Отново не се изпълнява нищо от препоръките на Венецианската комисия

БХК настоява да не бъде приеман законопроектът за допълнение на НПК, с който се създава фигура на прокурор, който да разследва главния.

© Юлия Лазарова

БХК настоява да не бъде приеман законопроектът за допълнение на НПК, с който се създава фигура на прокурор, който да разследва главния.



"Дневник" публикува становище от адвокат Адела Качаунова, директор на Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. То се отнася за разглеждания днес в Комисията по правни въпроси в парламента законопроект за изменение и допълнение на НПК, с който се въвежда избор от ВСС на специален прокурор със 7-годишен мандат, който да разследва евентуални престъпления, извършени от главния прокурор. Документът е адресиран до председателя на парламента Цвета Караянчева и председателя на правната комисия Анна Александрова.


Уважаема госпожо Караянчева,


Представям и моля да разгледате настоящото становище по законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), № 054-01-110/03.12.2020 г., внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 03.12.2020 г. Смятаме, че така предложеният законопроект не следва да бъде приеман. Основанията ни за това са следните:




Предложената фигура на "прокурор по разследването срещу главния прокурор" не изпълнява препоръките за независимо разследване на главния прокурор и е пореден опит да се заобиколи силната нужда от намаляване правомощията на главния прокурор в България.


Фактът, че главният прокурор простира правомощията си върху всички прокурори е причина за осъждането на страната по делото "Колеви срещу България" от Европейския съд по правата на човека през 2009 г. ЕСПЧ изрично подчертава, че в българското законодателство няма гаранции за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници:


"Съд[ът] приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на Главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Ф. е Главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него" (§ 209 от решението).


Под задължение за ефективно разследване ЕСПЧ в своята практика включва всички етапи на наказателното производство, включително повдигането и поддържането на обвинение, което е изключително правомощие на прокуратурата.


Неизпълнението на решението "Колеви" продължава вече 12 години, а през 2019 г. Комитетът на министрите прие междинна резолюция по това дело, което е стъпка към наказателна процедура.


2019 г. беше изпъстрена с редица събития, породени от опитите на управляващите да предложат механизъм, който би удовлетворил изискванията на Комитета на министрите от една страна, но от друга не би намалило властта, концентрирана в главния прокурор. Тези опити не бяха успешни. Конкретно относно законопроекта за допълнение на НПК от декември 2019 г., Комитетът на министрите отбеляза, че законодателните предложения изглеждат недостатъчни да изпълнят изискванията за институционална, йерархична и практическа независимост на разследване срещу главния прокурор и неговите/нейните заместници, а фигурата на "специален прокурор", избиран от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), не отговаря на твърдата покана от Комитета на министрите към българското правителство да приеме реформи, които да направят невъзможно влиянието на главния прокурор върху избора на лицата, които да го разследват.


Сегашното предложение не се различава съществено от предходното, фигурата на прокурор по разследването, макар и избиран от пленума на ВСС, отново е институционално и йерархично подчинена на главния прокурор, тъй като освен всичко кандидатурите се предлагат единствено от членовете на прокурорската колегия.


Предвидената подсъдност пред Специализирания наказателен съд е представена в мотивите, като гаранция "в повече", но всъщност неутрализира и без това формалните промени в статута и отчетността на главния прокурор.


В мотивите на законопроекта се декларира, че е изключен всякакъв друг контрол или надзор чрез неприлагане на разпоредбите на Закона за съдебната власт (ЗСВ), относими към правомощията на главния прокурор, в това число и възможностите за методически указания по чл. 126, ал. 2 от конституцията. Това обаче очевидно е непостижимо с предложените промени, тъй като актовете на главния прокурор в изпълнение на конституционното му правомощие да ръководи методически всички прокурори са едновременно тайни и недостъпни за обществото, задължителни за всеки прокурор и са в състояние на практика да засегнат всички аспекти на упражняване на прокурорските правомощия.


Въпреки че решението на Конституционния съд по конст. д. № 15/2019 г. е в смисъла на това, че главният прокурор не би могъл да влияе на разследване срещу него, тъй като е приложим принципът nemo judex in causa sua, трябва да се има предвид, че законопроектът няма да преодолее констатираната в решението "Колеви срещу България" липса на механизъм за контрол на главния прокурор. Това беше и изрично подчертано в Становището на Венецианската комисия от 6 - 7 декември 2019 г. относно законодателните предложения за изменения в НПК и ЗСВ.


За да се постигне изпълнение на решението "Колеви", Комитетът на министрите посочи ясно две общи препоръки, които повтори след разглеждането на тази група дела в началото на декември 2020 г.:


1. да се въведе съдебен контрол на повече прокурорски постановления и най-вече на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство и


2. да се намали влиянието на главния прокурор върху магистратите чрез разнороден подбор и състав на прокурорската колегия на ВСС, въпросите относно председателите на двете върховни съдилища да се решават от съдебната колегия на ВСС и да се увеличи броя на съдиите, избирани от съдии във ВСС.


Нищо от тези препоръки не е включено в настоящия законопроект.


Предвид изложеното, настояваме законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, №054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3.12.2020 г. да не бъде приеман.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK