Социалната политика в България не постига желаните резултати

Разходите са значително по-ниски в сравнение с ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни.

© Георги Кожухаров

Разходите са значително по-ниски в сравнение с ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


На фона на пандемията от пролетта, последствията от нея, настъпилата втора вълна през есента и предстоящите избори през 2021 г. темите за бедността, неравенствата и социалната политика остават на заден план. Има всички основания обаче да смятаме, че настоящата икономическа криза засяга неравномерно отделните бизнеси и домакинства, а в част от случаите това ще изостри недостатъците на съществуващата система за социално подпомагане.


Ефективността на социалната политика в сравнителен аспект е предмет на нов доклад на ИПИ, който ще бъде достъпен на нашия сайт до края на годината, като в следващите редове представяме накратко основните изводи от анализа.




Въпреки продължаващата конвергенция на доходите - БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност през 2019 г. е 53% от средното за Европейския съюз в сравнение с 40% през 2007 г. - те остават на най-ниските нива в ЕС, а делът на населението в риск от бедност - на най-високите. Докато икономиката расте сравнително бързо, например в периода 2015-2019 г., социалните плащания се увеличават и проблемът изглежда като да е под контрол, но това е като замитане на проблемите под килима.


Дебатът за бедността и неравенствата в България често се свежда до дебат за данъчната система


и това колко е "честно" физическите лица да плащат еднакъв дял от доходите си - 10% - и защо тези с по-високи доходи не плащат повече. Реално, социалната политика не се вълнува от това колко "честни" са приходоизточниците, а от количеството на събраните средства, като през 2019 г. 5% от данъкоплатците плащат 30% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица. С други думи - лицата с по-високи доходи имат значително по-голямо участие при финансирането на публичните разходи.


Сред основните индикатори за измерване на подоходното неравенство е Коефициентът на Джини, който измерва до каква степен разпределението на доходите в икономиката се отклоняват от перфектното (равномерното) разпределение. На база на изследването за доходите и условията на живот (EU-SILC) Евростат публикува три различни изчисления на коефициента на Джини в зависимост от разреза на доходите на населението.


Примерът на България е достатъчно красноречив за ефекта от данъчната политика върху неравенствата. Още с въвеждането на плосък данък върху доходите на физическите лица през 2008 г. неравенството в България, измерено чрез Джини коефициента на еквивалентния разполагаем доход преди пенсии и социални трансфери, е почти идентичен със средно претегленото му ниво в страните членки на ЕС, повечето от които имат пропорционално подоходно облагане.


Нещо повече - нивото на неравенствата в България по този показател остава под средното за ЕС чак до 2015 г. Вярно е, че то се увеличава след 2009 г., но същото може да се каже и за средното ниво в ЕС, което е още един аргумент за това, че данъчната политика сама по себе си не оказва значително влияние върху неравенствата в дадена страна.


Графика 1: Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход след данъци и осигуровки и преди пенсии и социални трансфери в България и среднопретеглено за ЕС


*Данните за ЕС включват Великобритания**Има прекъсване в данните за България през 2016 г., което ги прави несравними с предходни години; не са публикувани данни за Великобритания след 2017 г.

© Евростат, изчисления на ИПИ

*Данните за ЕС включват Великобритания**Има прекъсване в данните за България през 2016 г., което ги прави несравними с предходни години; не са публикувани данни за Великобритания след 2017 г.


Проблемите при борбата с бедността и неравенствата в България са значително по-ярко изразени в пенсионната и социалната политика, които не постигат основната си цел - осигуряване на достатъчен заместващ доход и в резултат - намаляване на риска от бедност. Въпреки положителната тенденция при пенсионната политика в страната - Джини коефициентът през 2018 г. намалява с 11,5 пункта след изплащане на пенсии в сравнение с 10,5 пункта през 2008 г., напредъкът е минимален и България все още изостава значително от средните за ЕС нива.


Заедно с това се наблюдава и влошаване при намаляването на неравенствата в периода 2017-2018 г., които се характеризират с високи темпове на икономически растеж и ръст на доходите. Нещо повече - разликата в ефективността на пенсионната политика (понижението в Джини коефициента) в България и средно за ЕС се увеличава от 3,2 пункта през 2008 г. до 5,3 пункта през 2018 г. Това показва, че тази политика не само не е достатъчно ефективна за намаляване на неравенствата в страната спрямо средноевропейските нива, но и ефективността ѝ се влошава.


Дежурното обяснение за слабия резултат от пенсионната политика е, че за нея се отделят малко средства, но данните не подкрепят тази хипотеза. Разходите за пенсии в България се увеличават от около 6,2% от годишния БВП в периода 2006-2008 г. до около 9,4% в периода 2009-2018 г. Това е


увеличение от над 50%, докато в същия период средните разходи за пенсии, в ЕС се увеличават с около 11%.


Въпреки стръмното увеличение на разходите за пенсии в България то има недостатъчен ефект при борбата с неравенствата, тъй като разликата между намаляването на бедността в България и средното ниво за ЕС се увеличава.


Казано по друг начин, през 2018 г. България харчи 8,9% от БВП за пенсии и постига понижаване на неравенствата в размер на 11,5 пункта в Джини коефициента, докато средният разход в ЕС е 10,1% от БВП, който води до понижение на неравенствата в размер на 16 пункта от Джини коефициента. Това означава, че с допълнителен разход от 1 пр.п. от БВП в средно за ЕС политиката постига близо 35% по-добър резултат в намаляване на бедността в сравнение с България


Графика 2: Разходи за пенсии, като дял от БВП, и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след пенсии, но без социални разходи, в България и средно за ЕС


Социалната политика в България не постига желаните резултати

© Евростат, изчисления на ИПИ


Част от обяснението може да се намери в големия брой пенсионери с основен размер на пенсиите под линията на бедността. Така например към 31 декември 2019 г. над 2/3 от пенсионерите, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсии, несвързани с трудова дейност и пенсии за трудова злополука и професионална болест имат общ месечен доход под линията на бедността за годината. От това личат дълбоките наследствени проблеми в пенсионната система, които заслужават задълбочен анализ и изготвяне на пакет от мерки за решаването им. Номиналното увеличение на пенсиите очевидно е необходимо, но недостатъчно условие за намаляване на бедността и неравенствата и е необходимо да бъде подкрепено от други мерки за пенсионерите с най-ниски доходи от пенсия.


За разлика от разходите за пенсии, които са около средноевропейските нива,


социалните разходи в България са значително по-ниски в сравнение със средните нива в ЕС


като дял от БВП, за което съществуват както обективни, така и субективни причини. Средният размер на социалните разходи, като дял от БВП, е около 8,8% в периода 2006-2018 г., докато в България е 3,6%.


Предвид слабите резултати, които тази политика постига би следвало да се помисли за възможности за увеличаване на разходите по тази линия. Последното важи с още по-голяма сила, като се има предвид неефективната пенсионна политика, т.е. ако изплащането на пенсии не води до значително намаляване на бедността и неравенствата, то един от възможните варианти е тя да се подпомага от социалната политика.


Графика 3: Социални разходи, като дял от БВП, и понижение на неравенствата, измерено чрез Джини коефициент на еквивалентния разполагаем доход преди и след социални разходи, които не включват пенсии, в България и средно за ЕС


Социалната политика в България не постига желаните резултати

© Евростат, изчисления на ИПИ


Увеличаването на разходите само по себе си не означава повишаване на постигнатия резултат, а заключенията от редица анализи за ефектите от социалните плащания в България, включително на ИПИ, показват редица неефективности. Поредният пример в това отношение, за който ИПИ вече писа, е от одитен доклад на Сметната палата за ефективността на мерките за борба с бедността за постигане на националната цел, заложена в Стратегия "Европа 2020".


Някои от основните критики към приложените мерки включват:


- Липса на система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;


- Липса на ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;


- Липса на ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;


- Липса на анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети. Не са правени прогнози за изпълнение на целите.


- Огромни закъснения и незаинтересованост - първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група.


Борбата с бедността и неравенствата е сред основните приоритети на Европейския съюз до 2020 г. и един от ключовите елементи в обсъжданите в момента Многогодишна финансова рамка и новият инструмент за възстановяване "Следващо поколение ЕС". Както се вижда от направения анализ, данъчното облагане има по-скоро положителен ефект и намалява неравенствата, докато пенсионната и социалната политики не постигат желания ефект. Разходите за пенсии са близки до средните нива за ЕС, но политиката не е достатъчно ефективна при намаляване на неравенствата.


За сметка на това, социалните разходи са значително по-ниски в сравнение със същите в ЕС, но поради популизъм, разхищения, липса на насоченост към най-нуждаещите се и др. фактори, те са изключително неефикасни, както се вижда и от скорошния доклад на Сметната палата.


За подобряване на тези политики е необходим по-задълбочен анализ на прилаганите мерки и идентифициране на конкретни пречки пред повишаване на ефективността. Едва след това може да се търсят възможните решения, които вероятно включват, но не се изчерпват единствено с, увеличаване на разходите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK