Социалната политика в България не постига желаните резултати

Разходите са значително по-ниски в сравнение с ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни.

© Георги Кожухаров

Разходите са значително по-ниски в сравнение с ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


На фона на пандемията от пролетта, последствията от нея, настъпилата втора вълна през есента и предстоящите избори през 2021 г. темите за бедността, неравенствата и социалната политика остават на заден план. Има всички основания обаче да смятаме, че настоящата икономическа криза засяга неравномерно отделните бизнеси и домакинства, а в част от случаите това ще изостри недостатъците на съществуващата система за социално подпомагане.


Ефективността на социалната политика в сравнителен аспект е предмет на нов доклад на ИПИ, който ще бъде достъпен на нашия сайт до края на годината, като в следващите редове представяме накратко основните изводи от анализа.




Въпреки продължаващата конвергенция на доходите - БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност през 2019 г. е 53% от средното за Европейския съюз в сравнение с 40% през 2007 г. - те остават на най-ниските нива в ЕС, а делът на населението в риск от бедност - на най-високите. Докато икономиката расте сравнително бързо, например в периода 2015-2019 г., социалните плащания се увеличават и проблемът изглежда като да е под контрол, но това е като замитане на проблемите под килима.


Дебатът за бедността и неравенствата в България често се свежда до дебат за данъчната система


и това колко е "честно" физическите лица да плащат еднакъв дял от доходите си - 10% - и защо тези с по-високи доходи не плащат повече. Реално, социалната политика не се вълнува от това колко "честни" са приходоизточниците, а от количеството на събраните средства, като през 2019 г. 5% от данъкоплатците плащат 30% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица. С други думи - лицата с по-високи доходи имат значително по-голямо участие при финансирането на публичните разходи.


Сред основните индикатори за измерване на подоходното неравенство е Коефициентът на Джини, който измерва до каква степен разпределението на доходите в икономиката се отклоняват от перфектното (равномерното) разпределение. На база на изследването за доходите и условията на живот (EU-SILC) Евростат публикува три различни изчисления на коефициента на Джини в зависимост от разреза на доходите на населението.


Примерът на България е достатъчно красноречив за ефекта от данъчната политика върху неравенствата. Още с въвеждането на плосък данък върху доходите на физическите лица през 2008 г. неравенството в България, измерено чрез Джини коефициента на еквивалентния разполагаем доход преди пенсии и социални трансфери, е почти идентичен със средно претегленото му ниво в страните членки на ЕС, повечето от които имат пропорционално подоходно облагане.


Нещо повече - нивото на неравенствата в България по този показател остава под средното за ЕС чак до 2015 г. Вярно е, че то се увеличава след 2009 г., но същото може да се каже и за средното ниво в ЕС, което е още един аргумент за това, че данъчната политика сама по себе си не оказва значително влияние върху неравенствата в дадена страна.


Графика 1: Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход след данъци и осигуровки и преди пенсии и социални трансфери в България и среднопретеглено за ЕС


*Данните за ЕС включват Великобритания**Има прекъсване в данните за България през 2016 г., което ги прави несравними с предходни години; не са публикувани данни за Великобритания след 2017 г.

© Евростат, изчисления на ИПИ

*Данните за ЕС включват Великобритания**Има прекъсване в данните за България през 2016 г., което ги прави несравними с предходни години; не са публикувани данни за Великобритания след 2017 г.


Проблемите при борбата с бедността и неравенствата в България са значително по-ярко изразени в пенсионната и социалната политика, които не постигат основната си цел - осигуряване на достатъчен заместващ доход и в резултат - намаляване на риска от бедност. Въпреки положителната тенденция при пенсионната политика в страната - Джини коефициентът през 2018 г. намалява с 11,5 пункта след изплащане на пенсии в сравнение с 10,5 пункта през 2008 г., напредъкът е минимален и България все още изостава значително от средните за ЕС нива.


Заедно с това се наблюдава и влошаване при намаляването на неравенствата в периода 2017-2018 г., които се характеризират с високи темпове на икономически растеж и ръст на доходите. Нещо повече - разликата в ефективността на пенсионната политика (понижението в Джини коефициента) в България и средно за ЕС се увеличава от 3,2 пункта през 2008 г. до 5,3 пункта през 2018 г. Това показва, че тази политика не само не е достатъчно ефективна за намаляване на неравенствата в страната спрямо средноевропейските нива, но и ефективността ѝ се влошава.


Дежурното обяснение за слабия резултат от пенсионната политика е, че за нея се отделят малко средства, но данните не подкрепят тази хипотеза. Разходите за пенсии в България се увеличават от около 6,2% от годишния БВП в периода 2006-2008 г. до около 9,4% в периода 2009-2018 г. Това е


увеличение от над 50%, докато в същия период средните разходи за пенсии, в ЕС се увеличават с около 11%.


Въпреки стръмното увеличение на разходите за пенсии в България то има недостатъчен ефект при борбата с неравенствата, тъй като разликата между намаляването на бедността в България и средното ниво за ЕС се увеличава.


Казано по друг начин, през 2018 г. България харчи 8,9% от БВП за пенсии и постига понижаване на неравенствата в размер на 11,5 пункта в Джини коефициента, докато средният разход в ЕС е 10,1% от БВП, който води до понижение на неравенствата в размер на 16 пункта от Джини коефициента. Това означава, че с допълнителен разход от 1 пр.п. от БВП в средно за ЕС политиката постига близо 35% по-добър резултат в намаляване на бедността в сравнение с България


Графика 2: Разходи за пенсии, като дял от БВП, и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след пенсии, но без социални разходи, в България и средно за ЕС


Социалната политика в България не постига желаните резултати

© Евростат, изчисления на ИПИ


Част от обяснението може да се намери в големия брой пенсионери с основен размер на пенсиите под линията на бедността. Така например към 31 декември 2019 г. над 2/3 от пенсионерите, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсии, несвързани с трудова дейност и пенсии за трудова злополука и професионална болест имат общ месечен доход под линията на бедността за годината. От това личат дълбоките наследствени проблеми в пенсионната система, които заслужават задълбочен анализ и изготвяне на пакет от мерки за решаването им. Номиналното увеличение на пенсиите очевидно е необходимо, но недостатъчно условие за намаляване на бедността и неравенствата и е необходимо да бъде подкрепено от други мерки за пенсионерите с най-ниски доходи от пенсия.


За разлика от разходите за пенсии, които са около средноевропейските нива,


социалните разходи в България са значително по-ниски в сравнение със средните нива в ЕС


като дял от БВП, за което съществуват както обективни, така и субективни причини. Средният размер на социалните разходи, като дял от БВП, е около 8,8% в периода 2006-2018 г., докато в България е 3,6%.


Предвид слабите резултати, които тази политика постига би следвало да се помисли за възможности за увеличаване на разходите по тази линия. Последното важи с още по-голяма сила, като се има предвид неефективната пенсионна политика, т.е. ако изплащането на пенсии не води до значително намаляване на бедността и неравенствата, то един от възможните варианти е тя да се подпомага от социалната политика.


Графика 3: Социални разходи, като дял от БВП, и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след социални разходи, които не включват пенсии, в България и средно за ЕС


Социалната политика в България не постига желаните резултати

© Евростат, изчисления на ИПИ


Увеличаването на разходите само по себе си не означава повишаване на постигнатия резултат, а заключенията от редица анализи за ефектите от социалните плащания в България, включително на ИПИ, показват редица неефективности. Поредният пример в това отношение, за който ИПИ вече писа, е от одитен доклад на Сметната палата за ефективността на мерките за борба с бедността за постигане на националната цел, заложена в Стратегия "Европа 2020".


Някои от основните критики към приложените мерки включват:


- Липса на система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;


- Липса на ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;


- Липса на ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;


- Липса на анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети. Не са правени прогнози за изпълнение на целите.


- Огромни закъснения и незаинтересованост - първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група.


Борбата с бедността и неравенствата е сред основните приоритети на Европейския съюз до 2020 г. и един от ключовите елементи в обсъжданите в момента Многогодишна финансова рамка и новият инструмент за възстановяване "Следващо поколение ЕС". Както се вижда от направения анализ, данъчното облагане има по-скоро положителен ефект и намалява неравенствата, докато пенсионната и социалната политики не постигат желания ефект. Разходите за пенсии са близки до средните нива за ЕС, но политиката не е достатъчно ефективна при намаляване на неравенствата.


За сметка на това, социалните разходи са значително по-ниски в сравнение със същите в ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни, както се вижда и от скорошния доклад на Сметната палата.


За подобряване на тези политики е необходим по-задълбочен анализ на прилаганите мерки и идентифициране на конкретни пречки пред повишаване на ефективността. Едва след това може да се търсят възможните решения, които вероятно включват, но не се изчерпват единствено с, увеличаване на разходите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3409 Неутрално

    То няма социална политика, какво резултати търсите?

  2. 2
    just
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  3. 3 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2766 Неутрално

    България е много далече от това което на Запад се нарича социална държава !!

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2635 Разстроено

    Неефективна а е социалната политика. Вярно е. Но е много трудно раздаваното да не стига до тарикати на дребно.
    Честно казано, не знам как трябва да стане. Ако просто се раздава храна и се плаща ток, насърчаваме мързела. Ако нищо не даваме, почти убиваме тези, които не могат да се грижат за себе си.

    Еретик
  5. 5 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2635 Разстроено

    "България е много далече от това което на Запад се нарича социална държава !!"
    ===========
    Ако в България три бързи поколения малцинства са свикнали да не работят, не ми хвали толкоз онзи социал.
    Той се крепи на белия работещ мъж, когото всички плюят.

    Еретик
  6. 6 Профил на shisharko
    shisharko
    Рейтинг: 415 Неутрално

    Никаква политика в България не постига никакви смислени резултати! Единствено успешна е политиката на краденето, политиката на мутризацията, политиката на на шуробаджанащината, политиката на путинизацията! ЗАКРИВАЙ!!

  7. 7 Профил на Virgin
    Virgin
    Рейтинг: 2084 Неутрално

    За сметка на това министърката е много убедителна когато лъже.

  8. 8 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 702 Неутрално

    Така е ,защото ни управляват комунисти от 1944 до сега.Те искат народа да е беден,за да гласува за тях,а те уж че защитават социално слабите.Комунистите нямат страх от Бог и крадат като за последно.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 4223 Неутрално

    До коментар [#8] от "Сд":

    Ми не знам - ама в Уикипедия даваха едно време България от 1980-те като пример на нисък коефициент на Джини - 18-22%. Преди десетина години беше достигнал 40%. А сега в горната статия виждам един коефициенто от 50-55% - като в латиноамериканските държави....

  11. 11 Профил на reply
    reply
    Рейтинг: 738 Неутрално

    ТЪПЧАТ БОНУСИ НА ИМАЩИТЕ , А НЯМАЩИТЕ КВО ДА ЯДАТ КУЧЕТА ГИ ЯЛИ , БОЛНИ МОЗЪЦИ Я УПРАВЛЯВАТ ТАЯ ДЪРЖАВА , ТОВА Е САДИЗЪМ

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  13. 13 Профил на Thalatta
    Thalatta
    Рейтинг: 445 Неутрално

    До коментар [#4] от "Костадин Иванов":

    Винаги ще има такива, които ще злоупотребят, но това е естествено и трябва да се приеме като неизбежно. Проблемът в България е че в стремежа да не могат двама да откраднат, хиляда не могат да получат помощ :)

  14. 14 Профил на Alex Ivanov
    Alex Ivanov
    Рейтинг: 1369 Неутрално

    До коментар [#9] от "erp05646301":

    "Ганьо" работи и учи много повече от циганите, заради които основно са всички тия статистика. Над 1 млн. цигани има у нас, почти всички неграмотни и мързеливи, чакащи "Ганьо" да ги издържа.

  15. 15 Профил на rwq01646278
    rwq01646278
    Рейтинг: 12 Неутрално

    До коментар [#9] от "erp05646301":"Ганьо" работи и учи много повече от циганите, заради които основно са всички тия статистика. Над 1 млн. цигани има у нас, почти всички неграмотни и мързеливи, чакащи "Ганьо" да ги издържа.
    —цитат от коментар 14 на Alex Ivanov


    И всички управляващи са цигани. Да бе, да.

  16. 16 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 1553 Неутрално

    "данъчната политика сама по себе си не оказва значително влияние върху неравенствата в дадена страна."

    Разгеле, една мъдра мисъл! Подоходното облагане в частни фирми не може да промени нищо, защото посредством размера на заплатата е лесно за частника да обезвреди всякакви опити за намеса. Така доходите на заетите в частния сектор реално се определят само и единствено от частния бизнес. Изключение прави минималната раб заплата. Всякакви врътки с подоходните данъниц (пропорционално/прогресивно) са чиста форма популизъм за замазване на очите на данъкоплатеца, че нещо се прави за бедните! Резълтата от прогресивно подоходно облагане в България ще даде дори обратен ефект, защото мераците за сива икономика ще нараснат значително!

  17. 17 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4221 Любопитно

    Но за сметка на това пък едни чекмеджета в Банкя се пълнят!!!!!!

  18. 18 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4221 Любопитно

    До коментар [#1] от "Vlado Nikolov":

    +++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
    На приказки има нещо като "социална политика" , но в действителност това е "прах в очите на електората"!

  19. 19 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4221 Неутрално

    До коментар [#6] от "shisharko":

    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

  20. 20 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2635 Неутрално

    До коментар [#8] от "Сд":Ми не знам - ама в Уикипедия даваха едно време България от 1980-те като пример на нисък коефициент на Джини - 18-22%. Преди десетина години беше достигнал 40%. А сега в горната статия виждам един коефициенто от 50-55% - като в латиноамериканските държави....
    —цитат от коментар 10 на Patsis

    ========================
    Вярно е и едното, и другото.
    Преди всички, с малки изключения, бяхме ужасяващо бедни, но някак не се дразнехме, защото и комшията беше сиромах.
    Сега сме много по-напред, но комшийският Мерцедес мачка нашия Опел, пък като сме чели за Америката....

    Еретик
  21. 21 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7462 Неутрално

    Ами то, за да е ефективна , трябва тези, които я изпълняват да имат малко мозък и желание да направят реформи, а не само да хвърлят пари в тази черна дупка. Такива са и здравеопазването,и образованието и всички останали сфери.

  22. 22 Профил на Stargate
    Stargate
    Рейтинг: 1791 Неутрално

    До коментар [#9] от "erp05646301":

    Ганьо не е свикнал да работи, а само да плющи пърцуцата по потник. Не е ли да крадне нещо от фирмата - пиши го умрел.
    —цитат от коментар 9 на erp05646301


    Ганьо, може да говори само за себе си! ;-)

  23. 23 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5215 Неутрално

    Откак Сачева се захвана, стана още по-страшно

  24. 24 Профил на rumen_s
    rumen_s
    Рейтинг: 1624 Неутрално

    За каква социална политика говорим? Тази при която за квалифицираните и работещите и децата им няма нищо, освен данъци и бюрокрация? А за паразитите помощи от всякакъв вид и размер? Хайде нейсе, спрете парите на паразитите и ще има достатъчно пари и за инвалиди, деца сираци, тежко болни деца и т.н.

    Браво Дневниче за цензурата. Мода си знае какъв е, ПКП :)
  25. 25 Профил на 4okuto
    4okuto
    Рейтинг: 628 Неутрално

    България трябва да се превърне в инвестираща държава, а не в социална

  26. 26 Профил на стефан иванов
    стефан иванов
    Рейтинг: 337 Неутрално

    До коментар [#25] от "4okuto":

    С уточнението ,че инвеститорите трябва да са частни фирми,а държавата да следи за законноста и условияна на бизнес средата.Почне ,ли държавата да инвестира еле пък българската ойде коня в реката.Държавата да инвестира в здравеопазване,образование праводъдие и тн дето са си нейни приоритети и заради които събира данъци ,икономиката да я остави на бизнеса.А не да ни строи сто бинзиностанции и да изкривява допълнително пазара.

  27. 27 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2331 Весело

    "5% от данъкоплатците плащат 30% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица. С други думи - лицата с по-високи доходи имат значително по-голямо участие при финансирането на публичните разходи."

    0.8% от данъкоплатците (76 хил. депозита в размер над 100 хил. лв. срещу 9.3 млн. депозита, от които 5.4 млн. са в размер до 1000 лв.) плащат 70% от приходите от данъка върху лихвите.
    https://www.bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StDepositsAndCredits/StDCQuarterlyData/index.htm
    С други думи - лицата с по-големи капитали имат значително по-голямо участие при финансирането на публичните разходи.
    А без думи, само с числа https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/edva-59-mln-lv-e-sybrala-dyrjavata-ot-danyk-lihva-do-kraia-na-noemvri-295947/ , "Постъпленията от данък "лихва" изглежда не оправдават очакванията. До края на ноември 2019 г. приходите от спорния налог са едва 5,9 млн. лв., става ясно от бюлетина на Министерство на финансите за изпълнението на държавния бюджет"
    с такива анализи имаме такова управление - когато опозицията на управляващите/гражданското общество е проста, управляващите се веят на бял кон.
    Представени от "обратните умници" (фалиралият Стопанска банка Иван Ангелов) така https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No226.htm -"Около 60% от българите нямат спестявания. От тези които имат 9,2 млн. депозита са със среден размер 114 лв., а 625 депозита със среден размер 2 410 658 лв."

    И да, коефициентът на Джини не измерва социалната справедливост, а за някои общества с преобладаваща натурална размяна ("ти на мене, аз на тебе) губи не само смисъл, но няма никаква стойност.
    Това, че някой (фондация ИПИ) не знае за данъчната политика, а друг (правителството) не може да проведе справедлива данъчна политика, не означава, че данъците нямат роля върху социалната политика и трябвало било да се харчат целево още пари от хора (социални служби, НПО-шки), които хал хабер си нямат от пари и данъци.
    Ама продължавайте с тъпотиите си! Как данъкът върху доходите на физическите лица (4.3 млрд. лв. - https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=154110 ), трябва да компенсира корпоративния данък (2.5 млрд. лв.), без да се броят ДДС-то (11.2 млрд. лв.), акциза (5.6 млрд. лв.). Как "сливите" на прякото облагане, и то избрани (без местните данъци и такси) са отговорни са "социалната политика" пред "тиквите" на косвеното облагане, които "тикви" обезличават всякаква социална политика.

  28. 28 Профил на rainbou1
    rainbou1
    Рейтинг: 1195 Весело

    Как не постига резултати - 2 години е майчинството :)

  29. 29 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2331 Весело

    До коментар [#16] от "Гражданин":

    "Подоходното облагане в частни фирми не може да промени нищо, защото посредством размера на заплатата е лесно за частника да обезвреди всякакви опити за намеса"

    Това обезвреждане става и при плоско-мозъчното облагане! На кой свят живеете!? Грантаджийския на Калоян Стайков? Фирмата вместо да плати 2000 лева заплата, плаща 1000 лв., а другите ги раздава не "под масата", а "на масата" като "натурална размяна" - ваучери за гориво, храна, облекло; медицински и социални застраховки; служебно имущество за лично ползване - квартирни, автомобили и друга техника. От тия 1000 лева, раздадени на трапезата, "данъчната политика" губи към 800 лв. - 300 лв. (осигуровки -200 лв. за сметка на работодателя и 100 лв. за сметка на работника), 200 лв. ДДС (прихваното от дължимото), 100 лв. данък върху дохода, 100 лв. корпоративен данък и повече (от начислените амортизации).

  30. 30 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2875 Неутрално

    Само че коефициентът на Джини не отчита сивата икономика и това, че много нископлатени работници фактически получават доста по-високи доходи от декларираните. Най-лесно това може да се види като се проследи потреблението.
    По принцип в целия свят се увеличава разликата в заплащането на висококвалифицираните на добри позиции и нискоквалифицираните, защото първите се намират много трудно и от тях зависи успеха на компанията, докато вторите са лесно заменяеми.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK