Тръмп, Русия и историята на един взлом. С Москва ли е борбата или в полза на Москва

През целия си мандат Тръмп засвидетелства специално отношение към Русия и към президента Путин в непрекъснато противоречие и конфронтация със собствената си администрация и с американските служби за сигурност.

© Associated Press

През целия си мандат Тръмп засвидетелства специално отношение към Русия и към президента Путин в непрекъснато противоречие и конфронтация със собствената си администрация и с американските служби за сигурност.



"Дневник" публикува всеки понеделник следизборната поредица за САЩ от оперната певица Александрина Пендачанска. Тя освен с успехите си на сцената е известна със силната си гражданска позиция и интерес към случващото се в България и по света. След множеството ѝ пътувания в САЩ, където живее през 2002 г., се заражда и по-сериозният ѝ интерес към американската политика.


Като цитира авторитетни и достоверни източници, г-жа Пендачанска дава контрапункт на надигащата се пропаганда от лагера на действащия президент. Отношенията на Доналд Тръмп с Русия са една от най-големите интриги по време на неговото управление и в първата част проследи руската връзка на Доналд Тръмп още преди падането на желязната завеса. Втората част беше за щаба на президента, свързан с Москва. Третата част разказа за разследването на британския разузнавач Кристофър Стийл на връзките между Русия и американския президент. Четвъртата част припомни историята на семейството на Тръмп и младостта на бъдещия президент. Петата припомни разследването на прокуратурата относно възпрепятстването на правосъдието от президента, или "доклада Мълър". Шестата - за финансите на Тръмп и на какво се крепи имотната му империя. Днес четете как реагира Тръмп на скандалите от Москва.


Колко време човек може да си седи във фотьойла, докато хулигани му разбиват вратата? Доналд Тръмп счупи всички рекорди, като не помръдна цели 6 дни след хакерската атака срещу американски държавни институции.




На 13 декември 2020 г. стана известно, че в продължение на месеци министерства и държавни агенции на САЩ са били обект на кибератака, която е по-мащабна от всеки друг път. Сред тях са министерствата на националната сигурност, финансите, търговията, земеделието, енергетиката, Държавният департамент, телекомуникационни и транспортни агенции, както и някои от 500-те най-големи частни американски компании. Въпросът е кой как реагира, кога реагира и какво точно казва.


Шпионажът и новата кибервойна


Размахът на сегашния хакерски взлом е толкова сериозен, че в Белия дом се наложи спешно свикване на Съвета за национална сигурност. Бившият съветник по сигурността в кабинетите на Джордж Буш младши и Доналд Тръмп - Томас Босърт, написа в "Ню Йорк таймс": "Ще отнеме години да разберем със сигурност кои мрежи са контролирани от руснаците и кои са само окупирани. Логичният извод е, че ние трябва да действаме така, все едно руското правителство контролира всички мрежи, в които е проникнало. Но не е ясно какво ще направят оттук нататък. Достъпът, който имат, може да бъде използван далеч над обикновения шпионаж."


"Можем да кажем с голяма яснота, че руснаците са се ангажирали с този акт", каза държавният секретар Майк Помпео в средата на декември. Дни по-късно главният прокурор и министър на правосъдието в оставка Уилям Бар потвърди: "От информацията, която имам, съм съгласен с твърдението на секретаря Помпео. Изглежда сигурно, че са руснаците."


Да повторим кой изрича всичко това: държавният секретар и правосъдният министър, на чието пряко подчинение са ФБР и службите за сигурност. И двамата директно обвиняват чужда държава в атака срещу цели звена от американското правителство. При това положение би трябвало да се очаква и президентът да реагира с официална позиция.


Ехо от Белия дом


Чернова на такова становище е била подготвена от служители в Белия дом, но впоследствие без обяснение е било наредено тя да бъде оттеглена. На нейно място се появи туит, но неговото съдържание се размина с изводите на администрацията за това кои са хората, нападнали американските институции. От страницата си в туитър Тръмп написа: "Кибератаката е доста по-преувеличена във фалшивите медии, отколкото е в действителност. Бях напълно информиран и всичко е под контрол. Русия, Русия, Русия, [това] е основният им рефрен, когато нещо се случи."


Истинска президентска реакция имаше, но тя не дойде от настоящия, а от следващия президент. В официално съобщение Джо Байдън написа: "Враговете ни трябва да знаят, че като президент аз няма да остана безучастен пред лицето на кибернападенията над нашата страна." Представители на бъдещата администрация заплашиха Русия с ответен удар, включително и с атаки по киберсигурността, финансови и политически санкции и съвместни действия "в координация с нашите съюзници и партньори".


Конгресът, парите и руските интереси


От Конгреса също реагираха остро - както демократи, така и републиканци. Републиканският сенатор и бивш кандидат за президент през 2012 г. Мит Ромни определи атаката като нападение: "Това е модерен еквивалент на руски бомбардировачи, които летят необезпокоявани над цялата ни страна. На този фон липсата на агресивен отговор, протест и ответни мерки от Белият дом са наистина, наистина необясними."


На този фон Конгресът прие с огромно двупартийно мнозинство военния бюджет на САЩ за 2021 г. В него се предвиждат и разходи, които пряко засягат интересите на Русия. Такива са например предоставянето на военна помощ от 169 млн. долара на трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва, както и 250 млн. долара за Украйна, затягането на санкциите срещу "Северен поток 2" и "Турски поток", ограничаването на възможността президентът да изтегля американски военни части от Европа и Азия.


Конгресът взе тези мерки, след като миналото лято Тръмп обяви намерението си да изтегли една трета от американските военнослужещи в Германия. "Това е още една услуга към Путин и лидерски провал на тази администрация, който допълнително напряга отношенията ни с нашите съюзници", каза тогава заместник-председателят на сенатската военна комисия Джак Рийд.


Новият бюджет засяга също интересите на Китай. Предвидено е засилване на мерките за отбрана в Тихоокеанския регион с увеличаване на средствата до 6.9 млрд. долара. Те ще отидат за военни и инфраструктурни проекти в една нова двегодишна инициатива.


Тръмп наложи вето на този бюджет, което и без това е извънредна рядкост в американската история. Но дори и самият факт на ветото не предизвика толкова недоумение, колкото аргумента, с който Тръмп се обоснова. Военния бюджет, видимо засягащ интересите на Китай и Русия, той определи като "подарък за Китай и Русия".


Борба с Русия или борба в полза на Русия?


В отговор на ветото на президента председателят на военната комисия в Сената Джим Инхоф, който досега поне беше верен на Тръмп, написа: "Законът за годишния военен бюджет се е приемал във всяка от последните 59 години, защото е абсолютно жизненоважен за националната ни сигурност и за нашите войски. Тази година не трябва да е изключение. Надявам се, че колегите ми в Конгреса ще се присъединят към мен, за да сме сигурни, че армията ни има всички средства и екипировка, от която се нуждае, за да защити страната."


Ветото на президента беше критикувано и от председателката на Камарата на представителите в Конгреса Нанси Пелоси с думите: "Във време, в което страната ни е обект на мащабна кибератака, е особено трудно да се разберат мотивите, които стоят зад президентската безотговорност. Това е акт на зашеметяващо безразсъдство."


Деветото вето


Това е деветото вето на Тръмп. Досега осем пъти републиканците в Конгреса заставаха зад президента, но този случай е по-специален. Подкрепата за военния бюджет е толкова голяма, че е възможно за пръв път президентът да бъде бламиран и ветото му да бъде отхвърлено.


С гласовете си републиканците са принудени да изберат дали да засвидетелстват лоялност към него или към принципите на партията си и към американските интереси. Този избор не изглежда толкова лесен, защото конфликтът между подкрепа за Тръмп и подкрепа за партията стана прекалено отчетлив. Толкова е силен, че днес, когато говорим за американската политика, е все по-трудно да определим коя точно американска политика имаме предвид - тази на Конгреса, на Държавния департамент и службите за сигурност, на новоизбрания президент Байдън или тази на настоящия президент Тръмп.


Да отворим още обектива: какво е Русия за САЩ?


Конфликтът съвсем не е от вчера. През целия си мандат Тръмп засвидетелства специално отношение към Русия и към президента Путин в непрекъснато противоречие и конфронтация със собствената си администрация и с американските служби за сигурност.


Това много ясно пролича на срещата в Хелзинки през 2018 г. Независимо от единодушието на американските служби, че Русия се е намесила в изборите през 2016 г., на съвместната пресконференция с руския президент Путин Тръмп се изправи пред целия свят и каза "Моите хора, [директорът на националното разузнаванe] Дан Коутс и някои други идваха при мен и казваха, че е Русия [която се е намесила]. Аз съм тук с президента Путин. И той каза, че не е Русия. Аз ще кажа това: не виждам никаква причина защо би била тя."


Интересен е фактът, че всички записки на преводачите на Тръмп от разговорите му с Путин бяха иззети от Белия дом и никой никога не разбра какво са си говорили.


Разцепление в американската политика предизвика също решението на Тръмп от октомври 2019 г. за изтегляне на войските от Сирия и изоставяне на кюрдските им съюзници, което някои определиха като предателство. Лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл нарече решението "тежка стратегическа грешка, която ще направи американския народ по-застрашен, ще охрабри враговете ни и ще отслаби важни наши партньорства".


След среща на сенатската комисия за външна политика Линдзи Греъм, един от най-приближените до Тръмп сенатори, каза, че президентът "не слуша съветниците си. Не слуша. Ще изцапа ръцете си с американска кръв. Прави най-голямата грешка" и подчерта, че президентът действа по собствено усмотрение. Прибързаното изтегляне, наредено от президента, освободи терен, на който руски, турски и сирийски части се настаниха мигновено. Американските бази бяха изоставени и на следващия ден над тях се развяха руски знамена.


След видео, заснето при влизането на руските части в изоставените казарми, американски военнослужещ реагира така: "Малко е да наречем унижение това, което американският войник преживява в момента."



Имайки предвид, че единствената територия извън рамките на бившия СССР, в която Русия има военни бази, е Сирия, новите придобивки на оборудваните американски бази е истински подарък за Путин. По думите на високопоставен служител на НАТО видеото на разветия руски флаг над американските бази "ще се пуска до безкрай не само в руските държавни медии. Това, че американците бягат от Сирия, изоставяйки след себе си перфектни военни бази за руснаците, ще получи огромен отзвук навсякъде в Близкия изток и ще потвърди заявката на Путин, че вече не друг, а Русия е суперсилата в региона и че всичко зависи от нея".


Руски възнаграждения за убит американец - без отговор


През лятото на 2020 стана известно, че талибаните в Афганистан са получавали възнаграждения от руснаците при убийство на американски военнослужещи. Тръмп отрече да е знаел и написа в туитър "Никой не ме е информирал, нито ми е казал".


След като излезе в медиите, че президентът е бил не само устно, но и писмено информиран още през зимата, той се опита да омаловажи информацията, наричайки я "още една изфабрикувана измислица за Русия".


Както се разбра по-късно, той никога не е повдигнал въпроса в нито един от разговорите си с президента Владимир Путин. Това предизвика възмущение дори в средите на Републиканската партия. Лиз Чейни, представител в Конгреса на Републиканската партия, написа: "Белият дом трябва да обясни какво е било направено за да бъдат защитени нашите военни и какво се прави, за да бъде държан Путин отговорен." Отговорът е - нищо.


Отравянето на Навални. Някаква реакция?


В последните месеци недоумение предизвика и липсата на всякаква реакция от страна на президента Тръмп по повод отравянето на руския опозиционер Алексей Навални. Световните лидери - германският канцлер Ангела Меркел, премиерът на Великобритания Борис Джонсън, президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг - всички осъдиха престъплението. От Тръмп - ни дума.


След разкритието, че Навални е бил отровен с новичок, американският Национален съвет по сигурността заяви: "САЩ са дълбоко загрижени от оповестените днес резултати. Отравянето на Алексей Навални е изцяло осъдително. Русия е използвала новичок и в миналото. Ние ще работим с нашите съюзници и международната общност, за да държим хората в Русия отговорни."


Въпросът е кои са тези "ние"? Коя е тази Америка, която ще държи Русия отговорна за каквото и да е?


Може би тази, която на 20 януари ще си припомни думите: "Аз давам тържествена клетва, че честно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати и ще дам най-доброто от способностите си, за да опазвам, закрилям и защитавам конституцията на Съединените щати." Те ще бъдат произнесени от следващия президент, Джо Байдън.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK