕС се провали да помогне на гражданите си в това, което в момента те разчитат най-много на него - икономическа предвидимост и сигурност. Във всеки случай отношенията между отделните държави ще се обтегнат и очакваната икономическа криза няма да благоприятства бързото им разрешаване. Това би отслабило ЕС допълнително.


Възможностите за компромис


В момента възможният компромис е въпрос за 1 милион евро, тъй като страните изглеждат силно непримирими. Германия ще трябва да намери решение, което да позволи на Унгария, Словения и Полша да го преглътнат, също като през лятото, когато текстът изглеждаше така, сякаш никога няма да се случи. В същото време той трябва да съдържа достатъчно гаранции за държавите, които настояват за по-сериозен контрол върху разходването на средства. Разделянето на трите държави и обезсилването им, една по една ще изисква повече време, отколкото Брюксел има на разположение и това е главният коз на Орбан и Моравецки. За толкова години опониране с Брюксел управляващите в Будапеща и Варшава се научиха, че не можеш да спечелиш, ако си сам срещу всички.


Един от най-щадящите варианти би бил сезиране на Съда на ЕС, което би забавило влизането в сила на механизма за върховенството на правото за 2-3 г и във всеки случай след изборите в Унгария. Такъв компромис изисква привържениците на механизма да са сигурни, че той не нарушава Лисабонския договор, защото решението на съда би било присъда в двете посоки. Ако магистратите на ЕС не намерят противоречие, всички страни, включително Унгария и Полша, ще са задължени да го приложат, без да могат повече да го оспорват. Ако обаче отсъдят в обратната поскока, той ще трябва да бъде погребан, поне до следваща промяна в основните договори.


Друга възможност би била изваждането на механизма за обвързване на еврофинансирането със законността от бюджета и отделянето му в самостоятелно законодателство. Това отново би решило предизборния проблем на Орбан, а вероятно и на Качински след 3 години, но би забавило още повече прилагането му. Но дори и това да бъде направено, Полша и Унгария биха имали същите механизми да отлагат приемането му, както и сега, ако няма промяна във властта. Нека само да си припомним най-голямата победа на Орбан срещу ЕС - провала на реформата на политиката за миграция и убежище.


Временното изключване на Унгария и Полша от спасителния фонд с вече описаните по-горе опасности, изглежда предпочитано от поддръжниците на механизма за върховенството на правото, защото би ги лишило от възможност за изнудване. Нидерландският премиер Рюте също има избори за печелене и то през март. Но тъй като нещата засега са в ръцете на Меркел, е малко вероятно да се стигне дотам. Да не забравяме, че тя винаги изтъква обединението на Европа като най-голямото постижение на континента след края на войните. От друга страна, партиите на Орбан и на Янша са част от Европейската народна партия, също като нейната.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK