Приятно ми е, Стийл. Кристофър Стийл

Реалността поднесе наготово на Холивуд един нов сериал за Джеймс Бонд. В истинския живот този Бонд се казва Кристофър Стийл.

© Associated Press

Реалността поднесе наготово на Холивуд един нов сериал за Джеймс Бонд. В истинския живот този Бонд се казва Кристофър Стийл.



"Дневник" публикува всеки понеделник следизборна поредица за САЩ от оперната певица Александрина Пендачанска. Тя, освен с успехите си на сцената, е известна със силната си гражданска позиция и интерес към случващото се в България и по света. След множеството ѝ пътувания в САЩ, където живее през 2002 г., се заражда и по-сериозният ѝ интерес към американската политика.


Като цитира авторитетни и достоверни източници, г-жа Пендачанска дава контрапункт на надигащата се пропаганда от лагера на действащия президент. Отношенията на Доналд Тръмп с Русия са една от най-големите интриги по време на неговото управление и в първата част проследи руската връзка на Доналд Тръмп още преди падането на Желязната завеса. Втората част беше за част от щаба на президента, свързан с Москва. Днес четете третата част.


Бих участвала в залагане на тема кой актьор кого ще изиграе в бъдещите шпионски филми за Тръмп. Сигурна съм, че ще има много такива. Понякога разпределям наум ролите в тези филми и се улавям, че реалността е поднесла наготово на Холивуд един нов сериал за Джеймс Бонд. В истинския живот този Бонд се казва Кристофър Стийл, а на екрана си го представям изигран от актьора Колин Фърт.




Истинският Кристофър Стийл е британец също като филмовия герой Джеймс Бонд. Разликата е в това, че Стийл си има семейство - той живее с жена си, четирите си деца и трите им котки в английското графство Съри.


Другото, което го отличава, е, че дори в шпионските филми за Джеймс Бонд досега не сме виждали сюжет, в който агент 007 разследва връзки между Русия и американски президент. Но, както вече знаем, животът предоставя далеч по-оригинални сценарии от Холивуд.


Кой е Кристофър Стийл


Стийл е един от онези, които предупреждават за опасността Тръмп да стане президент още през 2016 г. Ето как се стига дотам.


Стийл завършва политически и социални науки в Кеймбридж през 1986 г. Малко след дипломирането си е привлечен от британското разузнаване МИ6 и е включен в програмата им за разузнаване и следене на СССР. От 1990 до 1993 г. работи в британското посолство в Москва. Това означава, че Съветският съюз се разпада буквално пред очите му.


Стийл говори свободно руски. След Москва е назначаван в Париж и Афганистан.


От 2006 г. той оглавява секцията на МИ6 за Русия. През същата година през ноември в Лондон е отровен бившият руски агент и критик на Путин - Александър Литвиненко. Стийл ръководи контраразузнавателното разследване за убийството му. В официалния доклад на британските служби е потвърдено становището на Стийл, че Литвиненко е отровен от ФСБ (бившето КГБ) с чай, в който е имало радиоактивно вещество - полоний 210.


От 2009 г. Стийл не е пребивавал на руска територия от съображения за сигурност. Той не е обявяван публично за персона нон грата, но служител на ФСБ го е наричал "враг на майка Русия".


Американските и британските разузнавателни управления работят в тясно сътрудничество в тези години и докато Стийл ръководи "руските" операции на МИ6,


докладите и анализите му често са включвани в дневния брифинг и на американския президент.


През 2009 г. Стийл напуска МИ6 и заедно със своя колега Кристофър Бъроус създава частната компания Orbis Business Intelligence. Тя разследва какво ли не, свързано с Русия - от подкупи за ФИФА до мрежи за хазарт и пране на пари, а докладите му стигат до американското Федерално бюро за разследване (ФБР). Част от откритията му довеждат до Trump Tower, където живеят някои от разследваните. Например човекът с мрежата за хазарт - Алимжан Тохтахунов, който успява да избяга от американските власти, но през 2013 г. се появява в Москва на организирания от Доналд Тръмп конкурс за красота "Мис Вселена". Двамата седят един до друг.


"Все едно всички криминални пътища водеха до Trump Tower", споделя Стийл пред приятели, твърди журналистката Джейн Майер в Ню Йоркър.


Поради високо ценената му експертност и доказалите благонадеждността си негови източници в Москва, Кристофър Стийл е многократно използван от американското и други западни разузнавания.


През пролетта на 2016 Стийл ръководи Project Charlemagne за намесата на Русия в изборите и политическия живот на Франция, Италия, Великобритания и Германия. Заключението на доклада му гласи, че чрез помощта за екстремистки групи и крайно десни политически партии в тези страни Кремъл цели да разруши стабилността, либералната демокрация и в крайна сметка, самия Европейски съюз.


По това време до Брекзит остават броени дни.


В същото време Америка се готви за избори.


Изборите в САЩ, 2016 г.


Компанията Orbis се включва в едно вече започнало разследване, тръгнало от самата Републиканска партия и поето нататък от кампанията на демократите - да проучи някои от участниците в надпреварата за номинацията на Републиканската партия за президент, сред които е и Доналд Тръмп.


През юни 2016 Стийл започва да се натъква на информация от дългогодишно отглежданите си източници, която, според думите му "изправя косата". Осъзнал, че всичко това "далеч надминава партийните интереси" и е въпрос на национална сигурност, в края на юли Стийл предоставя първите си рапорти на британското разузнаване и на ФБР. Бюрото, според собствените му думи, реагира с "шок и ужас". ФБР приема сериозно тези документи и иска от Стийл да представи още. Информацията, подадена от него, се засича и от сведения от австралийските служби, стигнали до ФБР.


Тогава започва контраразузнавателното разследване Crossfire Hurricane.


В опит да получи надпартийна подкрепа в борбата срещу намесата на Русия в изборите, в средата на септември 2016 г. президентът Обама кани лидерите на Демократическата и Републиканската партии в Белия Дом и ги информира за течащото разследване. Лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл изразява възражения и се противопоставя на публичното оповестяване на информацията срещу Тръмп толкова близо до изборите. Съпругата на Макконъл, Елейн Чао, става министър на транспорта в правителството на Тръмп няколко месеца след това.


И докато републиканците блокират информацията за руската намеса и подкрепата му за Тръмп, тогавашният шеф на ФБР Джеймс Комей докладва на Конгреса, че Бюрото продължава работа по имейлите на Хилари Клинтън, които неправомерно са били прехвърлени на частен сървър, докато тя е държавен секретар. Това предизвиква скандал и най-вероятно се отразява по-късно на изборния ѝ резултат.


С напредването на времето и пред реалната възможност Тръмп да бъде избран, Стийл предприема отчаяни действия. На 31 октомври 2016 г., седмица преди изборите, в новинарския либерален сайт Mother Jones излиза материал на журналиста Дейвид Корн, в който Стийл е цитиран, без да се разкрива самоличността му. Журналистът го представя като западен ветеран - шпионин, и излага част от разкритията: "Руският режим е разработвал, поддържал и помагал на Тръмп най-малко от 5 години. Целта, желана от Путин, е да подбуди разцепление и разделение в западните съюзници". И още: "Кръгът около Тръмп е приемал постоянен поток от разузнавателни материали от Кремъл, включително за демократите и другите му политически съперници". И пак:


"Руското разузнаване има компромати срещу Тръмп, събирани по време на посещенията му в Москва, и би могло да го изнудва".


От материала става ясно за първи път, че ФБР притежава тази информация, а въпросът, поставен от Корн, е дали ФБР води разследване по този въпрос.


Само седмица преди изборите, тази новина потъва в информационния поток от новини и скандали. На 8 ноември Доналд Тръмп е избран за 45-и президент на САЩ.


"Досието Стийл" споменава включително и една сексуална перверзия, наречена "златен дъжд", която се е разиграла в Москва през 2013 г. с участието на Тръмп. Това се превръща в най-неумело пазената тайна във Вашингтон. Всички знаят за съществуването на документа и всички си го подхвърлят като горещ картоф. И така до декември, когато досието достига до Джон Маккейн - сенатор, бивш кандидат за президент от Републиканската партия, герой от войната във Виетнам и председател на военната комисия към Сената.


Маккейн, иска среща с шефа на ФБР Джеймс Комей и на 9 декември му връчва целия доклад. Така най-после "Досието Стийл" стига до най-високото ниво и на 5 януари 2017 е включено в дневния брифинг на президента Обама. Следобед на 6 януари четиримата най-високопоставени американски служители по сигурността - директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър, директорът на ФБР Джеймс Комей, директорът на ЦРУ Джон Бренън и директорът на Националната служба за сигурност адмирал Майк Роджерс отиват на крака в Trump Tower и представят на новоизбрания президент Тръмп документа, в който експлицитно е разказано как руски проститутки уринират върху леглото му. Не е ли по-добро и от филм?


Четири дни по-късно излиза факсимиле на цялото досие на Стийл в BuzzFeed, а на 11 януари The Wall Street Journal разкрива самоличността на Кристофър Стийл.


На него не му остава нищо друго, освен да събере жена си и четирите си деца, да даде котките си за отглеждане на съседите и да изчезне. Появява се отново след два месеца в Лондон.


Що се отнася до "Досието Стийл", то съдържа 17 рапорта сурови разузнавателни сведения, събирани от юни до декември 2016 г. Общо 35 страници, които чакат своя режисьор.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK