Тръмп и "Туитър". Как се оправя човек в симулацията "алтернативна реалност"

"Туитър" беше почти всичко за Тръмп. В петък социалната мрежа завинаги го лиши от възможността да пише всичко това.

© twitter/@realDonaldTrump

"Туитър" беше почти всичко за Тръмп. В петък социалната мрежа завинаги го лиши от възможността да пише всичко това.



"Дневник" публикува всеки понеделник следизборната поредица за САЩ от оперната певица Александрина Пендачанска. Тя освен с успехите си на сцената е известна със силната си гражданска позиция и интерес към случващото се в България и по света. След множеството ѝ пътувания в САЩ, където живее през 2002 г., се заражда и по-сериозният ѝ интерес към американската политика.


Като цитира авторитетни и достоверни източници, г-жа Пендачанска дава контрапункт на надигащата се пропаганда от лагера на действащия президент. Отношенията на Доналд Тръмп с Русия са една от най-големите интриги по време на неговото управление и първата част проследи руската му връзка още преди падането на Желязната завеса. Втората част беше за щаба на президента, свързан с Москва. Третата част разказа за разследването на британския разузнавач Кристофър Стийл на връзките между Русия и американския президент. Четвъртата част припомни историята на семейството на Тръмп и младостта на бъдещия президент. Петата - разследването на прокуратурата относно възпрепятстването на правосъдието от президента, или "доклада Мълър". Шестата беше за финансите на Тръмп и на какво се крепи имотната му империя. Седмата - как реагира Тръмп на скандалите от Москва. Осмата - за жестокостта на управлението му, продиктувана от расизъм. Днес четете как Тръмп използва социалната мрежа "Туитър" и как завърши това.


"Туитър" беше почти всичко за Тръмп. Това беше основният му канал за комуникация още преди да стане президент. Там си съобщаваше оценките, намеренията и въобще политиката. Там казваше, че е спечелил изборите, които всъщност загуби. В петък социалната мрежа завинаги го лиши от възможността да пише всичко това. Затвори му профила. Как ще действа той оттук нататък е достатъчно интересен въпрос, но и миналото хич не е за подценяване. Затова да се обърнем към него.




Само в "Туитър" Доналд Тръмп е употребил думата "фалшифицирани" по отношение на избори в САЩ общо 75 пъти в периода от май до края на декември 2020 г. Един от основните акценти в предизборните му митинги през цялата кампания беше твърдението, че единственият начин да загуби е, ако изборите бъдат фалшифицирани. Но той казваше същото и през 2016 г. Само че тогава, макар да изгуби всеобщия вот с 3 милиона гласа, той спечели в онези щати, които му осигуриха победата на електоралната комисия. Това бяха критичните Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин. А този път той загуби от Джо Байдън и трите. Освен тях загуби и два традиционно републикански щата - Аризона и Джорджия.


Ето това са фактите.


Само че цялото президентство на Тръмп още от самото начало се развиваше в една паралелна реалност на "алтернативни факти", в която образът на истината оставаше не просто замъглен, а пречупен като през калейдоскопска призма. Това е проблем, пред който е изправен не само "светът на Тръмп" и Америка, но и цялото човечество днес.


Тук не говорим за философското значение на думата "истина". Става въпрос за друго - че е невъзможно да се постигне съгласие в цели звена на обществото за това какво са очевидни факти и какво не. А след като не можем да се обединим около общо разбиране на това, що е истина, всичко става възможно - и земята да е плоска, и Нийл Армстронг да не е кацал на луната, и кемтрейлс да ни тровят, и ваксините да ни чипират, и демократите да са педофилски клан, който пие детска кръв, и Доналд Тръмп да е спечелил изборите.


Не си измислям това, което е изброено по-горе. Това са съществуващи конспиративни теории, завладяващи все повече хора по света. В тази алтернативна реалност, която не следва общото съгласие по линията истина - неистина, появата на феномен, като Тръмп беше само въпрос на време. И той не само се възползва от възникването й, но се и възцари над нея. Произведе се в главнокомандващ на света на алтернативната реалност, а поддръжници му станаха всички, готови да я възприемат.


Повечето големи американски медии направиха отделни проучвания за проверка на изречените от Тръмп твърдения. Според "Вашингтон пост" той изрича средно по 14.8 неистини на ден. От началото на мандата му до днес те са надминали 22 000. Но какво от това? В алтернативната реалност това няма никакво значение.


"Произходът на тоталитаризма"


Новите технологии само ускориха един процес, който 20-и век добре познава, и то още от 30-те години. Хана Аренд, която е родена в Германия, а после успява да избяга от нацизма, пише следното в "Произхода на тоталитаризма":


"В един непрекъснато променящ се, неразбираем свят масите стигнаха до точка, в която едновременно биха повярвали на всичко и на нищо, биха мислили, че всичко е възможно и че нищо не е истина. (...) Тоталитарните лидери на масите основават своята пропаганда върху правилното психологическо предположение, че в такива условия човек би могъл да накара хората да повярват и в най-фантастичното твърдение днес, а ако на следващия ден получат неопровержимо доказателство, че то е лъжа, биха прибегнали до цинизъм; вместо да изоставят лидерите, които са ги лъгали, те биха настоявали, че лидерите винаги са знаели, че твърдението е било лъжа, и биха ги адмирирали за тяхната превъзхождаща тактическа интелигентност."


Хана Аренд пише своя труд в САЩ, където той е издаден през 1951 г. Аз лично бих включила "Произхода на тоталитаризма" в задължителната образователна програма на всички средни училища.


Но да се върнем към "алтернативната реалност". Месеци наред Доналд Тръмп подготвяше своите избиратели чрез всички налични способи и най-вече чрез "Туитър", че изборите ще са манипулирани, че пощенският вот ще бъде фалшифициран, че няма начин да загуби честно. Обсебени от конспиративните теории на QAnon и "калейдоскопската" перспектива за истина, симпатизантите му повярваха.


Само че освен "управител" на "алтернативната реалност" Тръмп 4 години беше и президент на САЩ. В реалния свят той разполагаше с огромна власт. Тя му позволи да предприеме серия от мерки, които да му осигурят победа и в неалтернативната реалност.


Всичко в едно кълбо: коронавирус, избори и пощи


В поляризираното американско общество Тръмп направи всичко възможно да политизира пандемията от коронавирус и успя. За заразата изрече стотици лъжи - от това, че до април тя ще изчезне от само себе си, до това, че поглъщането на белина убива вируса. Републиканските избиратели игнорираха опасността. Щом приближиха изборите, те послушаха Тръмп и предпочетоха да гласуват на живо. Демократите, обратното, приеха опасността сериозно, спазиха мерките за сигурност и от самото начало беше ясно, че повечето от тях ще гласуват по пощата.


Тръмп компрометира този метод за гласуване и още на 26 май 2020 в "Туитър" написа това: "Няма начин (НУЛА!) пощенските бюлетини да бъдат нещо по-малко от огромна измама. Пощенските кутии ще бъдат ограбени, бюлетини ще бъдат подправени и дори незаконно отпечатани и с фалшифицирани подписи".


Веднага след това уволни предишния директор на пощите и назначи на негово място свой верен човек и донор - Луис Деджой. Лоялността на Деджой беше доказана. От 2016 г. досега той самият е дарил над 3 милиона долара на кампаниите на Тръмп и на Републиканската партия. В борда на директорите Деджой покани също верни хора - общата сума на техните дарения за Републиканската партия в последното десетилетие се равнява на стотици милиони.


От момента на встъпването си в длъжност през юни Деджой започна серия реорганизации в пощите, чиято скрита цел беше да се компрометира и затрудни процесът на доставка на изборните бюлетини по време на предстоящите през есента избори. Той забрани допълнителните работни часове на служителите и намали броя на пощенските кутии и разпределителните машините, което доведе до големи затруднения и до забавяне на пощенските пратки още през лятото.


Вследствие на това той беше призован и разпитан от сенатската Комисия за национална сигурност, както и от Конгреса, а федералният съд го принуди да прекрати реформите до след провеждането на изборите. И макар в седмицата преди вота едва около 65% от пощенските доставки да пристигаха навреме, като цяло усилието му да провали ефективното провеждане на гласуването по пощата не успя. Така започна серията от неуспехи за Тръмп в "реалната" реалност.


Съдебната система


Втори шанс за овладяването ѝ му даде смъртта на върховната съдийка Рут Бейдър Гинзбърг. Тук ще отворим една скоба: когато през февруари 2016 г. върховният съдия Скалия почина внезапно, лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл отказа дори да разгледа кандидатурата на номинирания от президента Обама Мерик Гарланд с аргумента, че до изборите остава твърде малко време - 8 месеца, и е редно следващият президент да посочи новия съдия. Така Гарланд не стигна дори до гласуване в Сената за поста във Върховния съд.


Рут Гинзбърг почина на 18 септември 2020 г., месец и половина преди изборите. Тогава Тръмп най-открито заяви: "Трябва да [изберем нов съдия] преди изборите, защото тази [изборна] измама, която готвят демократите, това е измама, измамата ще отиде във Върховния съд. Мисля, че ще свършим пред Върховния съд. Трябват ни 9 съдии."


Тръмп номинира Ейми Кони Барет и на 27 октомври 2020 г., 6 дни преди президентските избори, Мич Макконъл подложи кандидатурата ѝ на гласуване в Сената и тя беше избрана с доживотен мандат за съдия във Върховния съд. С нея номинираните от Тръмп съдии в 9-членния състав на съда станаха трима, а балансът между консервативните и либералните съдии стана 6 на 3 в полза на консервативните. Тръмп смяташе, че е овладял и Върховния съд, но и този път сметката му не излезе вярна.


След загубата му на 3 ноември той заведе 62 съдебни дела и загуби 61 от тях. Две стигнаха до Върховния съд. Едното загуби, а другото беше отхвърлено, без дори да е разгледано.


Думата "загуба"


Надали ще се намери президент, който в следизборен период да е губил толкова много пъти, колкото Доналд Тръмп. Освен изборите и 61 дела той загуби и всички повторни преброявания на гласовете.


След повторното преброяване в Уисконсин преднината на Джо Байдън се увеличи с 87 гласа, а Тръмп даже си плати за това 3 милиона долара. И тях загуби. От трикратното преброяване на гласовете в Джорджия преднината на Джо Байдън се намали с 2343 гласа, но Тръмп и нея загуби - с 11 779 гласа.


Последваха няколко безуспешни опита за натиск върху местни органи, които сертифицират изборите при определяне на електорите в електоралната колегия. Най-неочаквано второстепенни административни служители от Републиканската партия от комисията в Мичиган бяха привикани в Белия дом "на обяд", после настанени в Trump Hotel във Вашингтон и видени в лобито пред бутилки "Дом Периньон" дни преди процедурата. Но и това не помогна. Джо Байдън спечели 16-те електори на щата, Доналд Тръмп отново загуби.


След като на 14 декември електоралната колегия избра Байдън, последваха още няколко отчаяни опита на Тръмп да преобърне резултата. В телефонен разговор на 2 януари 2021 г. с щатския секретар на Джорджия, Брад Рафенспергер, Тръмп поиска от него да "му намери 11 800 гласа". Записът изтече в медиите и с това Тръмп беше изправен пред истинска заплаха от съдебно преследване за подтикване към изборна измама. Въпросът е колко подобни разговори е провел Тръмп, без те да са достигнали до публичното знание.


Последният отчаян опит се реализира на 6 януари. Тогава Конгресът трябваше да утвърди резултата от изборите и да обяви името на новоизбрания президент. От 120 години тази процедура се председателства от вицепрезидента и преминава в атмосфера на тържествена формалност. Безпрецедентно 13 сенатори и над 140 представители в Камарата на представителите обявиха, че ще гласуват против. За първи път в американската история републикански избраници открито обявиха намерението си реално да отхвърлят волята на избирателите. Това, което Доналд Тръмп изискваше от вицепрезидента Пенс, беше заедно с републиканските членове на Конгреса да отхвърлят изборните резултати и да поискат комисия, която да разследва "изборните измами", с което да забави или да осуети встъпването в длъжност на новия президент.


Митингът, който Тръмп свика, трябваше да наложи външен натиск. Многократно през "Туитър" Тръмп ги призова, обещавайки, че "ще бъде диво", и те се отзоваха. От трибуната пред насъбралото се множество Тръмп извика "Ще се борим. Никога няма да отстъпим. Ще спрем кражбaтa. Ще тръгнем по "Пенсилвания авеню", ще дойда с вас и отиваме в Капитолия... Ще опитаме да дадем на републиканците, на слабите... смелостта и гордостта, от която се нуждаят, за да си върнем страната".


Останалото е история. Тя завърши с жертви. Петима бяха убити, десетки ранени.


Същата вечер Джо Байдън все пак беше провъзгласен за президент и от Конгреса, а Тръмп отново загуби.


На следващия ден загуби дори профила си в "Туитър".


Предстои да видим какво ще загуби, когато Мерик Гарланд, който не успя да стане върховен съдия през 2016 г., стане главен прокурор през 2021 г. в новото правителство на Джо Байдън.


Митинга, който Тръмп свика, трябваше да наложи външен натиск. Многократно през "Туитър" Тръмп ги призова, обещавайки, че "ще бъде диво" и те се отзоваха.

© Associated Press

Митинга, който Тръмп свика, трябваше да наложи външен натиск. Многократно през "Туитър" Тръмп ги призова, обещавайки, че "ще бъде диво" и те се отзоваха.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK