Как Байдън може да предизвика промяна в Западните Балкани

Джо Байдън при посещението си в Косово като вицепрезидент на САЩ през август 2016 г. Той бе специален гост за кръщаването на нацонален път Джоузеф Р. "Бо" Байдън III.

© Associated Press

Джо Байдън при посещението си в Косово като вицепрезидент на САЩ през август 2016 г. Той бе специален гост за кръщаването на нацонален път Джоузеф Р. "Бо" Байдън III.



Избори 2022

Джо Байдън не е непознат за Балканите. Избраният за президент демократ започна първите си редовни посещения в региона още в началото на 90-те години, първоначално в Босна и Херцеговина, а по-късно и в Косово. Той се срещна с политически, религиозни и общностни лидери и разви дългогодишни лични отношения с много от тях.


В поверителни писма до тези лидери през годините той пледира за междуетническо социално сближаване и религиозна толерантност. Байдън говори страстно в американския Сенат за необходимостта от въоръжаване на босненците, за да се защитят в борбата им срещу сърбите и за необходимостта от отстраняването на Слободан Милошевич и изтегляне на сръбските сили от Косово. Байдън е и първият високопоставен американски служител, който изрази съболезнования на сърбите за въздушните удари на НАТО, нанесени през март-юни 1999 г.


В продължение на много десетилетия САЩ и Европейският съюз споделяха едни и същи цели в Западните Балкани, но отношенията се влошиха през последните четири години. Специалният пратеник на Доналд Тръмп, Ричард Гренел, създаде хаос и раздразни мнозина в ЕС и региона с външнополитическия си авантюризъм, като отдели усилията на ЕС и разработи инициативи, които нямат нищо общо със създаването на мир и просперитет.




Специалните отношения на Байдън с Балканите трябва да улеснят пътя към възстановяването на трансатлантизма и рестартирането на съвместните усилия в евроатлантическата интеграция на Балканите.


Инструментализирането от Тръмп на Балканите - в един момент той дори твърдеше, че е сключил мир между Сърбия и Косово - създаде цинизъм в целия регион относно ценностите и целите на Америка. Той също така породи скептицизъм относно способността на Европа да вдъхне нов живот на продължаващия диалог Белград-Прищина, който има за цел да подобри отношенията между Сърбия и Косово. При новата администрация несъмнено ще има промяна в тона и подхода.


ЕС трябва да използва следващите четири години за заемане с недовършения бизнес на Балканите, докато в Белия дом има външнополитически екип, който може да внесе подробни познания по въпросите на Балканите. Брюксел трябва да разработи съвместна стратегия с Вашингтон в три ключови области на политиката: процесът на преговори между Сърбия и Косово; Европейската зелена сделка и енергийната диверсификация; и Китай.


Преговорния процес Сърбия-Косово


Завръщането на една по-позната форма на участие на САЩ в Западните Балкани вече се приветства от мнозина (и предизвиква опасения у други), тъй като широко разпространеното схващане е, че ЕС се бори да убеди страните да постигнат трайно решение на дългогодишните проблеми. Този нов контекст ще даде шанс на специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак да говори и да действа от името на трансатлантическата общност.


В Косово тандемът между ЕС и САЩ може да напътства страната през мирен преход на властта - наближават нови общи избори следващия месец - като потенциално предостави помощ на ново поколение политици, които имат легитимността да постигнат споразумение със Сърбия и да го прилагат. Като млада и крехка демокрация Косово доказа, че може да настъпи смяна на поколенията в политиката.


Миналата година партията Vetevendosje влезе в правителството за първи път с платформа за борба с корупцията, икономическо възстановяване и справяне с пандемията. Но то падна от власт само след няколко месеца, след вота на недоверие, който имаше силната подкрепа на Гренел. Това нанесе сериозен удар на вътрешната крехка демокрация на Косово и на годините, в които САЩ казваше, че косоварите трябва да се научат да изграждат своята страна и да укрепват своята демокрация. Сред другите резултати е нарастването на антиамериканските настроения в най-проамериканската държава на земята.


По адрес на Белград - Вашингтон трябва да даде на Александър Вучич ясно да разбере, че няма да подкрепя нарастващия авторитаризъм на сръбския президент и опитите да се противопоставят Европа срещу Америка. За да успее Сърбия някога да изгради устойчиви отношения с Русия в областта на енергетиката и сигурността и се противопостави на дипломатическото влияние на Москва на Балканите - по-специално по отношение на държавността на Косово - тя ще се нуждае от помощ от ЕС.


Администрацията на Байдън би могла да предложи подкрепа чрез овластяване на демократични и прогресивни сили, които биха разчитали по-малко на Русия и на военната помощ на Китай и повече на ориентирани към бъдещето процеси, насочващи страната към европейско-атлантическа интеграция. Неотдавнашно проучване, проведено от Белградския център за политика на сигурност, установи, че половината от сърбите вярват, че в страната няма демокрация.


Европейската Зелена сделка и разнообразяването на източниците на енергия


Неотдавнашното назначаване на Джон Кери за специален президентски представител на САЩ за промените в климата не само показва решимостта на новата администрация да спазва Парижкото споразумение, но и че е готова да предвожда глобалните усилия в опазването на околната среда. Зелената сделка на ЕС има за цел да отведе Европа до клматична неутралност до 2050 г.


Шестте кандидатки за присъединяване към Западните Балкани също ще трябва да претърпят трансформационни промени, за да отговорят на критериите за приемане в ЕС. Добрата новина е, че балканските страни вече могат да предложат привлекателни активи в подкрепа на енергийния преход на Европа. Новата администрация на САЩ е в добра позиция да подкрепя държавите от ЕС и Западните Балкани с подходящи стимули, като финансова помощ, за да направи региона по-привлекателен за енергийна диверсификация - с наличието на множество източници на доставки и с по-малка зависимост от Русия. Ако САЩ наложат санкции на "Турски поток" - един движен от" Газпром" проект, това ще помогне на страните от Западните Балкани да намалят зависимостта си от руския газ. Но САЩ не трябва да спират дотук.


През по-голямата част от този век Вашингтон провеждаше енергийна политика, която донякъде беше лишена от въображение - фокусирана върху опитите да въведе американски LNG в енергийния микс на Балканите. Докато този втечнен природен газ все още е скъп (и във всеки случай по-скъп от руския газ), той не би решил трилемата на региона, а именно: постигане на нови енергийни и климатични цели; непрекъснат достъп до енергия; енергия на достъпна цена.


Югоизточна Европа (включително България, Гърция и Румъния) се характеризира не само с ниско производство и потребление на енергия, но и с високи нива на енергийна бедност. Значителен брой домакинства - до 40%, според някои оценки - не могат да отопляват домовете си поради комбинация от ниски доходи, ниска енергийна ефективност и високи цени. Някои държави в региона не са завършили либерализацията на своите енергийни пазари; това може да увеличи разходите за енергия. Всяко от правителствата ще трябва да реши как да балансира новите зелени технологии, които те прилагат за намаляване на емисиите, като същевременно получават обществена подкрепа. Те не трябва да остават сами в този процес.


Вместо САЩ да се фокусират силно върху LNG, както през последното десетилетие, една по-нюансирана и диверсифицирана форма на американска подкрепа за региона може да предизвика огромна разлика.


Нарастващите разходи за въглища, заедно с мерките за енергийна ефективност и все по-достъпните разходи за възобновяема енергия, означават, че чрез подпомагане на енергийния преход могат да бъдат създадени повече работни места и инвестиции. Регионът има добре развита електрическа мрежа, която може да се използва за пренос на енергия от възобновяеми източници. Помощта за модернизиране на индустриите в региона въз основа на алтернативни енергийни източници заедно с прилагането на най-новите екологични стандарти би била добра инвестиция на парите на данъкоплатците от ЕС и САЩ.


Регионалният подход чрез взаимосвързаност би донесъл трансгранично сътрудничество и конкуренция за средства, облекчавайки ограниченията от административния капацитет на страните кандидатки при възможността да кандидатстват и да използват средства от ЕС. Работата с членове на ЕС ще засили този капацитет.


Китай


Китай най-вероятно ще доминира външната политика на САЩ в обозримо бъдеще. Западните Балкани вече няколко години са арена за Китай, който се утвърждава като глобална сила. Китайският подход е многообразен, вариращ от прилагането на инициативата "Пояс и път" до инвестиране в банки в региона, развиване на отношения с различни недържавни участници и до разпространение на влиянието на Китай не само в политиката и икономиката, но и в обществото като цяло.


Китай, Русия и до известна степен Турция се намесиха, за да запълнят празнотата, оставена от предпазливата и несигурна Европа и лошото глобално лидерство на САЩ. Работейки заедно за противодействие на Китай на Балканите също би спомогнало за засилване на трансатлантическите отношения. Превръщането на тази работа в реалност ще трябва да бъде нещо повече от това да накараме страните от Западните Балкани да се съгласят да отхвърлят ролята на Huawei в техните вътрешни комуникационни мрежи. Страни като Черна гора ще се нуждаят от значителна финансова подкрепа, в случай че не върнат китайския си дълг. Световната банка прогнозира, че до края на 2020 г. БВП на Черна гора вероятно ще намалее с 12.4%, а публичният дълг ще се увеличи до 93% от БВП. Китайците държат 25 процента от черногорския публичен дълг.


Въпреки че Западните Балкани може да не са на върха на дневния ред на новата администрация на САЩ, Вашингтон все пак може да играе важна роля в подпомагането на ЕС да постигне напредък в тези ключови области на политиката. Дългосрочната игра трябва да помогне на страните да модернизират своите икономики и своите енергийни и климатични политики и да подобрят своите демокрации - за което в миналото САЩ са допринесли и поради което все още носят надеждите и очакванията на много на Балканите.


Весела Чернева е зам.-председател на Европейския съвет за външна полититика и директор на софийския офис на организацията. Енгелуше Морина е съосновател и председател на Съвета за външна политика в Прищина и старши изследовател в ЕСВП.

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK