© Велко Ангелов
"Това развитие е закодирано в самата идеология на плячкосване, доминираща при това управление."
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на Евгений Дайнов. Още обобщения - четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
- Очаквах подкрепата за Борисов да продължи да спада с нарастващ темп, докато по същото време Корнелия Нинова да прави всичко възможно, така щото на фона на БСП всяка друга партия да изглежда по-добре, включително ГЕРБ. Това се случи.
Излъгах се да вярвам, че след прословутото си председателство на Съвета на ЕС правителството на България ще продължи да води спокойна и градивна политика към Западните Балкани - и най-вече устойчиво да подкрепя Северна Македония в усилията й да стъпи на пътя на присъединяването към ЕС.
Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
- Кризата в и около управлението вече беше започнала. Двама приближени олигарси - Валентин Златев и Васил Божков - изхвъркнаха, което беше сигнал за нестабилност във властващата олигархия. Под напора на всякакви протести министри биваха сменяни като хартиени носни кърпички - още един знак за нестабилност. Неочаквано беше внезапното събиране на всички недоволства в едно цялостно протестно усилие.
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
- Протестите пренаредиха политическата сцена и съотношението на силите в нея. За пръв път от 1997 година София не остана сама в протестите си, а беше подкрепена навсякъде из страната. Това беше всенародно движение и, отново за пръв път от четвърт век, исканията му бяха подкрепени от почти 70 на сто от цялото население.
Така протестите принудиха Борисов да се затвори в джипката, за да не общува с гражданите. Протестите пренаредиха и външнополитическата среда, като привлякоха вниманието на Европа (и САЩ) към българските проблеми, традиционно замитани под килима от институциите на ЕС. И на тази сцена Борисов се оказа изолиран и самотен.
Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
- Президентско поведение. Солидаризирайки се с исканията на протеста, той изпълни конституционно описаната си роля да бъде изразител на единството на народа. В случая - на народа, обединен в искането, формулирано от самия него като "Мутри - вън!".
Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
- Изненада ме липсата на оставка на правителството. Вече разклатено отвътре, когато бе подложено на натиска на всенародния протест, правителството изненадващо се заинати и се вкопчи във властта като един колективен Тръмп, без да мисли за политическите си перспективи.
Политически далновидното поведение щеше да е - подаване на оставка на принципа "не искам окървавени глави на жълтите си павета". При това положение ГЕРБ щеше да запази много повече репутационен и политически капитал, отколкото има днес.
Изненада ме и безразсъдното поведение по "македонския въпрос". Тук виждаме същата политическа слепота, като при неподаването на оставка навреме.
А какво не Ви изненада?
- Не ме изненада това, че процесът на превземане на чужди бизнеси ставаше все по-интензивен и видим. Това развитие е закодирано в самата идеология на плячкосване, доминираща при това управление.
Не ме изненада, по аналогични причини, засилването на натиска на главния прокурор върху несъгласните с властта: и тук интензификацията на процеса е закодиран в неговата същност. Не очаквах, обаче, онова въоръжено нахлуване в сградата с надпис "Президент", от което стартира интензивната фаза на протестите.
Коя е думата на 2020 според Вас?
- Ковид-19. В разгара на лятото изглеждаше, че може и някоя друга дума да я изпревари, но не би.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
- Позитивите от политическата криза вече описах. Позитиви има и от пандемичната криза. Не само се подобри нивото на лична хигиена, но и започна да си пробива път разбирането, че хората зависят един от друг и дължат солидарност един другиму.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- Покрай протестите гражданското общество в "широкия смисъл" се установи като важен играч на политическата сцена и успя да я преподреди по нов начин. В "тесния смисъл", т.е. съвкупността от неправителствени организации и инициативи, гражданското общество продължава да е в тежко състояние, превзето от и подчинено на властта и на нейните задкулисни практики. Видимо живи са най-вече екологичните организации, който влезнаха в устойчива битка за горите и за южното Черноморие.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
