Дарителството като справедливост

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Чак ся разбрах колко справедлив човек е дедо от Унгария.🐵

    Много съм прост
  2. 2 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Очевидно по-справедливо общество не се постига чрез дарителство, което, макар и да има свои положителни страни, постига резултати 'на парче' - по дефиниция. това, което е необходимо за справяне с иначе добре изброенитое проблеми и добре описаната ситуация, е далеч по-мащабно преустройство на начина по който функционира българското общество и институции.

  3. 3 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4219 Неутрално

    Дарпителството като справедливост?! Що за глупаво заглавие?! Дарителството, помощта за хора в нужда, е дълбоко осъзнат акт, акт на вяра, ако ще и на религия. Най-важното в един човешки живот е да помагаш!

    http://archives.bg/wars/SEARCH-f-2 Тук може да намерите данни за загинали във войните ваши близки
  4. 4 Профил на chepokalipsis
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1730 Неутрално

    Дарителството не го виждам като акт на справедливост, а на милосърдие. То леко коригира дисбаланси, но не е наказание за имащите и не е възмездие за нямащите. Справедливостта би изисквала институциите да се променят и да изпълняват функциите, които са им зададени.
    Другото, което е описано в статията не е акт на дарителство, а на гражданско осъзнато общество.

    E PLVRIBVS VNVM
  6. 6 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    Рибата се вмирисва откъм главата. Тези, които определят условията и дават тон трябва да се сменят.

    ФАТАЛНА ГРЕШКА: https://fatalerror.bg
  7. 7 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1763 Неутрално

    Пълен бълвоч.
    Да сме дарявали, да сме внимавали, да сме давали на знание на другите.... ау направо се разплакааме. Ма то и тротоари немало, Па и конституцията била изстрадана...
    Инак за богаташчетата и дума нема, щото да не засегнем неприятни теми - там коя справедливост ще приложи авторчето?

  8. 8 Профил на 4okuto
    4okuto
    Рейтинг: 1033 Неутрално

    Единственото ефективно дарителство, изключвайки това за спешно лечение и помощ на болни хора, е в индивиди, които имат потенциал да излезнат от мизерията и им се помага да го развият, да станат независими, отговорни и успешни. За всички останали дарението е мечешка услуга.

  9. 9 Профил на Кирил Конов
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 824 Неутрално

    Заглавието е доста неподходящо. Самият текст също е леко странно написан - можеше и по-простичко да се кажат нещата. Като изключим това обаче текстът описва и моето мнение по въпроса. Не е важно просто да помогнем на един конкретен случай, а да се борим за това, системата да се устрой по такъв начин, че да се помага на всички подобни случаи. И да изискваме от институциите да си вършат работата. И от хората да спазват правилата. Защото ако всичко се прави както е редно, животът ни ще е много по-добър и уреден. Ако всичко се прави през пръсти, се натрупват множество проблеми и се въртим в омъгьосан кръг, от който няма излизане.
    Ще дам простичък пример: Имам малко дете в градинска възраст. Трябва да почна работа, а то да тръгне на градина. Да, обаче моят квартал е пренаселен и място за ДГ няма, само за хилядния по ред нов жилищен комплекс. ДГ които да отговорят на нарасналите нужди на квартала общината нито строи, нито смята да го прави (по-лесно е да се откриват нови ДГ в Казичене примерно, там има повече свободни терени, макар и нуждата от ДГ да е много по-малка). С много късмет и сложни сметки на шансовете за прием, детето ми е прието в ДГ отдалечена от дома ми (Но е прието, което е супер късмет!). Градината е отдалечена, пеша не мога да го водя до там (пък то и тротоари няма, че дори и да съм ентусиаст, да тръгна пеша). Градски транспорт също няма. Ползвам такси от нас до градината. След това един бърз спринт до автобусната спирка, возене за две спирки и след това прекачване на метро. След метрото пак бърз спринт до работата. На финала, доволна и изморена мога да започна работния си ден. На края на деня - по обратния път описан по-горе. И щях дълго да карам по този ритъм, ако такситата не почнаха да ми отказват в лошо време, защото маршрута бил кратък. След като ни валя порой с детето на улица и половин час нито едно такси не пожела да ни качи (на финала навих един таксиметров шофьор като му обещах да му платя тройно, а той благосклонно ми каза "Оф, добре, айде, ама само защото си с малко дете.." им теглих една майна на всички и всичко и си купих кола. Животът ми се улесни в пъти, не търча като ненормална по цял ден, не завися от прищевки на таксиметрови шофьори, имам повече време за детето си, вместо за път. Обаче увеличавам трафика, задръстванията, замърсявам въздуха, отнемам паркомясто на някой кореняк и други такива злини....
    Детето порастна, влезе в училище и на теория можеше и само да се прибира. Ама само на теория. Няма тротоари по които да върви (то тротоари има, но те са заети от автомобили). Обикалят бездомни кучета. Няма осветление. Накратко отговорен родител не би пуснал детето си само. В резултат аз търча като изоглавена отново, за да съм сигурна, че детето ми ще е в безопасност.
    И ред други примери. Ежедневно човек се сблъсква с нови и нови проблеми, защото някой не си е свършил работата, за която е сложен. И всеки си решава сам проблема както може (като често това води до нови проблеми за други), вместо да изисква държавата/ общината да вземе да си свърши задълженията и да улесни не само неговия живот, но и този на стотици други.

  11. 11 Профил на vzoran
    vzoran
    Рейтинг: 719 Неутрално

    Безвъзмездната помощ, даряването са основна човешка нужда. Без дарителство няма удовлетворение и за обществото е важно да има изградени канали и възможности за даряване. Отделно е липсата на култура за даряване, която води до голям брой неудовлетворени хора, които не упсяват да запълнят естествената си потребност да помагат.

  12. 12 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2568 Неутрално

    За съжаление все още много широко разпространено е мнението, че дарителството и доброволчествотои са просто и само форми на неумност на "неуспешни" хора...

  13. 13 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2033 Неутрално

    "всекидневни усилия в изграждането на по-добър общностен нрав. На първо място трябва да сме готови да признаем склонни ли сме да отделяме усилия за това да бъдем по-критични и съзидателни към ставащото у нас. Всеки би бил съпричастен, ако участва. Да слезем все по-надълбоко, за да изградим тази връзка помежду си, която да ни събира в споделени ценности, макар и да сме идейно разделени по редица въпроси."

    Този анализ трябва да се използва като тест за бъдещи политици, настоящите са напълно загубени. Благодаря за тази публикация!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  14. 14 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#10] от "Smile":

    всичко това е вярно, и аз съм съгласна, че трябва да изискваме от управниците - но също така и трябва да се обединяваме за да има искането ефект.

  15. 15 Профил на Smile
    Smile
    Рейтинг: 824 Неутрално

    До коментар [#14] от "owen":

    Така е, но да си призная, доста е трудно. Аз лично години наред водя битка за тротоари, свободни за пешеходците. Сигнали до общината - десетки. Разговори с районни кметове, с директори на градини и училища. Разговори с близки и познати как да не се паркира. Разговори с непознати, като ги видя да си качват колата на тротоар.... и това вече 12 години. Успях да накарам да оправят тротоара пред училището на детето и да му сложат колчета, за да не паркират върху него, след като притиснах районния кмет на една среща точно по изборно време. След месец беше почната работата (а преди това 4 години бях писала по този въпрос, че децата не могат да стигнат по никакъв начин до училището, освен да вървят по шосето). За съжаление, тъкмо стана това и моето дете се премести в друго училище. :-) Но съм доволна, че за останалите деца в момента е една идея по-безопасно да отиват на училище. Само, че можеш да се досетиш колко родители ме подкрепиха в борбата ми с институциите. Всички казват "да, трябва да е така", но никой не пожела един сигнал да пусне, за да има масовост и общината да се трогне.

  16. 16 Профил на Leix
    Leix
    Рейтинг: 8 Весело

    "...дали като спрем възрастния човек за похарчи поредното левче за жълт и лъжлив вестник. Определено си струва. "
    Пробвал съм 10ки пъти, досега с нулев успех.
    И стигнах до извода - определено не си струва.

  17. 17 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#15] от "Smile":

    предполагам. не си падаме особено по обединен натиск върху властта, дори и да ни в интереса. браво все пак. но мисля, че е като с други неща - като се обединят двама трима, и другите като видят, че нищо страшно няма, ще почнат и те да предпримат действия/да се присъединяват. хората все още се страхуват много, че нещо кой знае какво ще им се случи ако вземат да поискат нещо от властимащите, които на теория трябва да обслужват гражданите, и този комуниситчески манталитет за съжаление не е преодлян. жалкото и че децата попиват това отношение





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK