2021 – тестът ще е как бизнесът ще излезе от мерките за подкрепа

Голямата неизвестност е около частните инвестиции, които и се свиха най-отчетливо през второто и третото тримесечие 2020 г.

© Юлия Лазарова

Голямата неизвестност е около частните инвестиции, които и се свиха най-отчетливо през второто и третото тримесечие 2020 г.



"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отишлата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Публикувахме равносметката на икономиста Лъчезар Богданов за 2020 г. преди новата година. Днес ви предлагаме прогнозата му. Още обобщения четете тук.


Кога икономиката ще излезе от кризата на 2020 г.?


- Зависи как разбираме това "излизане". Ако въпросът е кога икономическата активност ще отбележи ръст на годишна основа, мисля вече е сигурно, че това ще стане през второто тримесечие на 2021 г. Ако обаче трябва да се прогнозира кога ще се надхвърлят нивата отпреди пандемията - т.е. от 2019 г. - отговорът е по-труден и зависи както от здравната ситуация във водещите икономики на еврозоната, така и от политическия процес у нас в идните месеци. Базовият сценарий според мен предполага, че към средата на 2022 г. БВП ще надхвърли предкризисното равнище.




Разбира се, динамиката на стопанските процеси не се проявява само в стойността на брутния вътрешен продукт. Първият истински тест ще е устойчивостта на бизнеса към "излизането" от мерките за държавна подкрепа - ще видим колко от разсрочените кредити ще се превърнат в проблемни след изтичане на мораториума и колко от субсидираните работни места в засегнати компании ще бъдат съкратени, когато спре помощта по схемата 60/40 и сродните й. Ако след зимните месеци имаме бързо възстановяване, негативните ефекти вероятно ще са минимални.


За да се случи това обаче е важно да имаме много нови частни инвестиции - с други думи, успешни предприемачи да създават нови проекти или да разширяват капацитета на вече работещи бизнеси. Това, по Шумпетер, е съзидателната част от "съзидателното разрушение" в пазарната икономика - едни бизнеси неизбежно се свиват или фалират, но нови, по-пригодни към променената икономическа среда и предпочитанията на потребителите, заемат тяхното място и привличат капитал и труд. При по-бързо протичане на този процес не е невъзможно още в средата и края на 2021 г. новите работни места "поемат" увеличената безработица, концентрирана в най-тежко засегнатите дейности.


Но, отново, това зависи от инвестициите - в малка, отворена и изостанала икономика растежът е почти изцяло обусловен от поддържане на високо ниво на капиталообразуване. Строителството изглежда ще бъде силно, то и не пострада много - а тук решаващи ще са както скоростта на реализиране на инвестиционните проекти с публични средства (най-вече европейски), така и достъпът до банков кредит при частните проекти. Досега по всички личи, че кризата не отказва домакинствата да търсят ипотечни кредити и ако ситуацията на пазара на труда не се влоши рязко, няма причина тази тенденция да не се ускори през 2021 г.


Задава ли се нова криза през 2021 г. и как ще се прояви в България?


- Преди пандемията Европа беше изправена пред много сериозни структурни предизвикателства - високи данъци и регулации, раздути държавни разходи и социални програми, огромни публични и частни дългове, изключително негативни демографски процеси, технологично изоставане и, може би най-същественото - липса са среда, създаваща и развиваща иноватори и предприемачи. Доколкото вече компенсирахме голяма част от срива от март-април 2020 г., сега остава да се преодоляват тези трудности, и то в много по-неблагоприятна обстановка.


Към това трябва да отчетем и очевидните знаци за започваща "японификация" - поддържане на "зомби" икономически структури с инструментите на монетарната политика. Колко дълго ще издържи системата преди нуждата от гигантска корекция - не знам. За нас картината е по-различна - ние сме толкова назад, че нашата цел е да догонваме, да имитираме и привнасяме вече създадено и измислено от по-напредналите страни.


Затова мисля, че ако не си създадем вътрешно криза - най-вече чрез каналите на политиката - потенциалът за растеж съществува дори Европа да стагнира. Разбира се, всичко това е с допускането, че няма нов щам на вируса или някакво подобно катастрофично развитие.


Какъв ще е ефектът от поредното повишение на минималната работна заплата?


- Ако търсим преки ефекти - безспорно по-високи плащания на данъци и осгуровки при наетите на минимална заплата и, разбира се, изключване от пазара на труда на малка част от хората с ниска производителност, особено в регионите с ниски заплати и ниска заетост.


Именно затова е полезно да имаме механизъм за промяна на минималната заплата, съобразен с обективни индикатори и следващ, в най-общ смисъл, икономическия цикъл. Това би означавало по-бързо нарастване в добрите времена - когато няма безработица и заплатите по естествен път вървят бързо нагоре - и задържане в периоди на криза.


Каква е прогнозата Ви за инвестициите?


- Почти сигурно е, че ще публичните инвестиции ще растат - все пак, наближава края на периода за харчене на европейските средства по предишната многогодишна финансова рамка. Голямата неизвестност е около частните инвестиции, които и се свиха най-отчетливо през второто и третото тримесечие 2020 г. Още повече, в последните години българската икономика като че ли не може да преодолее тавана от 20% от БВП за инвестиции в основен капитал и около 3% преки чуждестранни инвестиции.


Аз искам да гледам една стъпка напред - не просто да се върнем на тренда от 2015-2019 г., а структурно да увеличим инвестиционната активност. Тук ще има значение как стартират свързаните с насърчаване на индустрията компоненти от плана за възстановяване, а и в по-общ план стратегията на бъдещото управление за по-агресивни действия за привличане на големи международни инвеститори.


Новото правителство ще вдигне ли данъците?


- Ако влезем в спирала на политически хаос, която да доведе до бюджетен популизъм - нещо, което се случи в Румъния в последните години, например - дефицитите неизбежно ще доведат до това, само че не през 2021 г. Няма икономически аргументи за повишаване на данъците - ако бъдещото управление се реши на подобна стъпка, то ще е резултат от някаква идеологическа подбуда целенасочено да "накаже" някоя група данъкоплатци.


В крайна сметка, данъчната система трябва да изпълнява две основни функции - да генерира приходи за финансиране на разходите, и да изкривява в минимална степен стимулите за иновации, инвестиции и труд. Нека партиите се явят пред данъкоплатците и да обяснят какво увеличение предлагат и как то ще спомогне за тези цели. Но е твърде възможно да се задълбочат усилията за затваряне на "пролуките" и увеличаване на събираемостта - поне това би направило едно правителство с минимален хоризонт за управление.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3894 Неутрално

    Какви мерки за подкрепа? Такава имаше само за определени хора и бизнес. Останалите се мъчеха да оцелеят някак си.

  2. 2 Профил на Родолюбец
    Родолюбец
    Рейтинг: 784 Весело

    "Няма икономически аргументи за повишаване на данъците - ако бъдещото управление се реши на подобна стъпка, то ще е резултат от някаква идеологическа подбуда целенасочено да "накаже" някоя група данъкоплатци."

    Те това е есенцията на интервюто.
    ЗАТОВА:
    На 4 април - умната!

    61. Ниkoй въ Бългapckoтo Княжecтвo нe мoжe ни дa kупувa, нитo дa пpoдaвa чeлoвeчeckи cъщecтвa. Вcekoй poбъ oт kakъвтo пoлъ, вepa и нapoднocтъ дa бъдe, cвoбoдeнъ cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcka тepитopия.
  3. 3 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    "Няма икономически аргументи за повишаване на данъците - ако бъдещото управление се реши на подобна стъпка, то ще е резултат от някаква идеологическа подбуда целенасочено да "накаже" някоя група данъкоплатци."Те това е есенцията на интервюто. ЗАТОВА:На 4 април - умната!
    —цитат от коментар 2 на Родолюбец


    Смятам , че ситуацията у нас е стабилна и ще остане такава след 4 април ако се гласува разумно , а не емоционално. Това ви го казвам като ГЕРБЕРАСТ , но същото внушават и думите на председателя на Централната банка :
    "В хода на дискусията Димитър Радев е засегнал и въпроси, свързани с членството на България в Банковия съюз, осъществено едновременно с включването в ERM II. Управителят на БНБ дал и информация за успешното установяване на тясното сътрудничество на Българската народна банка с Европейската централна банка. България участва в Банковия съюз пълноправно със страните от еврозоната. Така практически сме се присъединили към институция на еврозоната още преди въвеждането на еврото. Не на последно място, още първите месеци на участието в Банковия съюз ни донесоха конкретни ползи, например свързани с надзорния капацитет и разширяване на достъпа до информация, е посочил още Димитър Радев "

  4. 4 Профил на Nik Nikolov
    Nik Nikolov
    Рейтинг: 242 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK