Какво би попитал Ботев кмета на Калофер

"Дали участниците въобще знаят кой е Ботев? Дали както са се готвили да влизат в реката, са научили някое негово стихотворение?"

© Цветелина Белутова, Капитал

"Дали участниците въобще знаят кой е Ботев? Дали както са се готвили да влизат в реката, са научили някое негово стихотворение?"



Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".


Днес е рожденият ден на Христо Ботев (по нов стил). Днес очите на патриотичните българи и обективите на телевизионните камери се вперени в ледените води на р. Тунджа и т.нар. мъжко хоро, което се провежда въпреки епидемичната обстановка, напук на вируса и в утвърждаване на "традициите".


Нали сте чували, че когато идват кръгли годишнини от рождението или смъртта на бележит българин, тогава ученици, учители и общественици се обръщат към тях с въпроси за нашето съвремие? Питат какво за тях е свободата днес, браним ли техните идеали, какво ще кажат за днешните политици, за опазване на тяхното верую? Често се обръщат към Левски, Ботев, Вазов, към Караджата и Хаджи Димитър, към Стамболов и Каравелов.




Замислих се: какво би казал Ботев днес на участниците в него? А какво би казал на дългогодишния кмет на Община Калофер?


Дали участниците въобще знаят кой е Ботев? Дали както са се готвили да влизат в реката, са научили някое негово стихотворение? Знаят ли реално за какво се е борил и умрял той (без да говорят клишета "Той умря за наш'та свобода!"). Да, намират се в Калофер, да, някои може да не са толкова омаяни от подготовката за влизане в ледените води по изгрев слънце, да, не е честно да ги подценяваме чак толкова.


Дали към кмета Ботев би се обърнал с яркото си слово и с въпроси като толкова брани тази "отколешна" традиция, какво от заветите му реализира в общината? Защо на честванията на Ботев все по-малко хора се стичат край паметника му? Защо отсъства на снимките за тези чествания? Защо е въвлечен в скандали с конфликт на интереси и въпреки това е пак преизбран на поста? Защо не зачита национална заповед за епидемичните мерки и поставя ли се той и малка група българи над закона? Използва ли "традицията", за да извива ръцете на централната власт? Като какъв се показва в публичното пространство - като местен бабаит или като далновиден администратор, радетел за върховенство на закона и за здравето на своите съграждани?


А аз защо го пиша това? Дали защото съм "градски човек" или от "голямото добрутру" вече и не зачитам род, родина, традициите? Или защото искам да се надсмея над усилията на мнозина да опазят "българщината"?


Пиша го, защото съм против псевдопатриотичните изблици, с които се характеризира нашето време. Ботев и Левски не са в сърцата и делата ни, а са татуировки на прасците и стикери по колите. Те не са и футболни отбори. Техните идеали се четат по време на честванията им и се забравят в мига, в който седнем на софрите. И после се забравят в суетата на всекидневието, в непросветеността на родители и деца, вгледани в екраните си, в политическа нечистоплътност.


Пиша го, защото водещата новина трябва да е, че български учени са в Топ 2% на учените по света. Науката трябва да е сред водещите примери към следващото поколение, както по време на пандемия и инфодемия, така и в нормални времена. Ние трябва да се уповаваме на учените и ерудитите, за да оцелеем физически и духовно, икономически и социално, както и да се борим с деизинформацията, отявлените манипулации и фалшивите новини.


Изследователи казват, че обръщането към местните традиции (национални и регионални) е отговорът на част от хората към глобализацията. Отливът на (кадърни) хора от малките градове преди пандемията и отиването им в големите, за да търсят развитие и реализация там, води до намаляване на населението по места (съответно на избирателите) и до захващане в традициите - вековни или измислени - като спасителен пояс и в търсене на идентичност. И в един момент се оказва, че само това - традицията, им остава и когато и последният местен се спомине, и тя умира с него.


Традициите са ни пазили като народ, редица от тях са вкоренени в нашите бит и култура. Ние ги повтаряме, за да покажем принадлежност към определена национална общност. Нашите емигранти в чужбина ги практикуват, за да не губят връзка с България. Но натрапването на измислени такива, в които псевдопатриотизмът избуява, стига се до местен шовинизъм и показване на криворазбирани ценности, според мен води до деградация на нашето общество.


Изследователи посочват, че опитите да се покаже леденото хоро в Тунджа като нещо вековно пропадат. Някои посочват, че има данни за подобно "честване" на Йордановден от 70-те години на ХХ век, а други - че реалното им датиране е от 90-те години на ХХ век. Приятели се шегуват, че с всяка изминала година, тази "традиция" става все по-стара.


Медиите имат огромна роля в тяхното популяризиране. Показването на местни новини, основно свързани с криминални случаи и празници (как бабите пазят традициите, а младите се учат), носят някаква информация в съответния контекст. А участващите в репортажите (както и аз самият го правя) изпитват своята радост: "Дават ни, бате, по телевизията!"


А местните власти (разбирай кметове) жадуват да се покажат по националните телевизии, за да представят общината си (като пазителка на традициите), нейните постижения (пияни мъже в ледени води), да напомпят самочувствие в електората (а след като и последният стон на гайдата отшуми, ще остане в главите на мнозина само махмурлука). И да чакат следващата година, за да го повторят.


Та, замислих се какво би ни направило по-патриоти освен влизането опиянен в ледена вода на Богоявление?


Моите предложения са:


▪ Препрочетете Ботевите стихове, писма и фейлетони. Направете го днес или всеки удобен ден. Може да откриете прилики с днешни лица и събития. Особено "В механата".


▪ Не спирайте да се учите. Така разширяваме кръгозора си и знаем повече за произхода и целите на традициите, вярвания и исторически личности.


▪ Развивайте ценностната си система. Експерти казват, че когато конфликтът е базиран на ценности, мир трудно се постига. Но ние не водим войни. Ние искаме да се разбираме с другите, като изтъкваме нашето его. Затова често им налагаме своите разбирания и предразсъдъци. Може би е по-добре да познаваме корените на ценностите и така по-умело ще можем да общуваме с другите.


▪ Традициите са хубаво нещо, стига да не са единственият повод за гордост - национална и местна. Та, нека си задаваме по-често въпроса: "Какво направих в повече за мен, семейството ми и общността?"


▪ Създаването и развитието на условия за учене и прилагане на знания в училищата, читалищата и клубове по интереси на различни проявления на STEM дисциплини, предприемачество и хуманитарни науки може да доведат само до по-здраво поколение.


▪ И не на последно място - да търсим положителните примери и личности, които да ни вдъхновяват да работим здраво, да градим нашите фирми, общности, семейства, пазейки, но и развивайки традициите.


▪ Да спазваме правилата. Тези, основани на здравия разум, хуманни ценности и прогрес ни правят истинско общество, по-добри хора, и по този начин устояваме своето място и идентичност сред другите народи (с които да живеем в мир и разбирателство).


А дали по този начин ще могат някои да се нарекат достойни наследници и продължители на делото на Ботев или Левски? Със сигурност няма да е тропането на хоро в ледени води.


Честити празници: Йордановден, Богоявление, рождението на Христо Ботев!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK