© Юлия Лазарова
"Да съм жив още година-две, да ме запомни това дете, друго не искам." Това каза болният ми баща онази зима при раждането на дъщеря ми. И се случи чудо. Една лична история от Георги Господинов в "Дойче веле". За малките и лични чудеса.
Когато дъщеря ми се роди през една зима, майка ми и баща ми веднага се вдигнаха от своето югоизточно градче и дойдоха да видят бебето. Хванаха първия влак следобед и пристигнаха на другата сутрин. Влязоха, измиха се и застанаха на прага на бебешката стая. Бяха пътували с бавните камили на българските влакове цяла нощ, като влъхвите. И носеха дарове, разбира се. Не точно злато, ливан и смирна, макар че майка ми беше свалила златните си обеци, които нейната майка ѝ била дала, и ги носеше в една кутийка. И някаква сребърна пара. Баща ми носеше сурвачка, която сам беше направил от първия дрян. И тогава разбрах, че тази сцена не е случайна. Тя, както би казал Борхес, идва, за да повтори една друга сцена, друго раждане. И разбрах нещо, което вероятно всеки родител разбира - всяко раждане е Рождество. Малко семейно Рождество. Рождество за рода. Крехка победа за живота.
Никога не бях виждал родителите си такива
Майка ми и баща ми стояха смутени и щастливи, като влъхви, на прага на детската стая, с огромно страхопочитание пред бебето. Не знам дали това е точната дума, но почитание имаше. А бебето беше малко като запетайка, ревящо, с още неотминала жълтеница. Те сведоха глава и направиха нещо, което не очаквах, поискаха да му целунат ръка. В патриархална култура като българската обикновено е тъкмо обратното. Младият целува ръка на стария, младият се покланя и дължи почит. Но ето как Рождеството обръща всичко. Пристъпиха плахо, с такова страхопочитание, все едно се покланят на човек, дошъл от друг свят. (А то, казано между нас, наистина е дошло от друг свят. Пътувало е девет месеца, за да стигне.)
Никога не бях виждал родителите си такива. Те си бяха и преди най-добрите хора, които познавам, но с нас не се церемоняха много, не е като да са ни глезили, камо ли да ни целуват ръка. Децата на соца бяха обичани без много ритуали, някакви досадни хлапета, които трябва да си знаят мястото, и то не при възрастните. Те просто трябваше да спазват две-три важни неща - да слушат, да учат, да не казват навън онова, което се говори в къщи. И да не искат всяко нещо, което видят в магазина, защото парите не стигаха, това всички го знаехме.
Всеки, и най-бедният измежду нас, има спомен от някоя своя Коледа в детството, дори да е била скришна. Баба ми, като сираче и хранениче (дадена за отглеждане при други хора), разправяше, че на Бъдни вечер отивала в саята при овцете, прегръщала някое новородено агне и плачела. И пак плачеше, като ми го разказваше, и никога нямаше да забрави агнето. Тя, без да си дава сметка, ми разказваше библейска сцена.
Аз пък никога няма да забравя коледната елха, която украсявахме в детството с майка ми, с чупливи стъклени кълба и истински горящи свещи, нито ще забравя как баща ми и дядо ми влизаха в къщи с кожусите и като се отърсваха, стаичката се пълнеше със сняг, нито ще забравя как печката и кандилото правеха театър на сенките Или как съм се свил на леглото, слушам възрастните или съм потънал в току-що получените Андерсенови приказки с хубвите илюстрации. Няма Коледа без Малката кибритопродавачка, Дивите лебеди, Храбрия оловен войник
Когато родителите ми си тръгваха онази зима при раждането на дъщеря ми, баща ми каза тихо, само на мен: да съм жив още година-две, да ме запомни това дете, друго не искам. Чакаше операция. Това му беше мечтата, идеята за безсмъртие или каквото щете - да останеш в паметта на едно дете. И чудото се случи, болестта, за която никой не даваше надежда, се стопи. Минаха повече от десет години, дъщеря ми вече е голяма и баща ми е сигурен, че тя го е спасила.
Чудото е много лична работа
Тези чудеса са малки и лични. Всички чудеса са малки и лични. Исках да разкажа историята точно сега, когато се боим най-много за близките си. Понякога можеш само да утешиш и това е всичко, да кажеш, че обичаш. Има един ден, в който ние, дето през останалото време сме всичко останало - шефове, подчинени, работници, журналисти, недооценени, обидени, обиждащи, крещящи и навикани, юнаци и патриоти, българи и европейци, можем да събуем и оставим всичко това в коридора. Да станем деца на родителите си и родители на децата си. Затова този празник е хубав. Защото празнуваме идването на едно дете. А като има дете - всички се превръщаме в деца. И в бащи и майки. Всеки е Исус, всеки е Йосиф, всеки е Мария. И това не е светотатство, то е смисълът и то е чудото на живота. А чудото е много лична работа.
Честито Рождество!
*****
Текстът на Георги Господинов беше публикуван на няколко езика от различни редакции на Дойче Веле. У един германски читател публикацията предизвика особено силно вълнение. Той изпрати емоционален отзив до редакцията и автора. Публикуваме тук част от писмото му:
"Уважаеми г-н Господинов, (...) четейки Вашата чудесна коледна история, се разплаках от вълнение, защото тя е толкова въздействаща и безусловно логична. Защото в нея няма никакво светотатство, тя просто разширява библейската мисъл. Защото тя е лично послание към всеки един. Дни преди Коледа Вие ме направихте толкова щастлив! Особено с онази част, в която разказвате за желанието на Вашия баща да продължи да живее в спомените на едно дете. (...)
Благодаря Ви за тази коледна история, благодаря Ви, че ме подтикнахте към размишления и философстване! Желая на Вас и Вашето семейство всичко най-добро, здраве и светъл Коледен празник с хубави спомени!"
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
qid44693832
Рейтинг: 922 НеутралноНа Коледа стават чудеса.
Шакир Зулов
Рейтинг: 728 ЛюбопитноСтават....,ама да чета по 3-4 пъти дневно лексикона на Герги ми идва твърде много.🐵 Много съм прост
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
Шакир Зулов
Рейтинг: 728 ЛюбопитноТека е ,тва са Зимни празници.Гарантирано от Коранавирусъ!🐵 Много съм прост
vankata1
Рейтинг: 1152 РазстроеноТова четиво е наистина хубаво. Сполай на Георги, дето го е написал!
lz73
Рейтинг: 1413 НеутралноДо коментар [#2] от "Шакир Зулов":
Ми не чети, като не го разбираш. Пусни си Планета ТВ и копунясвай....
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
Шакир Зулов
Рейтинг: 728 НеутралноНе ме обиждай!
Аз слушам само Алескандрина Пендачанска!🐵 Много съм прост
chichka
Рейтинг: 2101 НеутралноТози текст съм го чел и друг път.... пак ми е харесвал. И все ми се върти в главата как на бебетата възрастните целуват само ръчичката, не се навират в личицето и не смесват дъха си с бебешкия. Някаква санитарна традиция, бариера....
Русия- проказата на планетата Земя.И вярвам, че е бил публикуван в DW. А сега в нашето "Дойче веле"!
Шакир Зулов
Рейтинг: 728 ЛюбопитноКрим е наш,а Дойчо Велев е ваш!😁
Много съм простdebruckere
Рейтинг: 1740 Неутрално[quote#2:"Шакир Зулов"][/quote]
Интересно като Ви е в повече защо Вашите коментари са най-много под статията :)
Не, че се изненадвам от празнословието де :)
Gretel
Рейтинг: 1272 Неутрално“ идеята за безсмъртие или каквото щете - да останеш в паметта на едно дете”
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)——
Понапънал си се тоя път. Историята става... Коледа е все пак!
hamiltonf
Рейтинг: 3800 НеутралноПочват малко да стават досадни всичките умотворения на Г. Г.
Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.Fiji
Рейтинг: 1538 НеутралноВ спомените ми от детството Коледа мирише на сняг. Елхата беше жива, нямаше още пластмасови и Слава Богу. Украсявахме я през деня на 24-ти декември, докато възрастните приготвяха блюдата за Бъдни вечер. Наистина свещичките бяха истински, закрепвахме ги с щипчици за клонките. Слагахме памук за сняг, а гирляндите бяха само един вид: тънки, от бял станиол. Играчките бяха красиви, но чупливи. Счупените ги начуквахме на ситно и с тези блестящи разноцветни стъкълца посипвахме намазани с лепило картонени домина и корони. От гланцова хартия изрязвахме гирлянди за украса на тавана и прозорците.
selqnin
Рейтинг: 1436 НеутралноПрекрасен текст!!!!!!!!!
Харесвам не само начина на писане, но и светоусещането на Георги Господинов!!!
Благодаря на Бог, че го е изпратил на България!!!
Al Tikvone
Рейтинг: 651 НеутралноНа Бъдни вечер Мутрата си гушка внуците, а всички останали дни - Пеевски и Доган.
Because they're afraid that there's more to reality than they have confronted. That there are doors that they're afraid to go in, and they don't want us to go in there either, because if we go in we might learn something that they don't know. And that makes us a little out of their control. Ken KeseyВесела Коледа!
puknatastotinka
Рейтинг: 852 ВеселоБраво на автора! Майстор - признавам и аз се просълзих.
selqnin
Рейтинг: 1436 НеутралноДо коментар [#7] от "chepokalipsis":
Чисто човешки и християнски ми е мъчно за Вас!
Ще се моля за безсмъртната Ви Душа!
Светло Рождество Христово!
Vladi Konstantinov
Рейтинг: 5 НеутралноСполай му на автора,
Великолепен, вълнуващ, човешки текст за истинските чувства и за простите неща в живота.
Дано такова неща поне с малко ни направят по - добри!
palav_nik
Рейтинг: 897 Неутрално"Няма Коледа без Малката кибритопродавачка, Дивите лебеди, Храбрия оловен войник"
Господинов, санким в България туй са свети символи.
Пусни си една българска коледарска песен
https://www.youtube.com/watch?v=4RPwymbU7Ek
slon
Рейтинг: 538 НеутралноДо коментар [#2] от "Шакир Зулов":
Четенето не се ограничава само до възпроизвеждането на глас или на ум, на даден текст. Целта на четенето е да активизира мисловната дейност у четящия. При теб явно този тип церебрална активност е с много ниски или дори несъществуващи признаци. И да не си помислиш, че си дислексик. Не, дислексията не е съпътствана с когнитивен недостатък...
Тъй, че оплачи се, че си беден и си остани глупав.
palav_nik
Рейтинг: 897 ВеселоГосподинов става дофтор на науките в БАН с дисертация за творчеството на Вапцаров.
Където се води на щат - литеровед.
Каквото и да означава това...
EU defender
Рейтинг: 1002 Неутрално"Да съм жив още година-две"
The best way to predict the future is to invent it.Да си правиш такива пожелания е демонично. Бог решава. Каквото реши Тя, а не някакъв жалък човечец.
Пореден палец долу за "писателя" Господинов. Нищо господно няма в този жалък комунист.
Gunners
Рейтинг: 929 НеутралноПреди доста години като сьбереш определен брой капачки ти дават подарък еленче.
Al Tikvone
Рейтинг: 651 НеутралноНищо господно няма в този жалък комунист.
Because they're afraid that there's more to reality than they have confronted. That there are doors that they're afraid to go in, and they don't want us to go in there either, because if we go in we might learn something that they don't know. And that makes us a little out of their control. Ken KeseyДо коментар [#23] от "EU defender":
Проруският изклесък Борисов е още по-жалък комунист
Да праща мис бикини на магистралата. , за да изплати американските санкции за Путинския поток
etty1
Рейтинг: 2357 НеутралноСъкровено и въздействащо!
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinТаралеж
Рейтинг: 2562 НеутралноХубава история.
Честито Рождество!
Роси
Рейтинг: 7938 НеутралноЧестно казано и аз се разплаках.
birdman
Рейтинг: 906 НеутралноГ-н Господинов навестявайте родния си град тук има ора , които ви обичат и четат книгите ви . Весела Коледа и поздрави от Ямбол .
samoedin
Рейтинг: 3404 Неутрално"Когато родителите ми си тръгваха онази зима при раждането на дъщеря ми, баща ми каза тихо, само на мен: да съм жив още година-две, да ме запомни това дете, друго не искам. Чакаше операция. Това му беше мечтата, идеята за безсмъртие или каквото щете - да останеш в паметта на едно дете. И чудото се случи, болестта, за която никой не даваше надежда, се стопи."
Наистина е чудо ! В основата му са надеждата и любовта, победили болестта и смъртната сянка ! Наистина ! Не като в разказа на Йовков с бялата лястовица, останал с отворен край ! Пожелавам на всички тук повече такива чудеса ! С Божията помощ и нашето отношение към живота ! И хората, имащи нуждата от него !
lil_alex
Рейтинг: 808 НеутралноИма едно ниво на интелигентност, в което може да сглобиш специфичен коктейл от сантименталност с елементи на християнска религия, който да допадне на добре тренираните, фабрично извисени плебсове и нормита. Ей това е тоя коктейл. Сладък и токсичен. Влиза в главата на доста хора, после се чудиш как се лекуват последствията от отровата...
Християнството никога не е било религия на сантименталното, на треперенето за живота, на някакво еснафско усещане за страхлива, фаталистична емоционалност. Нито пък коледните чудеса са някаква магия по поръчка, с цел хубав земен живот.
Alarmstufe: Rot
Рейтинг: 4631 НеутралноДо коментар [#16] от "Kingpin":
Gunter glieben glauchen globenВсеки път, когато те чета, изпитвам нужда да си измия ръцете и да си дезинфециран дисплея.
chepokalipsis
Рейтинг: 1175 НеутралноДо коментар [#18] от "selqnin":
Не си губи времето, няма боК, не е имало, няма и да има. Дори да имаше, защо мислиш, че той би обърнал внимание на теб, вместо да праща спин на келешите в Африка? Защо си решил, че и твоят е правилният?
Славейко
Рейтинг: 2088 ЛюбопитноДойче зеле и Георги Господинов?
Добре, да знам.
Славейко
Рейтинг: 2088 НеутралноНачи продажбите хич не вървят, та трябва да слугуваш на германофашистите и Антифа? Добре, добре, добре. Или устата огладнява с яденето? Аз и без това не съм възхитен от каканиженето, накаканизано в няколко романа от които се посират всички, които не са ги чели.
Димитър Карабахчиев
Рейтинг: 222 НеутралноДобър или "слаб", модерен посткомунделски /леко недостатъчно опитен/ разказвач на истории и "притчи", Георги Господинов си остава ЯВЛЕНИЕ в нашата /и превежданата ни навънка/ литературност в 21.вия ни век болгарски. Нек не го хулиме! Който може, нек си го преборва, с по-глубоки писания. Но - да не пречиме на глобусната попюлярити на Георги. Очевадно я е налучкал. Честито ви Рождество, приятели! В работата със Словото, завист не требе да има.
elena_pipilota
Рейтинг: 533 НеутралноКогато падна комунизма се появи една песен, която стана хит. "Вдигни очи, светът е с нас. Животът днес върви напред, а не назад." Всъщност стана точно обратното. Живеем основно обърнати назад. Там търсим истинското. Много ми хареса есето, но ми писна да чета за минали бешали неща. Гледайте си децата - те живеят тук. Днес.
Манчо
Рейтинг: 1909 ВеселоСтрахотен текст, поздравления и за автора, и за редакцията, решила се да го публикува.
Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!selqnin
Рейтинг: 1436 РазстроеноДо коментар [#33] от "chepokalipsis":
Ще се моля за Вас!
Знам, че не си давате сметка за това, но имате огромна необходимост от това!
Бог Ви обича, въпреки неистовите Ви опити да се правите на "оригинален" и "интересен"!!!
Капабланка
Рейтинг: 782 Неутрално[quote#2:"Шакир Зулов"][/quote]
Друго си е "Алманахът" на онова предаване Фермата, нали?!Щото се избиват по книжарниците, такива, като теб, за него.Едни надути, важни, със самочувствие, че четат и трябва да се похвалят с това на всички, защото не върви да си успял, пък да не си чел и една книга.Е, един е чел само Винету и е горд до пръсване, ама това си е болестно състояние!
Та - никой не те кара да го четеш Георги, който май ти е личен приятел, щом тъй го наричаш, но по-вероятно е да си от онези, които се обръщат учтително само към онези, които са видимо по-богати от теб самия - не мисловно и културно, а в пари!
За жалост, такива сте повечето българи - важни и надути, но всъщност - прости и жалки.
hav08635628
Рейтинг: 251 НеутралноНека уважаваме автора,защото ни кара да се замислим.
Родителите ни,стискаха неистово душите си в зъбите,докато видят,поне първо внуче.
Ние стискаме неистово зъби,поне да ги израстим.
Шматките,ще дочакаме ли внуци?
В гетата има деца,които прегръщат кучета.
Няма агнета.
В края на краищата,какво се е променило,Наборе?
12 годишно,насилило 9 годишно.
Стига лицемерие.
Напиши си гадното чудо,Наборе.
Roumen Stoilov
Рейтинг: 598 НеутралноДоста фалшиво пее.
Peni Nikol
Рейтинг: 6873 НеутралноХареса ми и всеки от нас се взира по Коледа да открие своето чудо.
Peni Nikol
Рейтинг: 6873 НеутралноХареса ми и всеки от нас се взира по Коледа да открие своето чудо.
Roumen Stoilov
Рейтинг: 598 НеутралноЧарлз Буковски
превод: Пейчо Кънев
Най-хубавата Коледа, която помня,
се случи в една малка стаичка
във Филаделфия,
дръпнах всички щори,
легнах си и
се завих.
Нямаше телефон,
нямаше коледни картички,
нямаше роднини,
нямаше подаръци.
И мисля, че се чувствах по-добре
от всеки в този
град,
и от почти всеки във
всички градове.
И новогодишната вечер
я отпразнувах по същия
начин.
vok45683625
Рейтинг: 67 НеутралноЧак пък толкова да се прехласвате по този текст, примесил християнски символи, битовизми, селяния ,малко кич...
Че как и германските читатели на ДВ плакали...Да не вярваш.Щом това е мярка за велико писание, не ви трябват доказателства, че сме превалили пика на нашата цивибизация и вървим към залеза и.За което , разбира се, има и много други признаци освен това банално слаздникаво есенце...
vok45683625
Рейтинг: 67 НеутралноЧак пък толкова да се прехласвате по този текст, примесил християнски символи, битовизми, селяния ,малко кич...
Че как и германските читатели на ДВ плакали...Да не вярваш.Щом това е мярка за велико писание, не ви трябват доказателства, че сме превалили пика на нашата цивибизация и вървим към залеза и.За което , разбира се, има и много други признаци освен това банално слаздникаво есенце...
vok45683625
Рейтинг: 67 НеутралноТова ми звучи много по-автентично от предложения ни тук кич.
Roumen Stoilov
Рейтинг: 598 НеутралноДо коментар [#48] от "vok45683625":
Точно за това го споделих Буковски. Да се види колко фалшиво звучи Господинов, и не само в този си текст, а изобщо. Бих се радвал да не е така.
lil_alex
Рейтинг: 808 ВеселоОф, това с размножаването и бебетата малко си бие на Дервишово семе...ама то не е коледно онова...
magnas
Рейтинг: 596 НеутралноЕдно цяло поколение българи преоткрива себе си в историите на Господинов.
xyi25666099
Рейтинг: 200 НеутралноИ таланта може да е комерсиален.
"Дневник" следи в реално време събитията около сблъсъците между институциите и протестите срещу правителството и главния прокурор, които навлизат в 266-cтия си денДали това може и да е добро в Господиновия случай ще разберат следвашите поколения.
Ние за сега знаем че лошо.
zkm24533265
Рейтинг: 250 ЛюбопитноДобре написано , браво
chepokalipsis
Рейтинг: 1175 НеутралноТова религиозните са като коне с капаци. Аллах да те пази!
mgsh
Рейтинг: 455 ЛюбопитноХареса ми текстът, благодаря! :)
Едно от достойнствата му е, че достъпно илюстрира първото ниво на стремежа към безсмъртие, а именно чрез поколението, чийто инструмент е любовта в смисъл на привличане между мъжа и жената. Ново същество, нов живот, а ние сме негови автори, сладко е, наистина! Ние ще умрем, а то/той ще остане с нашите гени, с (донякъде) нашето лице, със спомена за нас, даже със спомена за нашите спомени! (Със сенки на сенките на сенките, както би се изразил Платон, когото безмилостно експлоатирам с оглед на изложението :) Ей, голям зор е това - да бъдем запомнени!
Когато бях дете, нямаше Коледа, беше забранена; имаше Нова година с елха, с дед Мороз и Снегурочка, с "Ну, погоди" и програма по Първа програма от двете програми на народната телевизия (а бе прочетох, че ви очаква същото след седмица, три десетилетия след "промените", да сте живи, за здрави не знам! :))) На сутринта под елхата имаше найлоново пликче с комплект цветни фулмастери (обикновено 6 броя, но веднъж получих цели 12, голям лукс!), мандарина или портокал, банан (задължително!!!, но само един, уви!), няколко ореха и цели фъстъка, шепа "лукчета" и - чудо на чудесата! - блокче марципан "Кума Лиса". Още чувам леля ми: "Какво ти е донесъл дядо Мраз? Ау-у-у, шоколад! Браво, той е само за послушните деца!"
Та мисълта ми е, че днес трудно ми се обръща езикът, така и не успявам да говоря с вътрешно убеждение за дядо Коледа, Коледа и Рождество. Може би единствените неща, които съставляват празника за мен, са бобът, постните сарми и маслините, над които съзнателно се привеждаме, напук на изобилието наоколо (дори в България, макар не колкото другаде по света). И елхата в ъгъла, все така зелена, без найлонови пликчета под нея; в нашето семейство подхождаме отговорно към опазването на околната среда.
Получи се твърде георгигосподиновски, една своеобразна "Физика на тъгата", да ме простят двамата с Тео Ушев; моля да го приемат като техен "омаж", демек в чест на. Горният текст е една метафора, даже епифора, най-паче алегория и особено антиномия, а бе по швейковски - едно голямо мазало. Честит празник и да не пропуснете програмата на програмата по телевизията, ей!
dokoro
Рейтинг: 575 НеутралноИмах предубеждение към Георги Господинов, но текстът е великолепен.
Манчо
Рейтинг: 1909 ЛюбопитноКакво означава "автентично" в това съждение?
Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
Милена Асенова
Рейтинг: 278 НеутралноТекстът те докосва, това е то определението за истинска литература! Шапки долу пред талантливия човек и хайде един път поне да не завиждаме, а?!
Conchita MasRoumen Stoilov
Рейтинг: 598 НеутралноГосподинов е типичен представител на паулокуелювците в литературата. Специалитетът му е каша от десертите на масовия вкус подправена с банални мъдрости. При това направена не от сърце, а преднамерено. Добре, но не ни го натрапвайте.