Тръмп и расизмът. Как стремежът към щастие беше наказан с клетка

Александрина Пендачанска

© Mat Hennek

Александрина Пендачанска



"Дневник" публикува всеки понеделник следизборната поредица за САЩ от оперната певица Александрина Пендачанска. Тя освен с успехите си на сцената е известна със силната си гражданска позиция и интерес към случващото се в България и по света. След множеството ѝ пътувания в САЩ, където живее през 2002 г., се заражда и по-сериозният ѝ интерес към американската политика.


Като цитира авторитетни и достоверни източници, г-жа Пендачанска дава контрапункт на надигащата се пропаганда от лагера на действащия президент. Отношенията на Доналд Тръмп с Русия са една от най-големите интриги по време на неговото управление и първата част проследи руската му връзка още преди падането на Желязната завеса. Втората част беше за щаба на президента, свързан с Москва. Третата част разказа за разследването на британския разузнавач Кристофър Стийл на връзките между Русия и американския президент. Четвъртата част припомни историята на семейството на Тръмп и младостта на бъдещия президент. Петата - разследването на прокуратурата относно възпрепятстването на правосъдието от президента, или "доклада Мълър". Шестата беше за финансите на Тръмп и на какво се крепи имотната му империя. Седмата - как реагира Тръмп на скандалите от Москва. Днес четете за жестокостта на управлението му, продиктувана от расизъм.


Никой не е и подозирал, че думи, изречени от президент на Съединените щати, може да са толкова нецензурни, че да принудят журналистите да се извиняват за това, че се налага да ги цитират. Но точно такъв беше случаят с думите на Доналд Тръмп по отношение на бежанци от Хаити и Африка. "Защо са ни хора от тези лайняни страни?" - беше казал той, след което допълни, че предпочита имигранти от Норвегия.




Пресичане на червената линия


"Стига с тази политическа коректност", "Най-после някой от високо място да каже на глас това, което си мисля аз", казват негови последователи не само в Америка, но и по света. Очевидно е, че много хора споделят това виждане и че Тръмп е само техен говорител.


В началото на 21-ви век човечеството мигрира непрекъснато - от малки села и градове в по-големи, в други държави и на други континенти, хората изпращат децата си да учат и приемат за легитимен "стремежа към щастие", когато се отнася до тях и техните деца, но често забравят, че на този стремеж имат право всички. Независимо от цвета на кожата им.


Расизмът се оказа онази разделителна линия, която разцепи американското общество и обясни наличието на цели 74 милиона избиратели през последните президентски избори в САЩ, които, по думите на Тръмп, пак ще му останат верни, дори и той "да застане в средата на Пето авеню и да застреля някого".


"Евреите няма да ни изместят", скандираше факелното шествие в Шарлотсвил през лятото на 2017 г. на фона на свастики и нацистки знамена, което завърши с жертви. 32-годишната Хедър Хайер беше премазана от 20-годишен неонацистки демонстрант, 19 души бяха ранени. "Има много свестни хора и от двете страни", коментира президентът Тръмп тогава.


Мексиканците пък той нарече "наркодилъри, престъпници и изнасилвачи".


Едно от основните му предизборни обещания в кампанията през 2016 г. беше издигане на гранична стена между Мексико и САЩ, за която Мексико да плати. Част от заканата си изпълни - в четирите години на мандата му от обещаните 500 мили бяха построени 423 мили, но Мексико не плати. Стената досега струва 15 милиарда долара, от които 5 бяха отпуснати от Конгреса, останалите Тръмп пренасочи от бюджета на Пентагона.


"Изтритите" семейства


Дни след като встъпи в длъжност, администрацията на Тръмп започна подготовка на програма за "нулева толерантност" за нелегално влезли в САЩ имигранти. Тази програма е действала още от юли 2017 г., но чак през април 2018 г. тогавашният главен прокурор Джеф Сешънс я обяви публично. Както впоследствие стана ясно, тя е продължила да действа и след като официално беше прекратена през лятото на 2018 г.


Основната цел е била още при влизане на територията на САЩ семействата да бъдат разделяни, като децата са поставяни в отделни центрове за задържане, а родителите са били съдени и в повечето случаи депортирани по бърза процедура. Това обикновено са бегълци от така наречения "Северен триъгълник" - Салвадор, Гватемала и Хондурас. Според служители на граничните служби разделянето има наказателна цел - който преминава границата нелегално, бива лишен от децата си. На някои от майките буквално е казвано: "Вашите семейства вече не съществуват".


Само за шест седмици след официалното обявяване на "нулевата толерантност" през април 2018 г. Департаментът за национална сигурност потвърди отделянето на 1 995 деца от родителите им, които нелегално са преминали границата. В това число не се включват децата на търсещите убежище, които също са били отделяни. През май 2018 г. търсещият убежище от Хондурас Марко Антонио Нуньос на 39 години се самоуби, след като 3-годишният му син му беше насилствено отнет от граничния контрол.


Децата


В първите месеци на програмата нямаше външен достъп до помещенията, в които са настанявани децата. Докато на 18 юни 2018 г. новинарският сайт за разследваща журналистика ProPublica не публикува изтекъл аудио запис, направен от служител в един от центровете за задържане, на плачещи, отчаяни деца, които търсят "мама" и "татко". Този запис подейства като шамар на цялото американско общество. Последваха множество репортажи и разследвания, които разкриха една трагична картина. Оказа се, че дори бебета на по няколко месеца и деца в най-ранна възраст са отделяни от родителите си, вкарани със стотици в едни съоръжения, подобни на клетки, без надзор и без елементарни хигиенни условия, недохранени и мръсни, оставени на грижите на по-големи, понякога едва 5-6 годишни деца.


Разкази и снимки от центровете за задържане на деца предизвикаха лавинообразна реакция в цялото американско общество. 75% от запитаните американци осъдиха политиката на правителството, 25% я подкрепиха.


Разкази и снимки от центровете за задържане на деца предизвикаха лавинообразна реакция в цялото американско общество.

© twitter

Разкази и снимки от центровете за задържане на деца предизвикаха лавинообразна реакция в цялото американско общество.


Подложен на обществен натиск, през юни 2018 г. Доналд Тръмп разписа заповед за прекратяване на разделянето, но както се оказа по-късно, на практика то е продължило.


Множество неправителствени организации, както и отделни щати повдигнаха съдебни дела срещу действията на правителството. В края на юни 2018 г. федерален съд нареди на правителството в срок от 14 дни да събере всички деца под 5-годишна възраст с родителите им, а за по-големите определеният срок беше 30 дни. Но това се оказа практически невъзможно, тъй като неяснотата на процедурата направи изключително трудно проследяването на локациите на задържаните и на депортираните възрастни, да не говорим за трудностите при установяването на броя и местонахождението на децата.


Психотропни медикаменти. Масова стерилизация.


Във времето на задържането не е осигурявана комуникационна връзка между семействата дори и по телефона. Като цяло правителството не е предвиждало механизъм за това как и кога семействата биха могли да се съберат отново, нито е обезпечило финансиране за това. И до момента цялото финансиране идва от частни фондове, в които се набират благотворителни средства за адвокати и за локализиране на родителите и децата.


Досега са известни случаи на над 5500 деца, разделени от родителите си в последните 4 години. Особено в началото на провеждането на програмата документацията е била водена така, че безвъзвратно са загубени следите на много от родителите и до момента 545 деца не могат да бъдат върнати. Тоест тези деца може би завинаги са загубили връзка със семействата си.


Последваха още дела, от които стана ясно, че в центровете много малолетни често са били подлагани на психотропни и успокоителни медикаменти, което беше прекратено с решение на съда през юли 2018 г. Скандал предизвикаха и разкритията, направени през септември 2020 г., за провеждане на масова стерилизация и ненужна хистеректомия без информирано съгласие на пациентките в имигрантски центрове за задържане на жени и момичета.


Оценките: "нечовешки" мерки на Тръмп


Множество лекарски съюзи, сред които Американската асоциация на педиатрите и Американската психиатрична асоциация предупредиха, че "насилственото отделяне от родителите и поставянето им в помещения, подобни на затвори, ще нанесе непоправими и дълготрайни травми в бъдещото развитие на децата".


Някои обществени фигури и политици я сравниха с нацистките лагери, но Джеф Сешънс я защити с думите "Това е преувеличение. Защото в нацистка Германия те са затваряли евреите, за да не излязат от страната".
Общественото мнение се надигна не само в Америка, но и в международната общност. Световни лидери, като канадският и британският премиери Джъстин Трюдо и Тереза Мей, Комисията за човешките права на ООН, Папа Франциск, множество религиозни организации в Съединените щати - православната, католическата, епископалната, методистката, евангелистката църкви, първите дами Розалин Картър, Хилари Клинтън, Лора Буш, Мишел Обама - всички остро осъдиха политиката за разделяне на семейства от правителството на Тръмп.


На този фон сегашната първа дама Мелания Тръмп посети център за задържане на деца в Тексас, облечена с яке, на гърба на което с големи букви беше изписано: "На мен наистина не ми пука. А на теб?" (I REALLY DON'T CARE, DO YOU?)


"На мен наистина не ми пука. А на теб?" пише на якето на Мелания Тръмп.

© Associated Press

"На мен наистина не ми пука. А на теб?" пише на якето на Мелания Тръмп.


Забравила имигрантското си минало, Мелания най-вероятно не помни и надписа на Статуята на свободата:


"Дайте ми вашите уморени и бедни,
потиснатите, що жадуват да дишат свобода.
Окаяните и от вашите брегове отхвърлени,
пратете ми бездомните, от бурята захвърлени.
Аз вдигам факела към златната врата."


Но както каза председателят на Имигрантската служба и американско гражданство в правителството на Тръмп - Кен Кучинели, "този надпис се е отнасял за хора, идващи от Европа".


Но има и други думи - тези на Томас Джеферсън например: "Според нас следните истини се разбират от само себе си: всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие". За сегашната администрация изглежда тези думи на Джеферсън са валидни само за руси и високи норвежци. Другите, макар и да са извървели хиляди километри "в стремежа към щастие", се предполага да си остават в "лайняните държави".


На 3 ноември 2020 г. 81 милиона американци гласуваха против тази политика.


Факелът на Свободата засега продължава да свети.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK