2020 – мерките помагат на предприемачи с буфери от "добрите времена"

"Един от ранните пропуски - още през март правителството реши, че мерките за подкрепа на заетостта ще са само за наетите лица, и изключи много предприемачи и самоосигуряващи се."

© Цветелина Белутова, Капитал

"Един от ранните пропуски - още през март правителството реши, че мерките за подкрепа на заетостта ще са само за наетите лица, и изключи много предприемачи и самоосигуряващи се."



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на икономиста Лъчезар Богданов. Още обобщения - четете тук.


Изминалата година беше невъзможна за предвиждане и докара тежка криза. Как оценявате случилото се и какво можеше да бъде избегнато в икономическо отношение?


- Не бих си позволил да коментирам здравната страна на кризата, нито ще спекулирам колко точно опасен е коронавирусът. Засега приемам, че пандемията е сериозна заплаха за общественото здраве и това оправдава колективно действие.




През пролетта правителствата в Европа, включително българското, избраха широкообхватни вместо по-насочени ограничителни мерки, което логично предизвика най-големия еднократен спад в стопанската активност от десетилетия. Да си припомним, че в края на март и през април бяха затворени не само баровете, а в много от водещите европейски икономики практически спряха индустрията и строителството.


Реакцията на бизнеса и домакинствата беше логично следствие от този полуапокалипсис. Това се отрази в моментален и дълбок срив на инвестициите и потреблението, което пък по веригата на стойността удари и междинното потребление и натрупването на материални запаси.


Това се случи, защото правителствената подкрепа навсякъде следваше здравната криза и ограничителните мерки - дори в Германия, която имаше действаща програма за субсидии на заетостта, това не предотврати "замръзването" на вътрешния пазар. Отделно заводите затвориха в много случаи по собствена инициатива заради огромната степен на несигурност.


Със знанията сега част от този шок можеше да бъде смекчена и това е видно от поведението на бизнес и домакинства през сегашния локдаун - сега де факто цялата икономика в Европа работи без пряко затворените дейности и въздушния транспорт.


В България нямахме готови мерки през март, а и самата идея за директни субсидии на бизнеси буди естествен и рационален скептицизъм. Ако правителството беше по-бързо и по-решително още в средата на март, вероятно щеше да предотврати уволнението на 20 или 30 хиляди наети и може би да запази дейността на още толкова микрофирми и самонаети. Фискалната цена нямаше да е особено висока, още повече че основната полза щеше да дойде от скоростта на реакция.


Използвани ли бяха всички буфери срещу кризата - и в България, и в световен мащаб?


- В САЩ и Европа буферът се нарича "централна банка" - без извънредната парична политика, практически създавайки неограничено количество пари за финансиране на банкови, корпоративни и държавни дългове, нищо от направеното от правителствата нямаше да е възможно.


В България през пролетта правителството действаше изключително консервативно, вероятно заради неизвестността около спада на приходите и конюнктурата на международните пазари - да не забравяме, че след глобалната криза от 2008 г. България бе практически лишена от достъп до финансиране.


Лятото се разбра, че възстановяването на реалния сектор е факт, а финансова криза няма да има, така че подходът се смени към "отпускане" на разходите и съответно - дефицити от 4% за 2020 и 2021 г., които ще бъдат покрити с увеличаване на дълга.


В резюме - предисторията на бюджетна дисциплина с излишъци в добрите години и нисък държавен дълг са този буфер, който даде комфорт за повече разходи в тази криза.


Потъна ли българският бизнес "под вода"?


- Като цяло - не, и това се надявам да се види в окончателните данни за второто полугодие и през следващата година. Всички възможни икономически показатели сочат за бързо възстановяване на активността след май-юни. Изключително важна роля изигра възможността за разсрочване на кредитите към банките.


Разбира се, голямото изключение от позитивния тренд са международният туризъм и транспортът. Както се вижда, те почти незабавно бяха ударени от постепенното влошаване на епидемичната обстановка в Европа от средата на октомври насам.


Вие лично познавате ли бизнесмен или компания, които се възползваха от обявените правителствени помощи от бюджета и това им помогна да оцелеят?


- Да, познавам и средни компании със значителна подкрепа по 60/40 и микрофирми, получили от грантовете до 10 хиляди лева.


Засега оцеляват, но е важно да се направи уточнението, че подобен тип мерки помагат на предприемачи, които искат да си помогнат сами и, по-важно, имат буфери от "добрите времена".


Допусна ли правителството грешки при управляването на кризата? Какви?


- Вече казах - скоростта на мерките за подкрепа. Същевременно част от програмите се преплитат, има много схеми, отново това дава предимство на фирми, вече запознати с европроекти, с добри консултанти или счетоводители. През декември видяхме същото - четири седмици пазарлъци между министри и бизнес асоциации какво точно да се плаща и на кого.


Като цяло идеята за споделяне на отговорност през безкрайни обсъждания с работодателски организации и синдикати е контрапродуктивна - от една страна, отнема време, от друга, винаги има недоволни, това предизвиква постоянни адаптации в схемите и още несигурност за това на какво точно може да разчита всеки бизнес. Тристранката не може да се превърне в Министерски съвет.


Направено ли беше всичко възможно за хората, които се самоосигуряват, и за малкия и микробизнеса?


- Това е един от ранните пропуски - още през март правителството реши, че мерките за подкрепа на заетостта ще са само за наетите лица, и изключи много предприемачи и самоосигуряващи се. Както се оказа, именно 60/40 се оказа "стълбът" на държавната помощ, а правителството като че ли с инат поддържа и досега тезата, че схемата трябва да е затворена за всички извън осигурените за безработица (т.е. на трудови договори).


Кое ви изненада като развитие в тази криза или решенията към нея?


- Изненада ме скоростта на взимането на решения в Европейския съюз. Традиционно сложната политическа архитектура на съюза означаваше месеци и дори години на преговори и взаимни компромиси. Сега реакциите бяха мигновени, имаше общ подход към държавните помощи, към мерките за субсидиите за заетост, отделно кредитния мораториум. Механизмът SURE, който де факто означава общо излизане на ЕС на дълговите пазари, също беше немислим преди март.


За безпрецедентно кратко време се постигна консенсус и за създаването на фонд за възстановяване - да си спомним колко години бяха нужни за договаряне на новите инструменти след дълговата криза на еврозоната след 2010 г.


Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?


- Цинично ще е да говорим за ползи от явление, което е свързано със смърт на милиони. Иначе всеки внезапен и дълбок шок предизвиква промяна, преодолявайки иначе естествените бариери на скептицизъм, предпазливост и консерватизъм.


За България като по-бедна и по-изостанала страна от периферията на ядрата на знание и капитал е важно да експериментира. И според мен това се случи - от онлайн образованието, което между другото в някои богати европейски страни се ограничи до пращане на материали по електронна поща на родителите в понеделник, до масовизацията на електронните плащания и дистанционната търговия. Отделно, много бизнеси видяха, че не за всеки разговор е нужно десетки хора да летят и да прекарват дни в други градове.


Публичният сектор трябваше да активизира предлагането на електронни услуги. Списъкът може да бъде продължен, но ключовото е в т.нар. побутване да се пробват нови неща, да се преодолее инерцията на познатото.


Коя е думата на 2020 според вас?


- Ваксина. Надявам се 2021 г. да покаже, че съм бил прав.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на telqk
    telqk
    Рейтинг: 807 Неутрално

    "2020 – мерките помагат на предприемачи с буфери от "добрите времена"

    За да бъде осъзнае ролята на буферите трябва да се преведе на банкянски диалект т.е. мазнинки според банкянския визионер. А под мазнинки трябва да се разбира и в буквалния и преносния смисъл - за БХ мазнинките са шкафчета с бинладенки, макар че външния му вид показва и яко папу. За вдлъбнатите мазнинките са все повече навеждане и послушание - който слуша папка.
    И всичко това някак си не кореспндира с проповядваната стратегия живей на кредит, вземи тази година плати следващата, гепи и забрави!

  2. 2 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1677 Любопитно

    Хм... Изненадан съм, но анализа не е от типа на "аналицзите" на Дичев и Дайнов. Ако т.н. опозиция беше заложила на такъв тип говорене, а не на популизъм щеше да спечели. Ще ми се да вярвам, че това е новата стратегия на десните. Но едва ли.

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  3. 3 Профил на стефан иванов
    стефан иванов
    Рейтинг: 337 Неутрално

    По стара българска традиция ,дребният и среден бизнес по територията беше оставен да се спасява както може.А дребните предприемачи и хората със свободни професии
    от много години са гадни експлоататори и враг номер едно на Тутраканската селищна система.Може да сме на дъното но сме стабилни ,даже се окопаваме!

  4. 4 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5730 Неутрално

    "2020 – мерките помагат на предприемачи с буфери от "добрите времена"

    Добрите предприемачи винаги имат "едно на ум"

  5. 5 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 1808 Неутрално

    "много бизнеси видяха, че не за всеки разговор е нужно десетки хора да летят и да прекарват дни в други градове."

    И чиновниците, и чиновниците. Преди 2020, когато пътувах със самолет, особено дестинация Брюксел, 1/3 бяха чиновници. А чиновниците не са, все още, 1/3 от народонаселението...

  6. 6 Профил на ivan_lawyer
    ivan_lawyer
    Рейтинг: 163 Неутрално

    Ми в кварталчето - 1 магазинче за безалкохолни и т.н., тип - партерен етаж, килерче, затвори още преди вируса, доста неща именно заради вируса - предимно - дрехи, разни сувенири, доста се закриха. Видимо спаднаха наемните услуги, просто няма търсене.

    Затвори и един китайски ресторант, явно поради липса на преводач за консултациите за евро-програмите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK