ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Не, това не е дворец

Стопкадър от филма на Навални.

Стопкадър от филма на Навални.



Известният руски политолог Екатерина Шулман реагира в профила си във "Фейсбук" на огромния интерес - над 25 млиона гледания за 24 часа - към филма с разследването на организацията на Алексей Навални за луксозния комплекс на черноморския бряг, наричан от медиите "дворецът на Путин".


Обръщам внимание на гражданите, сравняващи ("двореца на Путин") с Версай (Зимния дворец, Сан-Суси, Шьонбрун) - не разбирате в какво се състои самата концепция за "дворец". Нормално е - в нашия век никой не е длъжен да разбира много остарели неща. Но на нас със Сен-Симон ни беше обидно.


Какво е представлявал Версай? Принципиално публично място, ярко осветен театър с множество актьори, денонощно риалити шоу, в центъра на което е всеогряващото и притеглящо към себе си Слънце, кралят с двете му тела - физическо и политическо. Той се демонстрира, останалите се въртят около него.




Смисълът на двореца не е в това собственикът "да живее в разкош", както си мислят бедните съветски деца.


Смисълът на дворцовия, на придворния, живот е ритуалът, протоколът, церемониалът... С други думи, публичното разпращане на функциите на властта.


Всичките златни завъртулки и градински пауни са призвани не да подслаждат чувствата на собственика (а и той не е никакъв собственик, а временно използващ, един умира - да живее другият), а да символизират видимостта на тази власт, да са нейни осезаеми представители. По същия начин, по който в църквата са представени събитията от Свещената история във витражи, статуи и икони.


На ниво под това на монархията това обяснява защо градските къщи на аристократичните родове са се наричали hotel. Както и защо след това са започнали да наричат хотел това, което наричаме днес точно така.


Няма тайни дворци.


Няма дворци без придворни, а само с прислуга.


Няма и секретна корона - тя не е, за да бъде крита, а за да бъде демонстрирана.


Дори по-малките места, в които са се оттегляли монарсите - Марли, Трианон - незабавно са се превръщали в същия дворец, само че по-малък и с не толкова строг церемониал. Защото кралят не може да бъде невидим (това е неговият кръст, ако искате).


Това, което сега ни показват, не е дворец, а жилищна площ.


Всеки постсъветски човек в момента, в който се види с повечко пари, първо си монтира желязна врата, а после - ограда. Понеже се е наживял в барака и комуналка и вече иска уединение, никой да не му лази по нервите и да го оставят на мира.


За какъв Версай ми говорите. Това са "16 квадратни аршина, на които съм се настанил и ще продължа да си седя там". Малко пораздули се.


(Шестнадесет квадратни аршина (8 кв. м) е израз на героя Полиграф Полиграфович Шариков от романа "Кучешко сърце" на Михаил Булгаков, в който той нахално настоява, че му се полагат в комуналката. Името му е нарицателно за изключително безнравствена личност - бел. ред.)


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK