Дарителството като справедливост

Как да постигнем едно по-справедливо общество? Очевидно по пътя на дарителството, но под една неподозирана форма - на отдадените всекидневни усилия в изграждането на по-добър общностен нрав.

© Надежда Чипева, Капитал

Как да постигнем едно по-справедливо общество? Очевидно по пътя на дарителството, но под една неподозирана форма - на отдадените всекидневни усилия в изграждането на по-добър общностен нрав.



Коментарът е препубликуван от страницата на Българския дарителски форум по повод годишния анализ на организацията за благотворителността през 2019 г


Отминаха празничните дни и с това като че ли се възвръща нормалният и проблемен ритъм на всекидневието. Струва ми се разумно да запомним какво ни е направило по-близки в тези моменти, а това може би са били актовете на съпричастност помежду ни като общество. Тази съпричастност някои от нас са изразили именно опитвайки се да бъдат в помощ на другия - често пъти непознат, но в нужда човек, или за някоя значима кауза. Всички тези усилия са проява на благотворителност чрез дарителство - на средства, усилия или грижа за това, което ни се струва важно и поради това сме решили да напуснем комфорта на своето себелюбие.


Двете лица на справедливостта




Актът на даряване е действие и опит да постигнем или въздадем тази справедливост, която средата на живот в България не успява. Говоря както за познатите институционални несполуки на всички основни системи - социална, здравеопазване, образование, които се проявяват в това по улиците да има лишени от грижа деца, болни и изоставени хора или потънали в незнание и поради това неспособни да изкарват прехраната си. Но несправедливостта има и друго проявление, а именно срещата на човека с неправдата и търсенето на помощ от длъжните да я въздадат институции по стълбицата. Това именно са правоохранителните и правораздавателни функции на държавата, известни ни като полиция, прокуратура и съд.


Поради това различаваме и срещаме двуликата същност на справедливостта - веднъж като дистрибутивна, тоест свързана с разпределението на благата в обществото, и втори път като корективна - тази справедливост, която със силата на държавната принуда всеки нанесъл вреда другиму е длъжен да изтърпи.


Липсата на дистрибутивна справедливост ни кара да продължим да влагаме всичките си сили да дублираме държавните системи с двойни средства - веднъж детето ни е в държавно училище, но ходи на уроци, за да покрие изискванията в часовете, втори път държавата ни събира данъци - а до социално слабите реална грижа не достига, трети път - плащаме здравни осигуровки, но винаги, щом допрем до здравеопазване, се намира начин да ни вземат пари за уж дължими неща и т.н.


Корективната справедливост обаче не е в някакъв ограничен обем и не можеш да я прекроиш по бюджета на държавата, още по-малко да я набавиш с лична помощ или дарени средства. Освен необходима, тя следва да бъде общозадължителна и навременна. Без този вид справедливост не бихме могли да имаме сигурност за своите начинания (бизнес, работа, дом, семейство). Така благополучието на всеки един от нас е непосилно начинание, хората са вкопчени в това да опазят своето, защото то е изложено на постоянни атаки и източник на постоянен страх. На битово ниво - отделяме време да приберем детето си, защото неизвестността ни кара да се страхуваме. Но в още по-широк план - няма кой да влага усилия тук, защото не си струва - няма инвестиции, хората стават лениви към това да подредят градската си среда и свикват с делничното униние, липсата на благоустройство и постоянните неправди.


Проявата на този държавнически разпад е непреодолима, ако нямаме яснота какъв да бъде обликът на обществото ни и към какво ще се стремим ежедневно. Яснотата на тази мисъл практически се свежда до това какви управници да излъчим като ръководители на политическите и административни институции.


Как да постигнем едно по-справедливо общество?


Очевидно по пътя на дарителството, но под една неподозирана форма - на отдадените всекидневни усилия в изграждането на по-добър общностен нрав. На първо място трябва да сме готови да признаем склонни ли сме да отделяме усилия за това да бъдем по-критични и съзидателни към ставащото у нас. Всеки би бил съпричастен, ако участва. Да слезем все по-надълбоко, за да изградим тази връзка помежду си, която да ни събира в споделени ценности, макар и да сме идейно разделени по редица въпроси.


Това предполага да търсим повече общи неща помежду си, за да можем да ги защитим институционално пред лицето на властта, но и да признаем претенциите на другите, дори да не са ни симпатични. Очевидно кучето на съседите ни дразни, например, но и на двама ни е далеч по-важно да имаме здрав тротоар и да изискваме от общината да ни го изгради, защото някога го е имало, а поради факта на плащане на данъци и сега ни е дължим.


Така тези дребни жестове прерастват в особен тип разнопосочна политическа култура - на съюзяване зад важното и загърбване на дребното. По-сетне ще сме се научили да приемаме различните, без да ги отхвърляме или отрицаваме. От своя страна, политиците ни ще са се просветили да изграждат не само скрити съглашателства за лично облагодетелстване, но и коалиционни партньорства по фундаментални въпроси под натиска и исканията на гражданите.


Макар и да звучи утопично, ми се струва възможно.


Друго делнично усилие, което не ни струва много, е да отдаваме внимание. То май и не струва нищо. Затова да даряваме близките си със знание - там, където можем да се намесим с просветителска мисъл, нека го направим. Дали като разясним някому нещо по обществен въпрос, дали като спрем възрастния човек за похарчи поредното левче за жълт и лъжлив вестник. Определено си струва. Само така можем да не презираме хората за избора, който правят и с който предопределят средата на обществото ни. А този избор през тази година ще бъде важен - предстоят два вида избори.


Време е да не отричаме изцяло стойностите в обществото, включително и професионалните - не всички лекари, полицаи, учители и т.н. са само едни или други. Трудно, но съществено необходимо е да ги издигаме на полагаемите им се места. Първо, защото вече са на изчезване - други общества им предлагат по-добри условия и е лесно да заминат. Нека не ги губим по нелеп начин.


Защото, ако дарявахме необходимото уважение на архитектите си, то те по-рано и по-често можеха да провяват общностното съзнание и да извикат в един глас, че подпорните стени по българското Черноморие са абсурден корупционен бетон. Или пък, ако призовавахме и подкрепяхме лекарите, те биха имали смелостта всекидневно да изричат на глас защо здравеопазването се проваля. Същото важи и за юристите, учителите и т.н. Силните общности са трудни за манипулиране от откровено бездарните ни и непросветени напоследък политици. Да не изоставяме поискалия по-справедлива държава човек сам в исканията си и да го поставим в беда за това, че се е осмелил. През 2020 г. имахме добър пример в тази посока, когато НАП посегна на един бизнес, излязъл по протестите.


Безобразната и некадърна власт умее да сблъсква каузи, за да харчи безконтролно и безидейно. Нека не позволяваме да застават едни срещу други важни сфери - уязвими деца срещу пари за история, знание срещу социални нужди и т.н. Така шансът да се възправяме едни срещу други значително намалява. От нас зависи да не допускаме това.


Повод да размишлявам в тази посока ми дават няколко думи на бележития български юрист и философ Цеко Торбов, който смята, че "за нормалното формиране на здрав обществен живот винаги са пречели две неща: липсата на ясност у обществото и ръководители върху обществените цели и липсата на готовност да се служи на тези цели".


Нека служим всекидневно на тези цели, това да бъде наша изстрадана във всекидневието конституция, за да бъде българската държава правова и социална. Преамбюлът и чл. 4 от действащата конституция повеляват така. Инак ще продължаваме да имаме общество, в което се взима от онеправданите, за да се дава на нечестните.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 895 Неутрално

    Чак ся разбрах колко справедлив човек е дедо от Унгария.🐵

    Много съм прост
  2. 2 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    Очевидно по-справедливо общество не се постига чрез дарителство, което, макар и да има свои положителни страни, постига резултати 'на парче' - по дефиниция. това, което е необходимо за справяне с иначе добре изброенитое проблеми и добре описаната ситуация, е далеч по-мащабно преустройство на начина по който функционира българското общество и институции.

  3. 3 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3973 Неутрално

    Дарпителството като справедливост?! Що за глупаво заглавие?! Дарителството, помощта за хора в нужда, е дълбоко осъзнат акт, акт на вяра, ако ще и на религия. Най-важното в един човешки живот е да помагаш!

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1702 Неутрално

    Дарителството не го виждам като акт на справедливост, а на милосърдие. То леко коригира дисбаланси, но не е наказание за имащите и не е възмездие за нямащите. Справедливостта би изисквала институциите да се променят и да изпълняват функциите, които са им зададени.
    Другото, което е описано в статията не е акт на дарителство, а на гражданско осъзнато общество.

    E PLVRIBVS VNVM
  6. 6 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1724 Неутрално

    Рибата се вмирисва откъм главата. Тези, които определят условията и дават тон трябва да се сменят.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  7. 7 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1419 Неутрално

    Пълен бълвоч.
    Да сме дарявали, да сме внимавали, да сме давали на знание на другите.... ау направо се разплакааме. Ма то и тротоари немало, Па и конституцията била изстрадана...
    Инак за богаташчетата и дума нема, щото да не засегнем неприятни теми - там коя справедливост ще приложи авторчето?

  8. 8 Профил на 4okuto
    4okuto
    Рейтинг: 560 Неутрално

    Единственото ефективно дарителство, изключвайки това за спешно лечение и помощ на болни хора, е в индивиди, които имат потенциал да излезнат от мизерията и им се помага да го развият, да станат независими, отговорни и успешни. За всички останали дарението е мечешка услуга.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 875 Неутрално

    Заглавието е доста неподходящо. Самият текст също е леко странно написан - можеше и по-простичко да се кажат нещата. Като изключим това обаче текстът описва и моето мнение по въпроса. Не е важно просто да помогнем на един конкретен случай, а да се борим за това, системата да се устрой по такъв начин, че да се помага на всички подобни случаи. И да изискваме от институциите да си вършат работата. И от хората да спазват правилата. Защото ако всичко се прави както е редно, животът ни ще е много по-добър и уреден. Ако всичко се прави през пръсти, се натрупват множество проблеми и се въртим в омъгьосан кръг, от който няма излизане.
    Ще дам простичък пример: Имам малко дете в градинска възраст. Трябва да почна работа, а то да тръгне на градина. Да, обаче моят квартал е пренаселен и място за ДГ няма, само за хилядния по ред нов жилищен комплекс. ДГ които да отговорят на нарасналите нужди на квартала общината нито строи, нито смята да го прави (по-лесно е да се откриват нови ДГ в Казичене примерно, там има повече свободни терени, макар и нуждата от ДГ да е много по-малка). С много късмет и сложни сметки на шансовете за прием, детето ми е прието в ДГ отдалечена от дома ми (Но е прието, което е супер късмет!). Градината е отдалечена, пеша не мога да го водя до там (пък то и тротоари няма, че дори и да съм ентусиаст, да тръгна пеша). Градски транспорт също няма. Ползвам такси от нас до градината. След това един бърз спринт до автобусната спирка, возене за две спирки и след това прекачване на метро. След метрото пак бърз спринт до работата. На финала, доволна и изморена мога да започна работния си ден. На края на деня - по обратния път описан по-горе. И щях дълго да карам по този ритъм, ако такситата не почнаха да ми отказват в лошо време, защото маршрута бил кратък. След като ни валя порой с детето на улица и половин час нито едно такси не пожела да ни качи (на финала навих един таксиметров шофьор като му обещах да му платя тройно, а той благосклонно ми каза "Оф, добре, айде, ама само защото си с малко дете.." им теглих една майна на всички и всичко и си купих кола. Животът ми се улесни в пъти, не търча като ненормална по цял ден, не завися от прищевки на таксиметрови шофьори, имам повече време за детето си, вместо за път. Обаче увеличавам трафика, задръстванията, замърсявам въздуха, отнемам паркомясто на някой кореняк и други такива злини....
    Детето порастна, влезе в училище и на теория можеше и само да се прибира. Ама само на теория. Няма тротоари по които да върви (то тротоари има, но те са заети от автомобили). Обикалят бездомни кучета. Няма осветление. Накратко отговорен родител не би пуснал детето си само. В резултат аз търча като изоглавена отново, за да съм сигурна, че детето ми ще е в безопасност.
    И ред други примери. Ежедневно човек се сблъсква с нови и нови проблеми, защото някой не си е свършил работата, за която е сложен. И всеки си решава сам проблема както може (като често това води до нови проблеми за други), вместо да изисква държавата/ общината да вземе да си свърши задълженията и да улесни не само неговия живот, но и този на стотици други.

  11. 11 Профил на vzoran
    vzoran
    Рейтинг: 433 Неутрално

    Безвъзмездната помощ, даряването са основна човешка нужда. Без дарителство няма удовлетворение и за обществото е важно да има изградени канали и възможности за даряване. Отделно е липсата на култура за даряване, която води до голям брой неудовлетворени хора, които не упсяват да запълнят естествената си потребност да помагат.

  12. 12 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1947 Неутрално

    За съжаление все още много широко разпространено е мнението, че дарителството и доброволчествотои са просто и само форми на неумност на "неуспешни" хора...

  13. 13 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2199 Неутрално

    "всекидневни усилия в изграждането на по-добър общностен нрав. На първо място трябва да сме готови да признаем склонни ли сме да отделяме усилия за това да бъдем по-критични и съзидателни към ставащото у нас. Всеки би бил съпричастен, ако участва. Да слезем все по-надълбоко, за да изградим тази връзка помежду си, която да ни събира в споделени ценности, макар и да сме идейно разделени по редица въпроси."

    Този анализ трябва да се използва като тест за бъдещи политици, настоящите са напълно загубени. Благодаря за тази публикация!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  14. 14 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    До коментар [#10] от "Smile":

    всичко това е вярно, и аз съм съгласна, че трябва да изискваме от управниците - но също така и трябва да се обединяваме за да има искането ефект.

  15. 15 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 875 Неутрално

    До коментар [#14] от "owen":

    Така е, но да си призная, доста е трудно. Аз лично години наред водя битка за тротоари, свободни за пешеходците. Сигнали до общината - десетки. Разговори с районни кметове, с директори на градини и училища. Разговори с близки и познати как да не се паркира. Разговори с непознати, като ги видя да си качват колата на тротоар.... и това вече 12 години. Успях да накарам да оправят тротоара пред училището на детето и да му сложат колчета, за да не паркират върху него, след като притиснах районния кмет на една среща точно по изборно време. След месец беше почната работата (а преди това 4 години бях писала по този въпрос, че децата не могат да стигнат по никакъв начин до училището, освен да вървят по шосето). За съжаление, тъкмо стана това и моето дете се премести в друго училище. :-) Но съм доволна, че за останалите деца в момента е една идея по-безопасно да отиват на училище. Само, че можеш да се досетиш колко родители ме подкрепиха в борбата ми с институциите. Всички казват "да, трябва да е така", но никой не пожела един сигнал да пусне, за да има масовост и общината да се трогне.

  16. 16 Профил на Leix
    Leix
    Рейтинг: 34 Весело

    "...дали като спрем възрастния човек за похарчи поредното левче за жълт и лъжлив вестник. Определено си струва. "
    Пробвал съм 10ки пъти, досега с нулев успех.
    И стигнах до извода - определено не си струва.

  17. 17 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    До коментар [#15] от "Smile":

    предполагам. не си падаме особено по обединен натиск върху властта, дори и да ни в интереса. браво все пак. но мисля, че е като с други неща - като се обединят двама трима, и другите като видят, че нищо страшно няма, ще почнат и те да предпримат действия/да се присъединяват. хората все още се страхуват много, че нещо кой знае какво ще им се случи ако вземат да поискат нещо от властимащите, които на теория трябва да обслужват гражданите, и този комуниситчески манталитет за съжаление не е преодлян. жалкото и че децата попиват това отношение





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK