Прецакаха Немеца

Прецакаха Немеца

© Велко Ангелов



"А бе, Немец, к'во ще кажеш за България?" е коментарна колона на германеца Кристофер Неринг специално за "Дневник". Представяме текстовете му така, както ги е написал на български.


Гутен таг, България! Немеца е. Нали Ви обясних, какво-що Ви пиша? Оригинален, 100%-ов германец съм аз, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата. Ама тези неща често се провалят, защото некой ги прецаква.


Прецакаха ме! Колко често съм го чувал? Или по-скоро: Колко често сте го чували Вие? Още от първото ми идване в България разбрах, че израза "да прецакаш някого" май е много важен. И то във всичките му варианти: прецаквам, измамвам, излъжа, пре...вам, изиграя, изхитря и надхитря и много повече.




Малеее, копеленце мило, колко много думи този език знае за такиви неприятности? Май става въпрос за нещо много важно, щом все некой се занимава да измисля все нови думи за тази дейност.


Е, има и защо.


"Виж са, Немеца", тръгва един познат да ми обясни, "българина го е страх да не бъде прецакан. Голем страх!". Хм, май малко по-честичко му се случва, значи, май и много хора обичат да прецакват съгражданите си.


"Ама тук не си прав, Немеца, никак даже. Може и времето да те прецака...или гравитацията!"


Егати якото, т'ва не бех чувал, че дори гравитацията може да прецака българина. Много активно изпълнение от страна на тази гравитация, ама нали и тя (и времето също, в интерес на истината) е една от невидимите власти у България. Мене лично пък никога не ме е пипнала тази гравитация, ама редовно ме нападат различни неоживени предмети. Бутат се с мене, блъскат ме - ама чак да ме прецакат? Не знам, приятелю, не знам.


Ама ме прецакаха доста хора. Просто нема какво друго да ви кажа, прецакаха и Немеца. И го прее...аха, и го излъгаха и го надхитриха. Ех-хе, кави страхотни човешки ексемпляри Немеца е успял да намери в тая държава. Почвам:


Немеца дойде и нали требва да живее некъде, което значи, че се налагаше да си намери апартаментче. И то хич не е лесно. Обаждаш се като германски познат, почваш с "добър ден...моля...бихте ли могли да...ако обичате...благодаря" и тъй подобни, съвсем излишни учтивости. Ама другарката на другия край на линията само вика: "Ама Вие откъде сте? Много странно говорите." - "Ми, от Германия съм." - "А, от Германия, ок! Ама слушайте, цената на апартамента не 400 лв кат' в обявата, а 600 лв." - "Аха! Изчакайте само един момент, че ме търсят по другия телефон."


Затворих и помолих една приятелка да се обади след 20 минути за същия апартамент. Опа, каво излезе?! Цената беше 400лв, като в обявата, ама само за чистокръвни българи, другарко!


И тъй, нашето момче все още нямаше апартамент. Айде да се пробваме с агенция, че иначе май не става.


Отиваме на оглед в "Западен парк", апартаментът бе доста приличен, с балкон, парно и изглед към парка. След тоя тур от 10 апартамента, от които единият по-зле от другия, мога да ви кажа, че този бе голема работа.


Само дето собственикът бе решил да ни прави номера. Беше бившо ченге и изведнъж почна да ни рецитира едни съчинени стихотворения. И след това ме пита за 5 лева, като депозит, които да го убедят в сериозните ми намерения. Е, каква шамандура! Целият този цирк отне почти 2 часа. Ми, да беше ходил некъде да бачка, щеше да заработи повече от петте кинта, си мисли Немеца. Ама - Вие го знаете - целта беше да прецака некой. И да го прее..е. И излъже. И измами.


Яко занимание, май се кефи тоя много на това, което направи. Ама единствен ли съм аз, който смята целия този номер за загубено време и енергия?


Продължавам.


Най-накрая една лелка имаше милост и даде приличен апартамент на прилична цена на Немеца. Ама интернет немаше, а то с ега-ти-бързия-интернет у България хич не е лошо да си имаш достъп до мрежата.


Отива Немеца при един от немногобройните оператори и иска да го включат и него към това дигитално чудо. "Еми, не може, господине." - "Защо не може?" - "Е, не сте български гражданин." - "Не съм, ама това не пречи. Ето личната ми карта, ето договор за наем на апартамента, ето и паричките." - "Еми, не може, не сте български гражданин, нали ви казах."


Помислих една секунда дали има смисъл да изброя на жената разните основни правила в Европейския съюз, според коите всички граждани на съюза имат същите права и съответно май и небългарски граждани могат да сключат договори за интернет. Каво мислите - имаше ли смисъл?


Ми, нямаше, прецакаха ме.


Ама реших проблема по лесен и много български начин: пратих един познат-примерен-български-гражданин при оператора да сключи договора. Веднага стана, дори без документи.


И тъй, Немеца вече има апартамент с работещ интернет и спокойно може да излиза да ги гони каките и да се среща с другите пичове. Обажда се на такси да го закара за срещата. Яко чудо, тия български таксита и таксиджии, ама ще Ви разкажа по-натам и за тях. Тук само за прецакването: Качва се Немеца близо до Орлов Мост в таксито и трябваше некъде до хотел "Плиска" да ме откара, ама още не се ориентира много добре у София. И шофьорът май го бе разбрал.


Почва един хубав тур из по-нецентралните квартали на София. Караме, караме, караме, не се вижда край. След пет минути по телфона се обаждат от компанията, която чака Немеца. Крещят на таксиджията, да го закара веднага, че са разбрали вече за каъв номер става въпрос. И така, спираме. Турът продължи 30 минути и таксиметъра показва 11 лева и нещо.


Пуска ме на 100 метра от мястото дето ме чакаха. И си знаеше защо, че бяха се събрали 6-тима кочове да му разкажат една или друга мила дума. Е, мамка му на шофьора и на тия 12 лева. Ама вижте сега, какво до ден днешен ме вълнува - цялото това нещо за 6 евраци? Сериозно ли? Единият 2 часа ти цитира безмислени стихотворения, за да те одруса с 5 лв, другият те разхожда половин час за 12 лв. Да бяха работили нормално, щяха да изкарат същите пари.


"Да бе, немеца, ама ти не разбираш: не го правят за парите."


Да, де, ясно ми е. Не го правят САМО за пари. Правят го като спорт, като хоби, правят го, за да могат на масата в кварталната кръчма със събутилниците си да се радват как са прее..али некой и да инвестират цялата си печалба в 5 бутилки "Каменица".


Добър ден, приятно ни е, нещастници сме, прецакваме хората, с какво можем да бъдем полезни?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK