Стопкадър от филма на Навални.
Известният руски политолог Екатерина Шулман реагира в профила си във "Фейсбук" на огромния интерес - над 25 млиона гледания за 24 часа - към филма с разследването на организацията на Алексей Навални за луксозния комплекс на черноморския бряг, наричан от медиите "дворецът на Путин".
Обръщам внимание на гражданите, сравняващи ("двореца на Путин") с Версай (Зимния дворец, Сан-Суси, Шьонбрун) - не разбирате в какво се състои самата концепция за "дворец". Нормално е - в нашия век никой не е длъжен да разбира много остарели неща. Но на нас със Сен-Симон ни беше обидно.
Какво е представлявал Версай? Принципиално публично място, ярко осветен театър с множество актьори, денонощно риалити шоу, в центъра на което е всеогряващото и притеглящо към себе си Слънце, кралят с двете му тела - физическо и политическо. Той се демонстрира, останалите се въртят около него.
Смисълът на двореца не е в това собственикът "да живее в разкош", както си мислят бедните съветски деца.
Смисълът на дворцовия, на придворния, живот е ритуалът, протоколът, церемониалът... С други думи, публичното разпращане на функциите на властта.
Всичките златни завъртулки и градински пауни са призвани не да подслаждат чувствата на собственика (а и той не е никакъв собственик, а временно използващ, един умира - да живее другият), а да символизират видимостта на тази власт, да са нейни осезаеми представители. По същия начин, по който в църквата са представени събитията от Свещената история във витражи, статуи и икони.
На ниво под това на монархията това обяснява защо градските къщи на аристократичните родове са се наричали hotel. Както и защо след това са започнали да наричат хотел това, което наричаме днес точно така.
Няма тайни дворци.
Няма дворци без придворни, а само с прислуга.
Няма и секретна корона - тя не е, за да бъде крита, а за да бъде демонстрирана.
Дори по-малките места, в които са се оттегляли монарсите - Марли, Трианон - незабавно са се превръщали в същия дворец, само че по-малък и с не толкова строг церемониал. Защото кралят не може да бъде невидим (това е неговият кръст, ако искате).
Това, което сега ни показват, не е дворец, а жилищна площ.
Всеки постсъветски човек в момента, в който се види с повечко пари, първо си монтира желязна врата, а после - ограда. Понеже се е наживял в барака и комуналка и вече иска уединение, никой да не му лази по нервите и да го оставят на мира.
За какъв Версай ми говорите. Това са "16 квадратни аршина, на които съм се настанил и ще продължа да си седя там". Малко пораздули се.
(Шестнадесет квадратни аршина (8 кв. м) е израз на героя Полиграф Полиграфович Шариков от романа "Кучешко сърце" на Михаил Булгаков, в който той нахално настоява, че му се полагат в комуналката. Името му е нарицателно за изключително безнравствена личност - бел. ред.)
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
