2021 – трябват ни мостове, а не стени

"Светът е едно цяло. Заедно сме по-силни."

© Асен Тонев

"Светът е едно цяло. Заедно сме по-силни."



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отишлата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Публикувахме равносметката на Владимир Левчев за 2020 г. преди новата година. Днес ви предлагаме прогнозата му. Още обобщения четете тук.


Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2021 г.?


- Надявам се, че ще видим края на пандемията в началото на лятото.




Казват, че ХХ век е започнал с Първата световна война. В края на войната се случва и най-голямата и опустошителна пандемия, която светът помни - грипната пандемия от 1918 - 1920 г., която отнема живота на поне 50 милиона души. Това е началото на глобализацията. Самата война е тъмната сянка на Втората индустриална революция - електричество, телефон, автомобили, самолети (и бомби!), радио, кино - всичко това се е появило в началото на миналия век. Но след войната и пандемията, през 20-те години идва "джазовата епоха" "the Roaring twenties" - едно десетилетие на икономически просперитет, на купони, барове, забава, безгрижен живот и разкрепостено модерно общуване.


Очаквам това да се случи и след края на ковидната пандемия, с която може би започва XXI век.


Нашият век е векът на третата (информационната, компютърната) революция и на четвъртата (на изкуствения интелект). Но знаем, че "джазовата епоха" в края на 1920-те завършва с Голямата депресия, а 10 години по-късно и с Втората световна война. Надявам се, че XXI век, векът на умните машини, ще е по-мъдър от предходния век.


Как се правят прогнози след година като 2020?


- Трудно. Когато настъпи 2020 г., никой не очакваше коронавирусната пандемия. Както и през 2016 г. никой не очакваше резултата от референдума за Брекзит, нито изборната победа на Доналд Тръмп. А тези два избора предопределиха развитието на света в последните години.


Но все пак, ако говорим за прогнози, вярвам, че пандемията ще бъде вече в миналото през втората половина на годината и ще започнем да живеем и общуваме нормално, свободно. Също така се надявам, че тази почти безпрецедентна световна криза ще засили Европейския съюз и изобщо международното сътрудничество. Защото е ясно, че без сътрудничество светът не може да се справя ефективно със световни кризи като тази. Така изолацията, в която сега сме принудени да живеем, парадоксално, ще отслаби позициите на изолационистите и националпопулистите.


Светът е едно цяло. Заедно сме по-силни. Стените не спират вирусите, нито икономическите проблеми. Трябват ни мостове, а не стени.


След пандемията очаквате ли животът да потече постарому? Какво ще е различното?


- Не. Животът няма да потече постарому. Процесът на нашето Велико преселение във виртуалния свят беше вече започнал преди пандемията. Но сега той рязко се ускори.


Ние няма да се върнем към начина на живот, в личен план или като икономически модел, който имахме преди пандемията. Много бизнеси, които можеха да направят това, както и университетите, преминаха онлайн. Ако можете да си позволите да не наемате офис пространство и всички да работят онлайн - това е по-евтино за компанията ви и тя едва ли ще се върне изцяло във физическия свят след пандемията. Ще остане главно във виртуалния.


Това, уви, до голяма степен важи и за личните ни контакти. Те се промениха и "виртуализираха" безвъзвратно. Все пак физическият ни контакт, надявам се, няма да изчезне. Но ще прекарваме повечето от времето си онлайн.


Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза?


- За съжаление помъдряването е бавен процес. (Ако изобщо се случи.) То не е като да научиш и запомниш някакви факти. Не е и като да ги осмислиш. Човек помъдрява, когато осмислените факти започнат да влияят положително на начина му на мислене и съществуване.


Надявам се, че човечеството ще помъдрее след тази криза. Както помъдря след Втората световна война. Европа хилядолетия е съществувала в състояние на постоянни войни и разделения. Но ето сега, от Втората световна насам, Европа, или поне тази й част, която се нарича Европейски съюз, живее в мир и сътрудничество въпреки всички проблеми. Това е помъдряване. Оптимист съм, че и сегашната криза ще доведе до помъдряване на хората. Ще видим.


Честита нова година!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK