© Велко Ангелов
Ако ВАС утвърди противоречивата си практика, това би означавало, че ще скрие две трети от агентите, кандидати за депутати.
"Дневник" публикува със съкращения коментара от сайта "Държавна сигурност". Днес Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) гласува да се преформулира въпросът по тълкувателно дело №9 от 2019 г., свързан с прилагането на закона за досиетата. Възможностите от произнасянето са две - съдът да се върне към своята утвърдена в първите десетина години от приемането на закона за досиетата (2006 г.) практика или в края на процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби да опъне чадър и да попречи на публичното им осветяване.
През последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество - на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.
Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии, случайно или не, са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.
Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото
Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.
В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един-единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.
Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКП/БСП/ДС в началото на прехода.
И затова възложи на комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда, само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.
Преди година и половина
Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на осветяването на сътрудниците на ДС, говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание на ВАС отказа да спази конституцията и не излезе с решение.
В каква посока ще се развие дебатът на Общото събрание на ВАС и какво решение ще бъде взето - предстои да разберем, но е реална опасността съдът в самия край на изпълнението на закона за досиетата да опорочи досегашния труден и изпълнен с перипетии път за осветяването на агентите.
Има опасност ВАС да отнеме правото на обществото да бъде информирано за агентите на комунистическите служби
В лошия вариант е напълно възможно да се стигне до това ВАС да наложи цензура върху дейността на комисията и да се опита да ѝ запуши устава с фалшиви юридически аргументи, с които на практика ще опъне чадър и ще попречи на разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.
В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега сме на колебаеща се крачка от това чрез една съдебна институция като Върховния административен съд да бъде отнето правото на обществото да има информиран избор.
Ще дам само два примера какво на практика би се случило, ако ВАС реши да се самоопозори и да осакати най-важния принцип в закона за досиетата, приет от Народното събрание, а именно да се знае кой от агентите на какви ръководни постове е бил или кандидатства.
Пример от последните парламентарни избори: Какво би станало, ако
Нека да погледнем какви хора са кандидатствали за народни представители на последните парламентарни избори през март 2017 г.
Тогава комисията провери 4060 кандидати, от които огласи 81 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.
От тези 81 сътрудници, кандидати за народни представители, за 52 души комисията вече е установила тяхната принадлежност към тоталитарните служби с предишни свои решения и през 2017 г. само обявява тяхната принадлежност отново, но в новото им качество - на кандидати за лица за ръководна длъжност (народен представител), тъй като законът за досиетата я задължава да обяви тези кандидати.
Ако ВАС утвърди противоречивата си практика, това би означавало, че ще скрие две трети от агентите, кандидати за депутати! Две трети, представяте ли си!!!
Същото би се случвало при всички следващи избори - за парламент, за общински съветници и кметове, за евродепутати и т.н.
Комисията е осветила вече над 14 000 сътрудници. Каква огромна информация за мрежи и влияние на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА би скрил от обществото съдът.
Дано ВАС да бъде осенен от светлината на истината, прокарана от парламента със закона за досиетата през 2006 г. при един рядко виждан политически консенсус след толкова лъкатушения и опити тази истина да бъде скрита от противниците на отварянето на досиетата на репресивния апарат на БКП.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
