Културата на алтернативните факти (от Доналд Тръмп до проф. Михаил Мирчев)

Социалните "медии" ни поощряват да не виждаме разликата между факти и лъжи, между информация и лично мнение или пропаганда, между научни теории и често налудни конспиративни теории.

© Юлия Лазарова

Социалните "медии" ни поощряват да не виждаме разликата между факти и лъжи, между информация и лично мнение или пропаганда, между научни теории и често налудни конспиративни теории.



През 90-те години, с въвеждането на интернет и навлизането на цялото човечество в информационната епоха, имаше една надежда, че свободният достъп до информация ще направи хората и света и по-свободни, и по-умни. Това беше особено въодушевяващо за нас, идващите от тъмната страна на "желязната завеса", където информацията се криеше или изопачаваше. Уви, четвърт век по-късно, започва да изглежда, че в глобалното информационно село, където теоретично всеки има достъп до цялата световна информация, светът оглупява.


Информацията не е знание. (И знанието не е мъдрост.) В морето от информация умните хора, тези, които умеят да я превръщат в знание, стават по-умни. Глупавите обаче, тези които не умеят да превръщат информацията в знание, стават по-глупави. Но ние, мнозинството хора, не сме нито съвършено умни, нито съвършено глупави. Или сме по-умни в едно и по-глупави в друго. Има високоинтелигентни индивиди, които са изумително наивни във всекиденвието, като и нискоинтелигентни хитреци с дарба да се възползат от определена информация за лична изгода. Но мнозинството хора във все по-многомилиардния свят не смогват и дори не се опитват да процесират достъпната им информация (примесена с дезинформация), да отсеят фактите, да превърнат фактите в знание и разбиране.


Когато цялата световна информация е в джоба ти, в "умния" ти телефон, имаш измамното чувство, че я притежаваш, че ти си умен. Но информацията, дори да я прочетеш или чуеш, няма никакъв смисъл, не съществува за теб, докато не я премислиш и превърнеш в главата си в знание.




Освен това


информационната епоха въоръжи манипулаторите,


промивачите на мозъци по икономически или политически причини, с ядрено оръжие. Дезинформацията, или таргетираната информация, наистина може да бъде оръжие за масово поразяване. Особено с възхода на социалните "медии". Социалните "медии" ни поощряват да не виждаме разликата между факти и лъжи, между информация и лично мнение или пропаганда, между научни теории и често налудни конспиративни теории. Така светът като цяло изглежда не само не поумнява, но оглупява с невиждани досега темпове.


Социалните "медии" изобщо не са информационни медии в класическия смисъл на думата. Там няма професионална журналистика. Всички там сме едновременно създатели, разпространители и консуматори на новини. Или фалшиви новини. И границата между новина и лично мнение напълно е изчезнала. Освен това всеки от нас има илюзията, че общува с целия глобален свят, но всъщност е затворен в един "мехур" от приятели, които мислят като него.


В класическата сериозна преса, независимо дали един сериозен вестник, като "Ню Йорк Таймс" или "Уолстрийт Джърнал", или "Гардиън", е по-ляв или по-десен както редакция, има ясно разграничение между репортажи за домашните и световни събития, т.е. новини, и лични мнения, изразявани от колумнисти, коментатори или от цялата редакция на изданието. "Когато фактите говорят и боговете мълчат." Така поне беше, когато всички приемаха същите факти. Когато нямаше "алтернативни факти" (термин, създаден от съветничката на Доналд Тръмп Келиян Конуей, за да защити едно фалшиво твърдение). Когато имаше


ясно разграничение между факти и мнения. Такова разграничение няма в "социалните медии".


В близкото минало имаше и ясно разграничение между серозна и жълта преса. Жълтата преса, разбира се, от "Нешънъл инкуайърър" до нашите жълти медии, има много по-широко разпространение, чете се от повече хора. Жълтите вестници се купуваха в супермаркетите и в тяк можеше да се прочете коя филмова звезда е изневерила на половинката си и с кого (независимо дали това е истина или не), че марсианци са отвлекли някого в някакво село, че има световна педофилска конспирация с център една пицария във Вашингтон, в която участват папата, Хилъри Клинтън, Том Хенкс и Далай Лама, че Бил Гейтс подготвя масово "чипиране" на света чрез ваксинация, че инцестът и педофилията са официално разрешени в Европа, че с инжектиране на белина можем да се излекуваме от коронавирус


Днес подобни глупости не само че са размесени с с реална информация и не само, че циркулират с много по-голяма скорост от реалната информация в световните медии - те вече навлизат и в изказванията на важни политици, дори лидери на световни демокрации, както в лекциите на университетски преподаватели. Едно е да чуваме лъжи и глупости от устата на Ким Чен Ун, както чувахме в миналото от Живков или Брежнев, друго е да чуваме лъжи, чисти глупости и конспиративни теории от устата на лидера на най-глямата свтетовна демокрация, Доналд Тръмп. Или от устата на университетски преподавател в най-престижния български университет - като проф. Михаил Мирчев.


Доналд Тръмп в един момент твърдеше че коронавирусната пандемия е някаква конспирация срещу него. В друг момент казваше, че може би може да се лекува с инжектиране на белина. Сега твърди, че не е загубил изборите, а убедително ги е спечелил и се е случила някаква колосална изборна измама.


Твърдението му не е подкрепено с никакви факти. Но много хора му вярват.


Проф. Михаил Мирчев в университетски лекции твърди, че в Европа има широко движение за узаконяване на педофилията и инцеста, че "тоталният контрол става" чрез масово ваксиниране, чe 5G технологията води до масово облъчване и нарушаване на имунната система на хората (от там - коронавирусната пандемия). Разбира се, всичко това е дело на задкулисното световно правителство, от което може да ни спаси не друг, а Доналд Тръмп.


Разбира се има и авторитарни лидери като Путин, които с охота (и професионално умение, добито от работа в съветските тайни служби) подпомагат разпространението на алтернативни факти и конспиративни теории с цел да се подкопае самата идея за свобода на словото и информацията - този фундамент на демокрацията.


Глупавите или неуките хора винаги са били много повече от умните и образованите. (Всъщност никога не е имало толкова много грамотни хора, колкото сега, макар че грамотността още не е образование или знание.) Но винаги е имало ясно разграничение между сериозна преса и сериозна наука и мълви за таен сатанински, еврейски, хомосексуален или марсиански заговор. Днес изглежда това разграничение е изчезнало. С решаващата помощ на "социалните медии". Но


контракултура на "алтернативните факти" навлиза и в политиката, и в университета.


Това ни е познато от комунистическо време, но тогава, поне в последните декади на комунизма, повечето хора ясно си даваха сметка, че властта ползва медиите и образованието като пропагандни оръжия. Това дори официално се казваше - и то с гордост. И повечето хора вярваха, че има реална информация и истинската свобода на словото, от другата страна на "желязната завеса", в демократичния свят.


Краят на една епоха, или Мутренската култура и залезът на Запада
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

По-умни и по-свободни ли станаха хората в информационната епоха, 25 години след въвеждането на интернет и навлизането ни във виртуалното информационно пространство?


Коронавируснатана пандемия ускорява и засилва тези плашещи процеси - нараства ролята на социалните медии, където няма разлика между факт и лъжа, между информация и мнение, между истина и "алтернативен факт". Но също така нараства и броят на хората, дори в развитите страни, които обедняват, губят работата си, чувстват се отхвърлени от системата. Тези хора охотно приемат за истина всякакви конспиративни теории за тайното световно правителство и задкулсната власт - на педофили кръвопийци и рептили, които искат да ни чипират чрез ваксинация.


Алтернативните факти, както фантастичните филми, могат да ни дадат лесно обяснение (и лечение) за собственото ни нещастие. И за чувството ни за отхвърленост от реалния свят.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK