© Юлия Лазарова
Той променя принципите си, думите си, дори облика си толкова често, колкото е нужно, за да се харесва на възможно най-голям брой избиратели
Коментарът е препубликуван от "Дойче веле". Заглавието е на "Дневник".
"Ние, държавниците, трябва да вземем трудни, но мъдри решения, които да ви убедим заедно да прилагаме и изпълняваме" - тази крилата мисъл роди Бойко Борисов по повод на новите ограничения заради Ковид-19. Държавник ли е обаче лидерът на ГЕРБ? Ако не е, какъв политик е и каква е цената, която обществото плаща за неговите политически авантюри?
Ковид-19, медии и съд
Да започнем от крайно непоследователните мерки на правителството срещу кризата с коронавируса. През пролетта на 2020 г. имаше затваряне на цели населени места, строгост, военна дисциплина; после - тласък в съвсем противоположната посока. През лятото властите "умно пуснаха вируса да вилнее" - както отново сам се похвали премиерът. Нима е изненадващо тогава, че преди дни България оглави класациите в ЕС за най-много починали от Ковид-19 като процент на 1 млн. души? Борисов така и не се научи дори да носи предпазната маска както трябва. Стана системен нарушител, получи забележка от Меркел, сам се разболя, но не си взе поука. Какво послание отправя той към обществото с това поведение? Какъв пример дава?
Противоречивото поведение на Борисов, който насърчи публичния сблъсък между лекари, защитаващи коренно различни тези спрямо пандемията (Мангъров, Мутафчийски, Костов и т.н.), обърка и влуди още повече хората. И докато ние още дебатираме дали и какви да са по-строгите мерки, френският президент Макрон обяви, че пикът на втората вълна на Ковид-19 във Франция е преминал, като дори се обмисля постепенно отслабване на локдауна, наложен там.
Самохвалството на Борисов и спорното му лидерство по отношение на Ковид-19 е симптоматично за безочието на ГЕРБ. По случай 10 ноември тази година например премиерът се провъзгласи за "демократ по душа". Същевременно обаче това е министър-председателят трети мандат, при който златната верига, с която много български медии са приковани в политически зависимости от силните на деня, доби невиждани размери. В някои отношения днешната ситуация в обществените медии напомня силно на онази през комунизма. И днес някои журналисти треперят от страх пред управляващите. А какво да кажем за прокуратурата, за съдебната система изобщо, които са на ръчно управление от представителите на управляващия политически "елит"?
Съмнявам се, че г-н Борисов, с неговата милиционерска биография и доказана преданост към БКП, е истински загрижен за здравеопазването, независимата съдебната система и медии в България. А какъвто е Борисов, такива са и неговите "остриета" партийни функционери.
Те продължават с бисерите в защита на Борисов
Трябва ли да припомняме как неотдавна Тома Биков обвини световните медии в зависимости от българската опозиция - целта била да се очернят и принизят постиженията на г-н Борисов и ГЕРБ? Вчера Европейският парламент прие нова резолюция - след като наскоро прие резолюция специално за върховенството на правото в България. Новата резолюция е за състоянието на медиите в ЕС. Макар България да не е спомената изрично в текста, на нея са присъщи много от недъзите в медийната среда, критикувани в документа. Осъждат се например опитите на "някои правителства" да "контролират обществените медии" и да ги превърнат в източници на "проправителствена пропаганда". Какви ли бисери в защита на мъдрия демократ и държавник Борисов този път ще снесе г-н Биков? Или може би сега ще се престори, че казаното в документа "нас не ни касае"?
А по повод на главоломно увеличилите се смъртни случаи от Ковид-19 в България отново г-н Биков заяви, че причината за фаталните изходи от заболяването била, че по принцип хората в България били по-болнави. Причината била в "лошия здравен статус на населението". Кой напъди медицинските сестри и лекарите от България, г-н Биков? Кой носи отговорност за това, че повечето болници изглеждат сякаш бомба е паднала върху тях? А, както казваше покойният проф. Чирков още преди години: без да има добре оборудвани болници, не може да има добри специалисти.
Юридическото светило на ГЕРБ Десислава Атанасова пък, вместо да приеме с наведена глава срамното, очаквано фиаско на неграмотно написаната конституция, обвини опозицията, че не си вършела работата. Ако действала както трябва, опозицията щяла единодушно да гласува за свикване на ВНС. Ти да видиш! Екзотична политическа логика или арогантност се крие зад подобни "заключения" и натрапени "уроци" по парламентаризъм?
Държавник или демагог?
И какво е заключението от всичко това? Знаем го. Не е нищо ново: Борисов не е държавник, а демагог, който услужливо тича след обществените настроения. Той променя принципите си, думите си, дори облика си толкова често, колкото е нужно, за да се харесва на възможно най-голям брой избиратели. И може да предизвика завист дори у хамелеоните.
"Хвърчилата се издигат най-високо, когато са срещу вятъра, а не с него", е казал Уинстън Чърчил. Истинският лидер е първопроходец. Държавникът носи в себе си нещо от дързостта на откривателя; има смелостта, в името на ценностите, убежденията си и общественото благо, да проправи път сред камънаците и тинята - дори ако това означава да бъде окичен с трънен венец.
Когато обаче зад държавното кормило стои един самовлюбен човек, дори и нормалната, всекидневна дейност на институциите не върви както трябва. А какво става, когато сме подложени на тежки изпитания? Горко на България с тези самозвани "мъдреци".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
