Първата вълна на COVID-19 у нас - оценка и уроци

© Надежда Чипева, Капитал

Напоследък представители на здравните власти у нас лансират версията, че сме наложили частичните ограничителни мерки от 27.11.2020 г. навреме. Министър-председателят Бойко Борисов пък заяви, че се справяме най-добре с COVID кризата. Преди няколко дни и бившият президент Росен Плевнелиев даде много добра оценка на правителството за работата му по овладяване на пандемията.

Вече разполагаме с достатъчно информация, за да дадем обективна оценка на първата вълна от коронавирусната пандемия у нас, и резултатите от този анализ опровергават тези твърдения.

Човешката цена

Ще се спрем на двата налични показатели, измерващи смъртността вследствие на пандемията у нас - данните за официалната смъртност от COVID-19 и данните за надвишената смъртност. Първият тип данни отразяват главно починалите в болниците с доказана коронавирусна инфекция. Вторият тип данни се използват за оценка не само за официално починалите от COVID-19, но и за такива, които са починали от COVID-19, без да бъдат официално регистрирани, както и за починали вследствие на ненавременното лечение на други заболявания, причинено от претоварването на здравната система.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) надвишената смъртност в България от началото на пандемията до края на година, в сравнение със същия период за 2015-2019 г., е около 16 600 души. За страна като България, която преживя само една вълна миналата година, има по-точен начин за оценка на броя на починалите вследствие на COVID. Развитието на пандемията у нас миналата година може да бъде разделено на два периода.

За първия период до 18 октомври може да предположим, че болшинството починали от Ковид-19 умираха в болниците и следователно бяха отчетени в официалната статистика, докато за втория период вече се наблюдава ясно изразен скок в надвишената смъртност над официалната статистика, което се дължи както на неотчетената смъртност от Ковид-19, така и на смъртност от други заболявания в резултат от колапса на здравната система. Като вземем данните за официалната смъртност до 42-та седмица и добавим надвишената смъртност от 43-та до 53-та седмица, получаваме около 17600 души - директни или косвени жертви на пандемията.

Къде сме ние по надвишена смъртност?

От 47 държави за които имаме информация засега, България е на второ място в света след Перу (фиг. 1) по надвишена смъртност на глава от населението. Сравнението обхваща целия период на пандемията от март до декември.

Редно е да спомена, че само за 2.5 месеца (от средата на октомври до края на декември) България даде повече жертви на глава от населението от някои от най-засегнатите страни като САЩ, Великобритания, Испания, Италия, Франция, Белгия, Чехия и др. Тук правим уговорката, че данните все още не са пълни за всички държави. Но с оглед на информацията, която имаме за официалната смъртност и за съотношението между надвишена и официална смъртност, държавите, които могат да застрашат нашата втора позиция в класацията, изглежда са само Боливия и Русия. С голяма вероятност може да кажем, че ще останем в челната петица.

Все пак сравнението по надвишена смъртност на държави с различна възрастова структура на населението, с различни възможности на обработка на тази демографска информация, може да доведе до известно изкривяване на действителността. За това е добре да погледнем също и статистиката за официална смъртност от COVID-19 на глава от населението в базата данни на Университета "Джон Хопкинс". За целия период от март до края на декември 2020 г. от 220 държави България е в челната десетка.

Надвишената и официалната смъртност не дават точна представа за възрастовата структура на починалите. Широко застъпен мит у нас и по света беше, че повече от починалите са много възрастни или много болни хора. В нашата статия с д-р Георги Маринов от Станфордския университет от 21.12.2020 г. в "Капитал" приведохме данните за COVID-19 смъртността в България до на базата на официалните сводки от Министерстовто на здравеопазването: 70 г. (69 г. при мъжете и и 71 г. за жените) при средна продължителност на живота от 74.8 г. (71.4 г. за мъже и 78.4 г. за жени); 33% от починалите са на възраст под 66 г. (пенсионната такава) и 30% са записани като умрели без известни съпътстващи заболявания.

Още по-точен анализ може да се направи, ако се пресметнат потенциално загубените години живот от COVID-19 на базата на данните от МЗ за официалната смъртност от COVID-19 за периода 06.06.2020 -- 31.12.2020 г. Това е класически начин в науката за определяне на последствията от дадено заболяване. Тук ще използваме метода, използван от проф. Стивън Елидж от Харвард. За България получаваме около 95 000 изгубени години живот от 7326 починали за този период. Средно за мъже получаваме 12.3 години, а за жени 13.9. За сравнение, в Чехия за същия период имаме 110 000 изгубени години живот при 11 489 жертви. Средно за мъже това прави 9.8 години, а за жени 9.4.

Какви са причините за тези драстични разлики с Чехия?

Възможно обяснение, лансирано от ръководни медицински лица, е, че българите сме едни от най-болните в света, че сме чакали до последния момент, преди да потърсим лекарска помощ. Но има и друго обяснение. България - с по-малък медицински ресурс от този на Чехия, наложи ограничителни мерки доста по-късно от Чехия, и допусна около 40% повече хоспитализирани от COVID-19 на глава от населението.

Емблематични у нас ще останат случаите на остра липса на медицински персонал като този в COVID клиниката в "Пирогов", когато един лекар и една медицинска сестра обгрижваха 50 пациенти, разположени на 3 етажа, или пък в болницата в Свищов, в която нощни дежурства даваха студенти по медицина 3-ти курс. В Чехия бяха разгърнати военнополеви болници, в които се лекуваха по-леките случаи. Чешкото правителство поиска помощ по линия на НАТО, на която откликнаха редица държави, изпращайки военни лекари, медицински сестри и апаратура. Нищо подобно не се случи у нас. По-леките и средно тежките случаи бяха оставени по домовете си в чакане да се намерят болнични легла. Някои не дочакаха, а други бяха хоспитализирани прекалено късно.

Тук дадохме оценка на човешката цена, която плати България през първата вълна на пандемията у нас. За икономическите последствия на фона на толкова изгубени години живот и инвалидизирани хора от тежко протичане на заболяването вече писахме с д-р Маринов. За съжаление, всички налични данни, изброени дотук, безусловно опровергават твърденията за успешно управление на кризата.

Ограничителните мерки

Навреме ли бяха наложени ограничителните мерки у нас? В нашата статия с д-р Маринов направихме сравнителен анализ на какви нива на развитието на пандемията тази есен се налагат ограничителни мерки в България и 11 ЕС държави от Източна и Западна Европа. Стигнахме до извода, че в сравнение с останалите държави България закъсня с налагането на ограничения с 3-4 седмици. Сега вече имаме и допълнителна информация, подкрепяща това твърдение.

Ще отбележим, че за почти всички държави във въпросното сравнение, с изключение на България, е характерна следната динамика: до 1-2 седмици след налагането на затваряне новите случаи спират да нарастват, до 2-3 седмици след затварянето спират да нарастват и смъртните случаи.

Какво се случи у нас? Надвишената смъртност и официалната смъртност (осреднена на седемдневна база) спират да нарастват в края на ноември и началото на декември. Това може ясно да се види на графиките на НСИ и Worldometer (фиг. 2):

Между първата и втората седмица на декември започва спад в надвишената смъртност. Промените в динамиката на смъртността обикновено рефлектират промени в заразяването две до три седмици по-рано. Да разгледаме данните за новозаразените случаи у нас използвайки осредняване на седем дневна база в Worldometer (фиг. 3). Получаваме, че пикът тази есен е бил на 19 ноември, както предположихме на базата на данните за смъртността, или това е цяла седмица преди частичното затваряне у нас.

Както споменахме в нашата статия с д-р Маринов, тестването у нас е най-неадекватно не само измежду всички ЕС държави, но и в сравнение с нашите съседи. Така че би било добре да намерим още данни, които да обяснят "обръщането на тенденцията" у нас, което се случва преди налагането на частичното затваряне. Затова ще използваме данни за промените в мобилността на населението, предоставени от Google.

За България виждаме следната тенденци:. Времето, което прекарваме вкъщи, започва да нараства от началото на октомври, като 66% от нарастването се случва от 7 октомври до 27 ноември (фиг. 4). Времето което прекарваме в ресторанти, заведения, магазини, кина, молове, кафенета и т.н. започва да намалява от последната седмица на септември като 55% от това намаляване се случва преди 27.11.

Какви са причините за тези осезаеми промени в мобилността на хората още от края на септември? Разбира се, преминаването на учениците от 5-ти до 12-ти клас в режим на онлайн обучение, ограничаване на спортните дейности и затварянето на нощните заведения са фактор. Но друг вероятен фактор е самоограничаването на контактите сред хората поради тревожността породена от скока в смъртността, който започна в края на октомври. Този феномен вече е изучен в Щатите от икономисти от Университета на Чикаго, които забелязват силна корелация между спада в трафика свързан с потреблението и промяна в потребителското поведението у хората при нарастване на смъртността в даден район, независимо от наличието на ограничителни мерки.

Всичко това води до извода, че частичното затваряне у нас е крайно закъсняло. За разлика от държавите в ЕС, с които направихме сравнение, при които обратът се дължи на затварянето, у нас то се случва постфактум. Тук държа да подчертая, че без затварянето от 27.11.2020 г. катастрофата у нас щеше да бъде много по-голяма. Данните за мобилността на населението от Google показват допълнителна чувствителна редукция във всяка една категория след затварянето. Спадовете на новите случаи и на смъртността щяха да са много по-бавни, ако нямаше затваряне, съответно много повече хора щяха да загинат.

Частичното затваряне от 27 ноември закъсня значително, не само в сравнителен план с държавите от ЕС, но и с оглед на постигането на обрат в развитието на пандемията у нас. Всички данни, изброени по-горе, водят до този извод. Затварянето трябваше да бъде наложено поне месец по-рано, с по-високо ниво на строгост (поне 70%, а не както е сега 57% според Оксфордския индекс на строгост). Това несъмнено щеше да доведе до предотвратяването на загубата на хиляди човешки животи.

Уроци за бъдещето

Оттук нататък оптимистичният сценарий е да успеем да ваксинираме по-голямата част от населението колкото се може по-бързоq и да се окаже, че наличните ваксини предпазват от сериозно протичане на заболяването към всички настоящи и бъдещи щамове. Но бърза масова ваксинация едва ли ще се случи - на базата на обявената информация за доставката на ваксини у нас, ваксинационнияj процес ще продължи поне до края на годината. До тогава единственият способ за контрол на пандемията е навременно налагане на ограничителни мерки при скок на новозаразените.

Отчитайки появата на втора вълна тази зима в редица европейски държави, значителното повишаване на мобилността на българина по данни на Google от последните две седмици, отварянето на училища и детски градини, въпросът е не дали, а кога ще започне втората вълна у нас. Урокът от случилото се през изминалата есен в Европа е недвусмислен - държавите, които наложиха адекватни мерки навреме, дадоха много по-малко жертви. Всякакво забавяне се измерва с хиляди човешки животи.

Ситуацията се усложни допълнително с появата на нови по-заразни варианти на SARS-CoV-2 като B.117 от Англия, B.1.351 от ЮАР и P.1 от Бразилия, за които научихме в последните седмици. Наличните данни от Великобритания, ЮАР и съседни на тях държави, в които има разпространение на новите варианти, показват графики на новозаразените от "вертикален" тип. В Ирландия само за около месец разпространението на британския щам нарасна от 9% до 45% при строгост на мерките, сходни с тези на България, което се изрази в неколкократно нарастване на новите случаи само за около 10 дни.

Всичко това трябва да буди сериозна тревога у нас. България има възможността да извършва регулярен мониторинг за разпространението на новите варианти на SARS-CoV-2. Забавяне на налагане на ограничителни мерки при значително разпространение на някои от новите по-заразни варианти може да доведе до далеч по-катастрофални последици от тези, на които станахме свидетели тази есен.